Били Лидъл (Billy Liddell)

Играе за Ливърпул: 1938 – 1960

Мачове за Ливърпул:  537

Голове за Ливърпул: 229

Били Лидъл е избран от слушатилите на ВСС за прототип на играч за 20 век. Един от най добрите играчи за всички времена в Британският футбол. Първата му позиция е ляв краен нападател но може да играе блестящо и на отсрещният фланг както и като разиграващ атакуващ халф и втори нападател. Той е гъвкав и многостранен играч и има прекрасен удар с двата крака като парен чук.

Подписва с Ливърпул когато е 15 годишен през юни 1938 год. и получава заплата до края на сезон 1960-61 год. След толкова вкарани прекрасни голове той е обсипан със слава. По време на 50-те години във втора дивизия Ливърпул е наричан ЛидълПуул, поради сиянието и таланта на Били Лидъл който е голмайстор на Анфийлд в цели 8 сезона. Били Лидъл умира от алтсхаймер през юли 2001 год. на 79 год.

Крал Били Лидъл бе най-великият за Ливърпул

Били Лидъл е една от най-големите легенди на Ливърпул. Той играе за сборния отбор на Великобритания срещу останалата част от Европа на два пъти през 1947 и 1955 година. Тази чест са имали само двама играчи. Другият е сър Стенли Матюс. Неговия талант, ангажираност, лоялност е в сърцето на всеки фен на Ливърпул и дефинира цяла ера на Анфийлд .

В течение на годините има много дебати и се дискутира, дали Стивън Джерард или Кени Далглиш са по големи и важни в историята на Ливърпул. Но никой не може да постави под съмнение достойното място на Крал Били Лидъл в пантеона на великите играчи на Ливърпул.

За тези успели да го гледат в разцвета на силите му, няма по-добър играч от Били, нито преди нито след него в Ливърпул. Той е човек отдал живота си на Ливърпул и отказва да го напусне, дори когато тима изпада във втора дивизия. Един играч, който играе за скромна заплата, но с уникален талант. Крал Били Лидъл пленява дори феновете на съперниците и те го аплодират с възхищение.

По време на мрачните времена за Ливърпул, той е оставил лъч светлина на “Анфийлд”. Ако Бил Шенкли е катализатора на епохата на възраждане на “Мърсисайдци”, то Били Лидъл е играча, който прави възможното да запази и задържи Ливърпул на повърхността, без никаква чужда помощ.

Албърт Стъбинс може би обобщава най-добре бившия си съотборник, като припомни: “Били Лидъл оставяше своите съперници с широко отворена уста и безмълвни, когото преминаваше покрай тях.Той играеше прелестно и с двата крака и беше най-бързия и смел играч.”

Винаги е трудно да се съпоставят и преценят играчи от различни епохи, като се има в предвид промените и скоростта във футбола, но с човек притежаващ качествата на Били Лидъл е лесно. Той принадлежи на групата от най-елитни играчи, които биха блестяли във всяка една епоха.

Той е толкова бърз, че преминава съперниците, от която страна си иска, а мощния изстрел, който притежава оставя вратарите безсилни. Ако съвременния Ливърпул имаше безстрашния Били Лидъл на левия си фланг, безспорно би изглеждал неизмеримо по-добър. Под всякакво съмнение е, че до средата на 1950-те години, влиянието на Били Лидъл в Ливърпул е толкова голямо, че той стои сам на върха, като най-великият играч в историята на клуба.

Нещо което заявява и Доналд МакКинли, капитан на Ливърпул през 20-те години на миналия век. „Каквото и да кажем за Били е малко. В историята на Ливърпул е имало доста добри играчи, но аз мисля, че Били Лидъл е най-добрия в клубната ни история. Сър Стенли  Матюс бе също голям артист, но за мен Били е един от най-великите играчи, които са играли футбол.“

Йън Калахън също няма капка колебание, че в крайна сметка Лидъл е един от най-великите играчи носели екипа на Ливърпул, описвайки го като своя герой. Човекът, когото той обожава като младеж на KОП-а е достоен да бъде със статута на Бил Шенкли и Боб Пейсли и комплиментите изказани по адрес на Лидъл са прекалено малко до сега.

Бил Шенкли на който се налага трудната задача да сложи край на блестящата кариера на Били Лидъл казва за него: “Били беше противен на съперниците си, както когато играеше във въздуха така и по земята. Лидъл не е просто играч, той имаше от всичко по много. Беше много бърз и мощен, играеше перфектно и с двата крака и ударите му бяха взривни и неуловими. На всичко отгоре, беше и толкова здрав. Какъв играч!” завършва великият Бил Шенкли.