Мениджъра на Ливърпул Кени Далглиш даде надежди на Коп, и след първите си 50 мача на Анфийлд постигна значителен прогрес. В края на краищата, коронота на Крал никога не е била за Рой Ходжсън, за разлика от Краля на Коп Кени Далглиш. Сега, 50 мача след завръщането на Краля на скамейката на гранда от Анфийлд, революцията му достигна връхната си точка, защото Далглиш се подаде на чувствата и се върна за да вкара Ливърпул отново в Шампионската лига и да го изведе отново до върховете на Английският футбол.

Все още е далече от целта си и би било несправедливо златният му юбилей срещу Стоук да бъде показателен за изминалите 12 месеца. Солидната защита продължава да е предавана от слабата атака, но за всички свързани с Ливърпул е важно Краля да може да стои спокойно на трона си.

„Ще дам най-доброто от себе си за да помогна на клуба, но всички трябва да го направят;” заяви  Кени Далглиш при завръщането си на трона. Досегашните трансфери на Краля и Комоли бяха в двете крайности: трансферни удари и все още не успяващи да се докажат играчи.

Чарли Адам (7 млн.) и Крейг Белами (свободен агент) се справят чудесно в Ливърпул, но купените за общо 55 млн. Стюърт Даунинг и Анди Керъл продължават да разочароват.

Целта на трансферите бе да се изгради атрактивен стил на игра на Анфийлд, и в сравнение с края на 2010 Кени Далглиш постигна много повече успехи.

Струващият 23 млн. Луис Суарес и единственият играл добре при Ходжсън – Лукас Лейва,  под ръководството на Крал Кени се разви и са основна част от революцията.

Рекорда за голове на уругваеца в Аякс преди да пристигне в Ливърпул, остави грешни представи за нападателя у феновете на Ливърпул.

Луис Суарес играе най-често като катализатор зад нападателите, не е роден голмайстор и това е една от причините за головата немощ на тима до момента.

Далглиш трябва да привлече нападател – хищник в наказателното поле, ако иска Ливърпул да играе отново в Шампионска лига, но най-добрият трансфер на легендарният шотландец си остава помощника му Стив Кларк.

Той работи здраво с Даниел Агер и Мартин Шкъртел и ги превърна в най-добрата двойка бранители след Венсан Компани и Джолиан Лескът от Манчестър Сити. Стив Кларк бе част от доминиращия отбар на Жозе Мауриньо, постави солидни основи в отбраната на Анфийлд.

Подобно на „Специалния“, Крал Кени опита да въведе мотото „всички срещу нас”, заради многото съдийски грешки в ущърб на Ливърпул. В унисон годината на Далглиш ще остане белязана от  сагата с расизъм, в която се забърка звездата Луис Суарес и бе наказан с 8 мача.

С позволената свобода на действията от новите собственици от Америка, Кени Далглиш поведе публична кампания в подкрепа на уругвайския нападател, защото е опетнен 60-годишен мениджър, който тегли чертата по аферата, независимо от чувството му за несправедливост.

Станал „вторият любим отбор на нацията”, Ливърпул трябва да върне в сърцата  и умовете на играчите си на терена за да продължат напред и изглежда и тази битка вече е спечелена от Далглиш в очите на феновете, които са най-лоялните в целия свят.

Страхът от преди година, че Крал Кени няма да успее да спаси клуба бе развенчан, тъй като Мърсисайдци имат 10 точки и мач по-малко от същата дата през миналата година.

След 50 мача на Кени Далглиш се вижда ясен напредък е ясно, че Ливърпул е по-близо до това да се върне там където всички желаем – на върха. С заряда, аурата и възкачването на трона си, Крал Кени вече е там.

Може би това не и желаният от всички нас напредък на Ливърпул и е комично за гранда от Анфийлд да не участва в Шампионската лига, но обидите по интернет които се сипят по адрес на Кени Далглиш или играчите му не отговаря на културата на феновете на Ливърпул.

Има и такива фенове, които силно вярват, че клубът ще се класира ва заветната голяма четворка в края на сезона. Добре е човек да има амбиция и наистина Ливърпул със сигурност трябва да бъде на върха, но това не се постига в толкова кратки срокове.

Това отношение и позиция не е конструктивно и неприемливо за фен на Ливърпул. Но има и фенове, които запазват вярата си и виждат перспектива и напредък в отбора.

Трябва да не се забравя, че само преди 15 месеца клубът бе в лакомите ръце на “каубоите” от Тексас и заслужено бе в зоната на изпадащите. Никой не се радваше на играта, играчите или мениджъра, а след една година Ливърпул е напълно различен клуб. 

Крал Кени възстанови оптимизма на Анфийлд. Иконата на Коп Фернандо Торес е напълно заместен от Луис Суарес, но най-важното е клубът има нов разумен собственик, който желае да инвестира. 

Ливърпул избегна мъките и посредствеността и върви по възходяща линия в битка за завръщане в Шампионската лига.

Невъзможността да победи на Анфийлд “по-слабите” отбори и лошият късмет в началото на сезона, когато Ливърпул играеше прекрасен футбол и създаде стотици голови положения, бяха пропуснати с лека ръка се оказва разочароващо и може би в крайна сметка, вместо клуба да е поне на четвърто място сега е седми.

Ливърпул в момента е ясно, че далеч не е перфектен с безплодните си центрирания и напълно заслужено с всяка изгубена точка се отдалечава от целта си и Шампионската лига изглежда все по-недостижима.

Вбесяващата тенденция от прекалено голямото количество равни срещи на Анфийлд и грешката при трансфера на Анди Керъл и неговата неспособност да бележи, може би ще лишат Ливърпул от четвъртото място.

Това може би ще има негативен ефект за трансферите на Крал Кени през лятото, защото най-добрите играчи в света ще откажат да играят на Анфийлд. Но може би Кени Далглиш първоначално прекалено бързо извърши трансформацията в клуба.

Ливърпул изглеждаше като прероден и показващ прогресивен стил на футбол, отколкото в ерата на Рой Ходжсън и бързо натрупаните точки и повиши очакванията сред феновете. Сега това се обръща против него и несъмнено оказва натиск.

Макар, че Кени се справи с трудната задача с освобождаването на ненужните играчи, изяждащи бюджета на клуба доведени от  Рафа Бенитес и Рой Ходжсън.

А това бе наистина много трудна задача и упорита работа. Възможно е и този сезон Ливърпул да пропусне Европейски изяви, но ще се върне следващата година, защото продължава да напредва, а истериите от феновете не помагат за това. Но по-важното е, че клубът напредва стабилно в правилната посока.

Ливърпул на Кени Далглиш със сигурност са в процес на изграждане, и въпреки всички странични фактори и несъвършенства, като неспособността в атака има много положителни неща. Отборът безспорно напредна много след упоритата работа и се вижда, че след революцията ида еволюция.