ТРАНСФЕРИ
Евентуално поражението на Ливърпул от Куинс Парк Рейнджърс ще бъде нов клубен “рекорд” за Мърсисайдци, защото да имат 25 точки от 20 изиграни мача в лигата и това е по-зле дори и от периода на Рой Ходжсън на Анфийлд.
„Имайте вяра в мен и моята тики-таката,“ дрънка всеки ден Роджърс, който все още е подкрепян от Джон Хенри, въпреки че Ливърпул става за смях всяка седмица, а всичките им победи са плод на индивидуалните качества на дадени играчи, но не на определена тактика или любимата тиктаканица на северноирландеца.
Точно преди две години Рой Ходжсън също имаше спечелени 25 точки от 19 мача във Висшата лига, но ако Ливърпул загуби и от КПР в неделя, Роджърс ще подобри и последния останал негативен рекорд на Анфийлд.
Но за разлика от Рой Ходжсън, няма да бъде уволнен, защото Джон Хенри вярва в собствените си вицове, че той дори бил по-добър от Крал Кени Далглиш.
Хенри вярва безрезервно и въпреки недъгавците доведени през лятото, ще му даде нови 18 млн. паунда за Даниел Стъридж и Томас Инс през следващия месец.
Но американците не показаха същата вяра в Рой Ходжсън и Кени Далглиш, които в този трансферен прозорец не получиха и пени, въпреки че се справяха очевидно по-добре от северноирландския калмук с елечето.
Истината лъсва все повече и се вижда, че Ливърпул на Роджърс няма място в елита на Висшата лига, въпреки претенциите му за завръщане в Шампионската лига и класиране на клуба в топ две.
Но Брендън Роджърс бавно и сигурно изпълнява завета на бащицата да ореже бюджета за заплати на Ливърпул, като продължава да гони играчи, за да остава повече за тях, без значение дали това ще се отрази на печеленето на трофеи или класирането в Премиершип.
Но се надяваме да е наясно, че след загубата от Стоук Сити, Ливърпул няма къде да пропада надолу, защото се вижда, че клуба бързо ерозира и няма никакъв напредък, въпреки че всеки ден се твърди точно обратното, но в скоро време феновете ще поискат обяснение до кога Мърсисайдци ще бъдат спаринг партньори на останалите отбори.
Ужасното поражение на Ливърпул от Стоук Сити е гаранция, че импулса от победата над Фулъм е пропилян, но това е позната история през последните месеци, защото дори на глупците бе ясно, че Брендън Роджърс няма да се справи начело на Мърсисадци.
Неговите слабости в тактическо отношение са отдавна известни на футболните хора, да не говорим за безхаберната му трансферна политика.
Надеждите на Ливърпул за силен тласък в класирането на Висшата лига, бе ясно че няма да се осъществи още когато видяхме “гениалните” му трансферни ходове, а напразните му обещания няма да скрият неговата некадърност.
В резултат загубата на Британия Стейдиъм, Ливърпул изравни най-лошия си старт на сезон в историята си, но разбира се Брендън Роджърс, пак намери срещу кого да роптае и недоволства, като обвини бившите мениджъри на Анфийлд, за резила си в Стоук.
Интересно до кога феновете на Ливърпул ще гледат безучастно чувство на безсилие на собствения си тим и глупостите на Северно Ирландеца, защото статистиката сочи, че отбора на Рой Ходжсън е по-добър от този в момента.
Празните приказки на Брендън Роджърс за неговата собствена футболна философия, не е нищо ново за Ливърпул, защото на Анфийлд се е практикувало “пас енд муув”, много преди Роджърс да знае какво означава това.
Ливърпул има традиции да практикува приятен за окото футбол, а за липсата на огнева мощ в момента е виновен именно мениджърът на отбора и въпреки, че Роджърс не прави гафове в изказванията си като Рой Ходжсън, резултатите му не са по-добри.
Той многократно заявява, че е горд да води един от най-големите клубове в света, обещавайки да се бори с живота си за Ливърпул и да върне славните дни на Анфийлд на изключителните фенове, но това очевидно не се случва.
Брендън Роджърс прегърна историята на Ливърпул и постоянно цитира много по-великите от него предшественици, за разлика от Ходжсън, но на практика не прави нищо различно освен да залъгва хората, че е ефективен.
Само, че повечето фенове са с достатъчно реалистична преценка и смешно да им се залъгват с надежда, че Ливърпул може да завърши на второто място, защото за подобна задача се иска мениджър, футболисти и собственици, които предлагат необходимата стабилност и финансова мощ на Анфийлд.
С Джон Хенри и Брендън Роджърс, очевидно това са възможностите на Ливърпул и след глупостта да изгонят Анди Керъл и да купят Фабио Борини провалът беше ясен още през лятото, защото Мърсисайдци са поставени в нелепото положение да нямат централен нападател за пръв път в историята си.
След като толкова искаха да намалят разходите за заплати, защо бяха похарчени 40 милиона и дадени 11 милиона за Нури Шахин и 15 за Джо Алън, 3 за Осама Асайди, след като бе ясно че тези играчи нам да усилят огневата ни мощ, а сега точно те взимат заплати и само гледат от пейката.
В крайна сметка, Брендън Роджърс трябва да бъде съден за постигнатите резултати, а не за това какво говори, защото се вижда, че Ливърпул е много зле и фактите няма нищо общо с приказките за светло бъдеще, а клубът е по-близо до долната половина в класирането.
Сезон – 2012/13 Брендън Роджърс 25-точки – 10-място
Сезон – 2011/12 Кени Далглиш 34-точки – 6-място
Сезон – 2010/11 Рой Ходжсън 25-точки – 9-място
Сезон – 2009/10 Рафа Бенитес 30-точки – 8-място
СЛЕДВАЩ МАЧ
