24 часа след като Ливърпул направи безлично нулево равенство срещу Улвс миналата седмица, затъването на клуба бе илюстрирано на стадион „Гудисън Парк“. Съвсем наблизо, от другата страна на тъмния Стенли Парк, където Ливърпул се надява да си построи нов стадион, съседите от Евертън вървяха към леко 2:0 над слабия Съндърланд. Към средата на второто полувреме защитата на Карамелите заспа и централният нападател на гостите Кенуайн Джоунс се озова на удобна позиция в пеналта на Евертън. Джоунс, една от трансферните цели на мениджъра на Ливърпул Рафаел Бенитес, който в момента съчетава маневреността на цепелин с цялата застрашителност на заек, се нагласи да вкара изглеждащия сигурен гол. Но ударът му прати топката толкова далеч встрани, че изглеждаше по-скоро като изчистване на защитник. Откъм „Парк Стенд“ агитката на Евертън подхвана саркастичен припев, подет от целия стадион, дочут ясно и от тв аудиторията: „Рафа, Рафа, купи го!“ Към този призив ентусиазирано се присъединиха и феновете на Съндърланд.

Едва ли има по-ярък символ на упадъка на Ливърпул от безпомощните им напъни на хлопналия вече януарски трансферен прозорец. Големите им покупки от славното минало изглеждат като поименен справочник на английската футболна аристокрация – Кени Далглиш, Йън Ръш, Джон Барнз, дори Фернандо Торес. Докато сега проваленият опит на червените да вземат Джоунс, който в момента не може да си гарантира място в заплашения от изпадане Съндърланд, е показателен за тежките времена, които клубът преживява.Очевидно е, че заради дълговете след покупката на Ливърпул през 2007 г. от американските бизнесмени Том Хикс и Джордж Джилет, няма пари за харчене. Още по-зле: отпаднал от Шампионската лига и все още далеч от класиране за следващия турнир, клубът въобще не изглежда привлекателен за най-силните футболисти. Джоунс и подобните му днес са върхът на възможностите на Ливърпул.

Миналата година Ливърпул се похвали с рекорден оборот от 164,2 млн. паунда, но отчасти заради обслужването на дълговете на Хикс и Джилет, бе отчетена загуба от 42,6 млн. паунда. Което намали възможностите на клуба да се бори със съперниците си, особено на трансферния пазар. Там отново бе наложено строго въздържание. Въпреки уверенията, че скоро ще започне строителството на новия стадион с 60 000 седящи места, проблемите с дълга на Ливърпул, съчетани със световната икономическа криза, правят невъзможно финансирането на този проект.

Принуден да си остане на „Енфийлд Роуд“ в обозримото бъдеще, този вечен порочен кръг заплашва клуба с неудържим упадък. Макар повечето фенове все още да подкрепят Рафаел Бенитес, броят им неизменно намалява, защото и те осъзнават, че клубът не постига целите си под негово ръководство. Освен че не може да си позволи да подсили значително състава си, за клуба изглежда непосилно дори уволнението на Рафа. Със заплата от 5 милиона паунда на година до 2014 г. и с технически екип от над 20 души, неговото отстраняване ще струва над 32 милиона паунда, колкото е рекордният британски трансфер. В клуба дори подхвърлят, че интересът на Ювентус към Бенитес може да осигури „най-удобното разрешение“ на проблема с мениджъра, който Ливърпул не може да си позволи да уволни.

Наскоро изпълнителният директор на Ливърпул Крисчън Пърслоу заяви, че е налице „сериозна вероятност“ от инвестиции в „близкото бъдеще“. Хикс и Джилет търсят купувач на 25% от клуба, но освен ако не осигурят повече контрол на евентуалния инвеститор чрез някой механизъм, изобщо не е ясно защо някой би пожелал да купи дял от Ливърпул. „Много е трудно да се прогнозира подобна инвестиция, и то по няколко причини“, пояснява Том Кенън, преподавател по стратегически мениджмънт от университета в Ливърпул. Той не вярва, че вложение от 100 млн. паунда е достатъчно, за да възроди клуба. „Какво ще си купиш със 100 милиона? Те не могат да ти купят нов стадион. Може да си купиш 3-ма „маркови“ футболисти. Но 100 милиона паунда в света на Челси и Ман Сити изобщо не са много пари“ – казва Кенън.

Американците въобще не изглеждат като идеалните бизнес партньори. Година след като купиха Ливърпул, двамата така се изпокараха, че Джилет призна публично, че тяхното партньорство „не действа“. Оттогава те прикриват противоречията си, но разделението е очевидно, като „двете администрации“ действат от 2 различни офиса в града. Цената на клуба – между 400 и 500 милиона паунда, също изглежда прекалено раздута. Тя е далеч над онези 218,9 милиона паунда, платени за Ливърпул от Хикс и Джилет преди 3 г. Всъщност не е ясно какво толкова са прибавили те, ако не броим тежкото бреме на дълговете: обещаният нов стадион е замразен, отборът на Бенитес не е по-силен (а без съмнение е по-слаб), отколкото при идването им, не бяха спечелени нови трофеи, които да вдигнат стойността на клубната „марка“. Според Кенън „убеждението“, че Ливърпул заедно с Манчестър Юнайтед е „световна марка“, явно е раздула цената му. „Може би е така, защото се предполага, че по света има 20 милиона души, които твърдят, че подкрепят Ливърпул – казва той. – Само че повечето чуждестранни фенове на Ливърпул са от много бедни страни. И повечето от тях са много бедни хора.“

Обещаният нов стадион изглежда жизненоважен за дългосрочните планове на Ливърпул. На всеки домакински мач клубът привлича 32 000 фенове по-малко от Манчестър Юн, и 16 000 по-малко от Арсенал. Което означава едно: борбата на Ливърпул да не изостане от тях се превръща в непосилна задача. Планираният разход за стадиона е между 250 и 400 милиона паунда. Ако изключим Арсенал, който срещна сериозни трудности за финансирането на своя проект, в Европа няма друг клуб, който да е реализирал толкова смело начинание. Преместването на Арсенал на „Емирейтс“ стана по време на икономически бум. Днес няма да се намери банка, способна или възнамеряваща да подкрепи финансирането на подобно начинание. „7 дни спорт“