Ливърпул играе на стадион Анфийлд откакто е създаден през 1892 година. Самият стадион е бил построен през 1884 година на терен в непосредствена близост до Стенли парк, и първоначално е бил използван от Евертън. След, като те напускаг стадиона през 1892 собственика Джон Холдинг създава ФК Ливърпул за да играе на овакантеният Анфийлд. Капацитетът на стадиона от начало бил 20’000 места, въпреки това само 100 човека присъстват на първият мач на Ливърпул на Анфийлд.

През 1906 година трибуната зад едната вратa била официално преименувана на „Spion Kop”, като е кръстена на хълм в Натал. Когато е била най-голяма, трибуната е побирала над 28’000 зрители и е била една от най-големите едноетажни трибуни в света. Много стадиони в Англия имат трибуни, които носят името „Spion Kop”, но тази на Анфийлд е била най-голямата в страната по това време.

Тя можела да побере повече привърженици, отколкото цели други стадиони. Капацитетът на трибуната бил намален от мерки за сигурност след трагедията на Хилсбъроу. „Коп”-а е ремонтиран и са му монтирани седалки през 1994, но си остава едноетажна трибуна с капацитет 12’390 Зад другата врата се намира трибуната „Анфийлд Роуд”, където се намира сектора за гостуващи привърженици.

Първият мач на Стадион Анфийлд се играе на 28 септември между Евертън и Ърлстаун и завършва с победа на домакините с 5-0. Евертън използват стадиона до 1892г., когато Хоулдинг решава да вдигне наема. „Сините“ са принудени да се разделят с Анфилд и да закупят терен за нов стадион, известен днес като „Гудисън парк“. През тези осем години Хоулдинг, който стои зад Евертън, излива много пари в стадиона.

Изгражда се малка трибуна за част от осемте хиляди зрители, които присъстват на всеки мач. Когато се разделя с Евертън, Хоулдинг решава да създаде нов отбор, който да ползва стадиона. Първият мач на Ливърпул на Анфилд се играе вечерта на 1 септември 1892 година. Домакините печелят със 7-1 приятелската среща с Ротердам Таун.

След много успешен сезон в Ланкширската лига, Ливърпул е приет във Футболната лига на Англия. Първата шампионатна среща на Анфилд се играе на 9 септември 1893г. Линкълн Сити е разбит с 4-0 пред повече от 5000 зрители. Стадионът става тесен за феновете на клуба. През 1895г. главната трибуна се реконструира, като вече има 3000 седящи места.

Тя съществува до 1973г., въпреки че през годините стадионът се реконструира многкратно. В края на 1903г. от страната на Анфилд Роуд се изгражда нова трибуна от дърво и гофрирана стомана. След като през 1906 година Ливърпул спечелва своята втора шампионска титла, ръководството на клуба решава да награди феновете и изгражда нова трибуна откъм Уолтън Брек Роуд.

Местният журналист от “Ливърпул Дейли Поуст” и “Ехо” Ърнест Едуардс я кръщава „Спион, Коп“ на името на известния хълм в Южна Африка, където местният полк понася тежки загуби през Бурската война. Стадионът не се променя през следващите 20 години, до 1928, когато се извършва генерално преустройство.

Трибуната е разширена, построена е огромна козирка, под която се събират 30 000 зрители. Това е безспорно най-голямата трибуна в страната, която побира повече запалянковци, отколкото събират повечето стадиони в Англия.

Мачтата на “Грийт Ийстърн”, един от първите метални кораби, е спасена от претопяване и с големи главоболия е довлечена с коне в долината Евертън, за да бъде издигната до новата трибуна. През 1957г. на стадиона са монтирани прожектори. Първият мач на изкуствено осветление се играе на 30 октомври. Това е среща със съседите Евертън за специалната награда по случай 75 годишнина на Футболната асоциация на графство Ливърпул.

През 1963г. старата Кемлин Роуд е модернизирана и вече има 6700 седящи места. Ремонтът струва 350 000 паунда. След няколко години се прави реконсрукция и откъм Анфилд Роуд. Най-голямата реконструкция на стадиона е през 1973г., когато старата Main Stand е разрушена и на нейно място е издигната великолепна нова трибуна. Тя е официално открита на 10 март 1973 от херцога на Кент.

Следващите големи промени са в началото на 1990 година, когато на Кемлин Роуд се построява втори балкон. Строежът струва 10 милиона паунда, но броят на седящите места нараства на 11 000. На новата трибуна са разположени административни помещения, заведения за хранене и барове, които я правят една от най-хубавите трибуни в страната.

Най-драматичните промени на Анфийлд стават през май 1994г. След трагедията в Хилсбъро, по препоръка на органите, Спион е разрушена, за да бъде построена нова трибуна, само със седящи места. Това е тъжен ден за Ливърпул. Отборът играе своя последен мач пред шумната, развяваща знамена агитка, препълнила Спион, с ясното съзнание, че това никога няма да се повтори. Клубът решава да построи нова трибуна с 10000 седящи места, с което капацитета на стадиона достига 40000 зрители.

През февруари 1952г. на Анфилд е отбелязана рекордната посещаемост. 61905 зрители наблюдават срещата с Уулвърхемптън Уондърърс от четвърти кръг на шампионата. Най-голямата победа на Ливърпул на Анфилд е на 17 септември 1974г., когато домакините разбиват с 11-0 Стромгодсет за Купата на носителите на националните купи, а най-голямата загуба е през април 1930, когато падат от Съндърланд с 6-0.

“Анфийлд” е всъщност ложето на едно футболно зачатие. Когато усетиш рева на трибуните, който разклаща това съоръжение с невероятна акустика, си даваш сметка, че резултатът изведнъж изгубва всякакво значение. Може би това е първото впечатление на чужденеца, който си мисли, че не по-малко от местните хора более за успеха на този отбор, превърнал се в култ, сравним единствено с боготворенето на една друга легенда от ливърпулските докове – “Бийтълс”. Рокбандата от четири момчета преобърна света, но също така всеки, идващ отвън в Ливърпул, размества центъра на главния си мозък при вида на футболния феномен.

В не един и два репортажа на световни медии може да прочетете, че стадионът на Футболен клуб Ливърпул – “Анфийлд Роуд”, е не просто кошмар за всеки гостуващ отбор, а уникално място, на което тим и фенове са се сраснали в едно. Не една и две победи на най-титулования английски гранд – 18 пъти първенец на страната и 5 пъти носител на Купата на Европейските Шампиони, са идвали благодарение на подкрепата на запалянковците, и най-вече на тези от легендарната трибуна, наречена “Коп”.

Трябва да стъпиш на това място, подметките ти да започнат да вибрират от тътена, идващ от някакви незнайни дълбини, да видиш лицата на хората, увити в червено-бели шалчета, които след края на всяка среща чакат да зърнат своите идоли през стъклата на супер луксозните им автомобили, за да разбереш, че трите букви LFC (Liverpool Football Club) излизат от калъпа дори на определението “религията”.

Да си фен на “червените” от Мърсисайд е особена привилегия, но и карма. Особено да си един от “Коп”.  Ако разсъждаваме по българските стандарти, тя се намира в сектор “А” към “Б”. А “Б” всъщност е “Коп”. И на други стадиони, не само на “Анфийлд” има трибуна с името “Коп”. Но в Ливърпул тя има фундаментално значение за погледа към един мач.

Гледката е внушителна, като се има предвид, че всичките останали три сектора на стадиона са на два етажа. Етажи няма само на “Коп”. Наистина е побиваща тръпки гледката на маса от хора, простираща са като по склон без прекъсване чак до козирката.Там е пулсът на “Анфийлд”.

А, че “Анфийлд” е свещен стадион, може да усетите и по една част от постоянното присъствие, при вида на която губите ума и дума. Във ВИП-ложата на мач може да видете, дори… монахини. Почтените дами на преклонна възраст с шалчета на тима! И това прави “Анфийлд Роуд” храм. Където молитвата е само една – химнът на клуба “You’ll never walk alone” (“Никога няма да останете сами”).

И всъщност вече си напълно убеден, че този стадион е ложето на едно футболно зачатие. На “Анфийлд” цифрите от статистиката са само подходящите обувки, с които да преминеш по кралско червения мокет с надписи LFC. За да можеш да го утъпчеш с вдигната глава ти трябва сърце. А него трябва да го вземеш от “Коп”…