Стивън Джерард обяснява защо е голям длъжник на Джейми Карагър. Говорейки за 32-годишният сърцат защитник и бенефиса в негова чест в събота, капитанът признава, че нямаше да има толкова медали в личната си колекция, ако не беше No.23 на Ливърпул.

Спомняш ли си първия път, когато срешна Джейми?

-Да, аз бях много малък, когато пристигнах в отбора а Джейми вече имаше стаж. Аз дойдох, на проби за няколко седмици.

Как беше този етап?

-Той е местен младеж, така че заедно с Дейвид Томпсън, Джейми Касиди а и останалата част от момчета ме взеха под крилото си.

Вие имате разлика година-две – учихте ли се един от друг?

-Не и в началото. Моите приятели по това време бяха Майкъл Оуен и Стивън Райт – те бяха в моята възрастова група. Джейми си имаше свои приятели в собствената си възрастова група, но пътищата ни се пресичаха доста пъти. Аз също не ходих да го гледам за резервите и младежките отбори често. Но бях наясно кой е и знаех, че е добър играч много по-рано.

На този етап, не се знае, който ще продължи кариерато си на „Анфийлд„?

-Да, но първия път, когато го наблюдавах той бе само на 16 или 17. Все още е трудно на тази възраст да знае човек дали някой ще извърви целия път до първия отбор. Но можеше още тогава да се види, че той е лидер и добър играч. Технически той бе прекалено добър, но аз ще излъжа ако кажа, че веднага съм разбрал, че ще играе в пърия отбор на Ливърпул.

Спомняте ли си дебюта през 1997 срещу Астън Вила – и какво си помислите, когато той вкара?

-Да, гледах мача. Роби Фаулър бе голям герой по онова време и аз се радвах да гледам всеки негов мач. Тогава чух, че друго местно момче ще прави своя дебют. Аз веднага разбрах, че това е Карагър, който бях срещнах около Meлууд. Да видя, че той е получил шанс беше фантастична новина и за мен, защото това показа, че клуба дава шанс на местните момчета. Когато го видях да вкара гола а и реакцията му след това, аз просто исках да последвам примера му и да направя същото.

Кой е повратния момент по ваше мнение? Защо той изведнъж се превърна в истински герой за KОП?

-Феновете на Ливърпул, ценят най-много някой, който се раздава на 100 процента и носи екипа с гордост. С течение на времето Джейми доказа, че е легенда на клуба. Но за мен, след, като съм с него всеки ден, може би го оцених малко по-бързо.

Ливърпул спечели много трофеи през последните 10 години, до колко помогна Джейми е в това?

-Без да преувеличавам, аз със сигурност не бих имал медал, ако не беше играл Джейми. Първите трофей, които спечелихме заедно беше през 2001 година. Той изигра огромна роля в това, защото отбора бе изграден на базата на солидната защита по идея на Жерар Улие. След това изигра голяма роля и при участието ни в Шампионската лига и ние със сигурност няма да спечели този трофей, без него.

Кое, според вас, е неговия най-добър мач с екипа на Ливърпул?

-Трудно е да се каже за човек с повече от 600 мач. Мога да седя тук и да ви говоря с часове за това, но това, което се откроява е финала в Шампионската лига, когато той имаше спазми,  бореше до последно и все пак успяваше да блокира атаките на Милан. Той постявяше тялото си на пътя на топката за каузата. Когато отбора спечели големи мачове и трофеи, много хора мислят, че героя е човека който вкара голове, но тези неща не стават толкова лесно, ако защитниците не си вършат работата и не горят в битката.

Играли ли сте някога с по-добрър защитник?

-Това е със сигурност хората, които четат ще го сметнат за предубеденост, защото аз съм близък с Джейми, но за мен той е най-добрият защитник с който съм играл.

Като капитан, колко е важен Джейми за вас като човек на който се доверявате?

-Всеки знае, той е голям любител на футбола и знае, ужасно много за играта. Така че, да има някой до мен и с повече опит е основното нещо. Аз и Джейми винаги се разбираме от разстояние и ние сме много близки извън терена, което е добре. Той винаги е бил фантастичен помощ през кариерата ми, а не само откакто съм капитан.

А как е той като съквартирант?
-Той е добър съквартирант. Ние много се шегуваме извън терена и смеминали през много върхове и падения заедно на терена. Ние си помагаме взаимно, ако някой от нас е в облаците да слезне на земята и опратното, ако някой падне другия да го изправи. Станавахме с годините все по-близки и за мен е удоволствие да го имам за съотборник.

Какво би бил футболен клуб Ливърпул през последните 10 -12 години без него?

-Ние нямаше да имаме толкова трофеи и не смятам, че бихме постигнали това, което имаме в момента. Той е просто фантастичен играч на терена, той също е и символ на за отбора. Той допринася много за отборния дух и атмосферата около Ливърпул. Знам, че му остава все по-малко време от кариерата на Анфийлд и дори, че има вече бели коси, но се надявам да виждам Джейми в играта още, много години, дори като мениджър или треньор. Мисля, че той заслужава да бъде в този клуб още много години.

Какво бихте казали за основните му качества на терена?

-Лидерство, характер, смелост, той е роден победител. Той е човек, който преди всеки мач знаеш, че ще влиза в битки, и вие знаете какво ще получите от него. Той е човека до, който искаш да бъдеш  в трудни обстоятелства.

Как мислиш, че в крайна сметка той ще бъде запомнен в историята „Анфийлд“?

-Той ще бъде запомнен като легенда. Всички играчи, които спечелиха Шампионската лига ще бъде помнени в този клуб, но Джейми бе тук за толкова дълго време и изигра много мачове с всеотдайност и жертвоготовност за клуба. Надявам се той да получи това, което заслужава. Много хора трябва да му кажат благодаря за това, което  направи.

Той не е от типа играчи, който се хвалят какво са постигнали. Смятате ли, че ще се чувства неловко в събота?

-Да може би ще бъде леко смутен, но се надявам да му хареса а и на семейството му. Това е неговия ден и всички около него, баща му, неговите съотборници, жена му и децата. Джейми никога не поиска нищо, той не се хвали с нищо, никога не каза, че заслужава това или онова. Напълно заслужава оказаната му чест. Мен ме е срам, че имам мач с националния отбор на Атглия, защото той много би се радвал да споделя този ден с него.

Вие го познавате по-добре от всеки друг в клуба – Какво мислите за бъдещето на Джейми Карагър?

-Хората, си мислят, че той има една или две години кариера, но ще се радвам да ги опровергае. Аз знам, че Джейми Карагър  се грижи за себе си и извън терена, виждам го да участва в първия отбор на Ливърпул поне за още две – три години най-високо ниво. След това си зависи от това, което иска. Има момент, в който всеки играч трябва да вземе решение. Знам, че ще се случи и с мен, но се надявам той да остане в клуба като треньор, защото знам за познанията му за играта и любовта към нея, той има още ужасно много какво да ни даде.