НАЧАЛОТО

Ливърпул никога нямаше да съществува , без помощта на местните им врагове – Евертън . Поради нарастването на интереса към футбола , както в цяла Англия , така в частност и в Ливърпул , през 1878 г. е основан ФК Евертън . Евертън започва да играе мачовете си на стадион Анфилд Роуд взет под наем от Джон Холдинг (местен бизнесмен и бъдещ кмет на града) . В продължение на няколко години Холдинг инвестира много пари в отбора и построява трибуни на Анфилд.

Но през 1892 ръководството на Евертън влиза в спор с Холдинг в следствие на което отбора е разделен на две части . Едната част решава да построи нов стадион (Гудисън Парк), а другата предпочита да остане с Холдинг .

И така, тези които остават на Анфилд , през май 1892 г. основават новия ФК Ливърпул. Първоначално Холдинг иска отборът да носи същото име, но след като не му е разрешено, за име на клуба е прието името на града.

Холдинг се обръща за помощ към Джон МакКена. Така ирландецът става първият мениджър в историята на ФК Ливърпул.

Първоначално, когато е създаден Ливърпул и измества Евертън от Анфийлд, взима и цветовете на „карамелите“ – син и бял и използва едва ли не същия екип. През 1894 е решено основният цвят да бъде променен на червен.

На 1 септември 1892 г. Ливърпул изиграва първия двубой в своята история – приятелска среща срещу Родъръм Таун . Отборът печели със 7-1 , а Малкълм МакКвийн , един от 11-те шотландци на терена , има честта да отбележи първия гол в историята на клуба.

Два дни по – късно отборът играе първия си мач в лигата на Ланкшир. Резултатът отново е разгромен – 8-0 . В края на сезона Ливърпул има 17 победи , 2 равенства и 3 загуби ; отбелязва 66 гола и получава едва 19 .

След този успех МакКена подава молба за допускане на отбора в Лигата . В първия си официален мач за първенството на Англия, състоял се на 2 септември 1893 г. Ливърпул побеждава като гост Мидълзбро.

Първият гол отново е дело на МакКвийн. Отборът отново завършва първенството като лидер, спечелвайки 22 победи и 6 равенства , БЕЗ НИТО ЕДНА ЗАГУБА, отбелязвайки 77 гола и допускайки едва 17 .

Същата година се състои и първият сблъсък с Манчестър Юнайтед ( тогава под името Нютън Хед ) , който трябва да реши промоцията в Първа дивизия. Мърсисайдци печелят първата от многото си победи с 2-0.

Въпреки големте успехи, Ливърпул остава в сянката на Евертън, поради големия брой шотландци в отбора. През следващия сезон (първи за Ливърпул в Първа дивизия) се състои и първото мърсисайдско дерби – на 13 октомври пред 44 000 зрители на Гудисън Парк, Евертън прегазва местните си опоненти с 3-0, а ответния мач на 17 декември на Анфилд завършва при резултат 2-2 .

В последствие Ливърпул завършва последен в класирането и изпада обратно във Втора дивизия. Тогава МакКена се заклева , че до 12 месеца Ливърпул ще се завърне в елита .

Така и става – следващия сезон отборът печели прървата позиция във Втора дивизия . През първия си сезон след завръщането си сред елита отбора завършва на обещаващото 5-то място – първият от многото пъти, когато ще се класират на по-предно място от Евертън .

ПЪРВАТА ТИТЛА НА ЛИВЪРПУЛ

Първата от 18 титли на Ливърпул е спечелена през 1900/01 година , със своята първа голяма звезда в състава си – Алекс Рейзбек, шотландски национал. Това е първата и последна титла, която Джон Холдинг вижда, тъй като почива през 1902 г.

В негова памет са спуснати знамената, както на Гудисън парк, така и на Анфилд . През сезон 1905/04 Ливърпул отново изпада във Втора дивизия, но още на следващата година той отново е сред елита.

Скоро след това е построена трибуната Spion Kop. Името Spion Kop произтича от хълм в Натал, където Мърсисайдски Полк претърпява тежки загуби на 24 Януари 1900 в кървавите битки във войната на холандците . 3000 загиват в безполезен опит да се вдигне обсадата на холандците.

Спортният директор на Ливърпулския „Post and Echo“ Ърнест Едуардс излиза с предложението дa се направи мемориал на името на планинския връх. Името Spion Kop идва от Африканското „превъзходно място“.

През 1928 трибуната е уголемена и е поставен покрив, така че вече 30,000 души могат да гледат от терасите и . Говорело се , че височината на покрива е тази , която прави звука магически и действала като естествен усилвател . Spion Kop трябвало да даде златен старт на Ливърпул.

През годините до Първата Световна Война отборът печели още 2 титли, създавайки изключителни играчи като Елиша Скотс и Дон МакКинли. Но през 1915 година Ливърпул е въвлечен в грозен скандал с Манчестър Юнайтед.

Ливърпул е в златната среда на таблицата, Юнайтед се бори да не изпаднат и някои играчи от двата тима решават да уговорят крайния резултат от мача . Юнайтед печели мача с 2:0. След серия от разследвания по 4 играча от двата отбора са отстранени от участие в каквито и да е било дейности, свързани с футбола, дори от посещение на футболните стадиони за цял живот.

Тези присъди обаче влизат в сила след войната. През двете войни първенството е спряно . Футбол се играе, за да поддържа духа на публиката. Ливърпул продължава да радва и вдъхновява своите фенове.

След Втората Световна война отборът не играе добре. През 1950 г. Ливърпул достига финал за FA CUP , но губи от силния отбор на Арсенал с 2-0. През 1952 г. мениджърът Джордж Кей напуска поради здравословни проблеми , след като е бил на чело на клуба цели 15 г. Негов наследник става Дон Уелш.

През сезон 1953/54 г. Ливърпул за последен път в своята история завършва на последна позиция и изпада във Втора дивизия . Това е най-мрачния период за отбора, тъй като минават цели 8 години, преди той да се завърне в елита.

През 1955 г. Ливърпул „постига“ най-ниското класиране в историята си 11 място във Втора дивизия. Скоро след това Дон Уелш става първия уволнен мениджър на отбора .

Но въпреки неуспехите , феновете продължават да подкрепят отбора , и да се наслаждават на играта на невероятни таланти , като Били Лидел и Рони Моран.

Наследник на Уелш е неговият помощник-треньор Фил Тейлър. Под негово ръководство отборътна няколко пъти е на крачка от промоцията, но уви не успява и поради растящото недоволство, на 12 ноември 1959 г , Тейлър напуска за да даде път на легендата, която ще преобрази отбора .

БИЛ ШЕНКЛИ

Мъжът, възкресил Ливърпул е роден през 1913 г. в Гленбук. Неговото име е Бил Шенкли. Наследявайки руините на Ливърпул , той заявява: „Ливърпул е футболен гигант, който е заспал от доста време“ . През следващите 14 години начело на клуба той не само събужда този гигант , но и променя целия живот на град Ливърпул.

Шенск, както бил по-известен, е назначен за мениджър на 1 декември 1959 г. и Ливърпул започва да тренира и играе по начин, по който никой преди това в клуба не е виждал. Бил Шенкли позволява на борда на директорите да определи състава за първия му мач като треньор . Мачът се провежда на 19 Декември 1959 година, а противник е Кардиф Сити . Ливърпул е унижен с 4:0 у дома.

Следващият мач, вече изцяло под негово ръководство срещу Чарлтън е спечелен с 3:0. През следващите 12 месеца 24 от играчите, които Шенкли е заварил при идването си в клуба са продадени !

Неизменни са и тактическите промени в играта на отбора. Шенкли е жесток противник на практиката да се превръщат футболистите в маратонски бегачи. През годните той налага стил на игра, който прави Ливърпул известен в цяла Европа.

Тактиката е лесна – просто подай на човек с червена фланелка. Тактиката на Шенкли с подаване на точни пасове между съотборниците става и остава до ден днешен запазена марка на тима .

Първата изява на Шенкли на трансферния пазар е младия халф-бек Гордън Майлн от Престън за сумата от 12 000 паунда . Той също така гласувал доверие на Йън Калахан от младежката формация на Ливърпул и го поставя да играе в мъжкия отбор . В последствие Калахан става играчът , играл най-дълго за тима от Мърсисайд .

В продължение на 18 години престой в тима той доказва , че е неделима част от успехите на му . Йън Калахан, Гордън Майлн, Рон Йеитс и Йън Сейнт Джон заедно с Роджър Хънт оформят ядрото на отбора, който през 1961/62 година печели титлата във Втора Дивизия.

Момчетата отново са в голямата игра и оттогава насам никога не са изпадали отново. По-късно съставът е значително подсилен с включването на Томи Лоурънс, Томи Смит и Уили Стивънсън.

След още един сезон Сър Роджър Хънт оглавява голмайсторската листа на Мърсисайдци, този път с 31 гола. Томи Лоурънс се превръща в един от най-добрите вратари в историята на Ливърпул след като „окупира“ фланелката с номер 1 за цели 8 сезона!

Томи Смит командва защитата пред себе си в повече от 600 мача за Червените през 15-години от престоя си в Ливърпул. През 1964/65 момчетата на Шенкли завършват на 7-мо място . Последен шанс за спасяване на сезона се оказва финалът за FA CUP , срещу силния отбор на Лийдс .

Това е единственната купа , която липсва в клубната витрина . 5 минути след започване на мача Гери Бирн чупи ключица след сблъсък с противников играч. Тъй като отборът няма право на смени, Бирн решава да продължи да играе.

В редовното време резултатът е 0-0. През продълженията Бирн подава на Хънт, който открива резултата. Лийдс изравнява скоро преди Ян Сейнт Джон да вкара с глава победния гол и да осигури Купата на Червените.

Така Рон Йейтс става първият капитан на Ливърпул, който вдигал победоносно FA Cup над главата си. Тимът е посрещнат по невероятен начин у дома от близо 500,000 души.

През 60-те Kop утвърждава „You’ll Never Walk Alone“ за официален химн на клуба след като любимците на града Gerry и the Pacemakers изкачват песента на върха на класациите. Следващият успех на тима идва през сезон 1965/1966 тодина, когато Ливърпул печели шампионата на Лигата в Челси.

Мърсисайдци участват в турнира за купата на носители на национални купи. Отборът достига до финал и е на крачка от уникален дубъл, но Борусия Дортмунд печели трофея с 2:1 след продължения.

Привържениците на отбора чакат цели 7 години следващия трофей . Въпреки това през този период в отбора играят невероятни играчи, като Емлин Хюз. В последните седмици на сезон 1970/71 г. е направен трансферен удар – привлечен е Кевин Кийгън за сумата от 35,000 паунда.

Във финала за FA Cup спечелен с 2-1 от Арсенал, Кийгън не взема участие След срещата, въпреки че сърцето му се къса от мъка заради изгубения мач, Кийгън намерил сили да вдъхне сили в бъдещите си съотборници и да ги успокои.

По-късно Кевин Кийгън се превръща в един от най-прекрасните играчи на Ливърпул създавайки чудесно взаимодействие в нападение с Джон Тошак. Дуото изиграва важна роля в спечелването на първенството и купата на УЕФА през сезона 1972/73 година и на FA Cup през 1974 година.

На 12 Юли 1974 година Бил Шенкли свиква пресконференция, за да обяви пред медиите най-новото попълнение на клуба- Рей Кенеди от Арсенал. Истинската новина от тази пресконференция обаче е друга – оттеглянето на Шенкли от треньорския пост в тима.

Бил Шенкли е известен шегаджия, но този път всичко е наистина. Той решава да се оттегли на върха на славата си след спечелването на Купата. За 14 години начело на тима той печели 1 титла на Втора Дивизия, 3 шампионатни титли на Англия, 2 купи на Асоциацията и 1 Купа на УЕФА.

Шенкс ще бъде запомнен като човекът , който възкреси Ливърпул и въведе стилът на подаване, с който отборът е прочут……. и разбира се като човекът, който донесе много щастие на хората.

БОБ ПЕЙСЛИ

Боб Пейсли е дясната ръка на Шенкли и съвсем естествено е препоръчан за треньор на Ливърпул от самият него. Първият му сезон за тима е истинско бедствие ( за неговите стандарти)- отборът завършва на 2-ро място в първенството след Дарби и отпада рано от борбата за Купата на Лигата, Купата на Асоциацията и Купата на носители на националните купи.

Първото ново попълнение е Фил Нийл, купен за 60,000 паунда от Нортхемптън Таун. Фил оформя страхотна защитна линия с Томи Смит. След него идва и Тери Маккдермънт. Към отбора се присъединява и голмайсторът на Арсенал – Рей Кенеди.

Неговото приспособяване на Анфийлд обаче е трудно и той бива оставен сред резервите. За времето, преди Пейсли да го “преквалифицира” в средата на терена.

По-късно това ще се окаже един от най-успешните ходове на Боб Пейсли през цялото му царуване в Ливърпул. Кенеди започва сякаш нов живот поставен на новата си позиция като халф.

След неуспешния си първи сезон Пейсли включва в първия отбор местните момчета Дейвид Феърклоу и Джими Кейс. Феърклоу печели прякора “златната резерва” от обожаващия го КОР.

През сезон 1975/76, Ливърпул прави за втори път в историята си дубъл, спечелвайки Първенството на Лигата и Купата на УЕФА. През 1976/77 на Анфийлд пристига нападателя Дейвид Джонсън от Ипсуич – истинска изненада за мнозина, предвид броя нападатели в отбора.

С помощта на Севин Кийгън, Ливърпул печели първенството на Лигата става Европейски Шампион побеждавайки Борусия Мьонхенгладбах. Малко след това Кийгън преминава в немския Хамбургер за сумата от 500, 000 паунда.

Това натъжава много фенове на Ливърпул, които смятат трансфера ме  за предателство към клуба. Пейсли обаче вече е намерил замесника му. Кени Дъглиш се присъединява към клуба за рекордната сума от 440,000 паунда.

Много преди да подпише с Ливърпул той вече е завършен голмайстор, носейки прочутата зелено-бяла фланелка на Селтик. Играчи като Алан Хансен и Греъм Сунес също подписват с отбора по онова време.

Тези трима шотландци стават неизменна и главна част от непобедимия тим на Пейсли.И именно те са в състава на отбора, който играе финал на Купата на Европейските Шампиони през 1978.

Ливърпул става първият английски тим, който печели този така престижен трофей в два последователни сезона, побеждавайки Брюж с 1:0. След спечелването на Купата на Европейските Шампиони, клубът печели 2 последователни Шампионски титли в Англия през 1979 и 1980 година.

Иън Ръш е закупен от Честър, но в първите си 9 мача за клуба не успява да се разпише. По-късно Пейсли му дава този така прочут съвет: “Ти си нападател – бъди по-голям егоист”. Това изглежда са магически думи, защото след тях Ръш се превръща в легендарния голмайстор от Анфийлд.

Към края на 70-те години Ливърпул става и първият английски отбор, с рекламен надпис на фанелките. 1981/82 е успешен сезон и Ливърпул за първи път печели Купата на Лигата, побеждавайки Уест Хям в преиграването на финала.

Мърсисайдци продължават да печелят трофея в 4 последователни години- през 1981,82,83 и 84 година , а през 1995 година поставят рекорд в Англия по брой на спечелени Купи на Лигата.

Срещу пасивния тим на Реал Мадрид отборът, в чийто състав е Рей Клеменс, Дъглиш, Хансен, Сунес и Сами Лии удържа преднината си от един гол, за да спечели трета си Купа на Европейските Шампиони. През 1981/82 Дъглиш и Ръш са част от отборът, който печели 13-тата си титла на Англия и Купата на Лигата.

Пейсли обявява, че сезонът 1982/83 година ще е последният му начело на тима. С помоща на Кени Далглиш и новите попълнения Брус Гробелар и Крейг Джонсън последният сезон на Пейсли е знаменателен.

Възвръщайки си титлата на Англия, клубът печели и историческата трета Купа на Лигата поред. По време на връчването на трофея, Сунес- капитанът, спонтанно извиква Пейсли да се качи по легендарните стълби на Уембли, за да получи купата. Той става първият мениджър, който получава Купата преди самия отбор.

Това е може би най-голямата чест, която може да се окаже на един мениджър. И честно казано, Боб Пейсли заслужава това повече от всеки друг. След като през първия си сезон в Ливърпул Пейсли не печели нито един трофей, в следващите 8 начело помага на отбора да спечели 6 титли на Англия, 3 Купи на Лигата, 3 Купи на Европейските Шампиони, 1 Купа на УЕФА, 1 Суперкупа на Европа и 5 пъти Чарити Шийлд.

В пет от тези сезони, той печели по 2 важни купи, а в останалите три – по една.Това е все още прецедент във футболната история на Англия. Избиран е шест пъти за Мениджър на Годината в Англия.

За неговите качества говори и факта, че той е открил и довел на Анфийлд много таланти като Йън Ръш, Кени Далглиш, Рони Уилън,Греъм Сунес, които по-късно се превръщат в легенди.

ДЖО ФЕЙГЪН

Наследник на Пейсли става дългогодишния член на клуба – Джо Фегън. В първия си сезон начело той постига това, което никой английски мениджър не е правил дотогава – спечелването на Купата на Лигата, Купата на Европейските Шампиони и шампионатът на Англия.Това бива трета поредна титла.

През следващата година Евертън става шампион, а Ливърпул завършва на второ място. Фегън решава да напусне отбора след финала за Европейските шампиони с Ювентус в края на годината.

Спечелването на този трофей би бил идеалният подарък за сбогуване с клуба, но точно тогава се случва трагедия. 39 души умират, когато стена се срутва след бунтуването на някои от феновете на Ливърпул.

Ювентус печели мача с 1:0 с гол на френската легенда Мишел Платини от несъществуваща дузпа и отнася титлата в Италия.

Ливърпул донася на Англия забраната за участие на английските отбори във всички европейски турнири в срок от пет години. Това прекършва шансовете на Ливърпул за по- нататъшна европейска слава.

КЕНИ ДАЛГЛИШ

Кени Дъглиш наследява Джо Фегън. Страхотен играч, но много хора се съмняват в качествата му на добър мениджър. Той опровергава скептиците по безкомпромисен начин – Титла на Англия и Купа на Английската Футболна Асоциация – дубъл в първия му сезон като играещ мениджър.

По време на царуването на Крал Кени всички биват попарени от новината, че Йън Ръш е решил да подпише с Ювентус след края на сезон 1986/87. Но Кени решава проблема, като на мястото на Йън Ръш купува Джон Олдридж. Той пристига на Анфийлд, като младо момче от агитката на Ливърпул. Джон Барнс също бива привлечен в клуба през сезон 1987/88 година, присъединявайки се към Стив Никол, Брус Гробелаар Питър Биърдслии.

С тези невероятни таланти Ливърпул започва уверено сезон 1987/88 с победа над Арсенал на Хайбъри с 2:1. През паузата на сезона бива привлечен надеждният халф на Оксфорд – Рей Хютън. Не е изненада фактът, че Ливърпул печели титлата през същата тази година.

В предстоящият финал за купата на Футболната Асоциация, Ливърпул е фаворит, но за съжаление Уимбълдън изиграва мача на живота си и печели трофея. Мачът завършва 1:0 и остава в историята с първия пропуск на дузпа в историята на турнира, дело на Олдридж.

Въпреки завръщането на Йън Ръш в клуба, сезонът 1988/89 е тъжен за Ливърпул. По време на полуфиналния мач за FA Cup срещу Нотингам Форест на стадион Хилzбъро отново се случва трагедия.

На 15 Април, в 15.06 часа една от трибуните бива претъпкана и не издържа натоварването. В хаосът, много фенове са изпотъпкани, а 96 привърженика намират смъртта си на стадиона.

За втори път в разтояние на пет години клубът е въвлечен в голяма трагедия. Три години по-късно в чест и памет на загиналите, на емблемата на Ливърпул се появява вечният огън и се издига мемориал, в непосредствна близост до Bill Shankly Gates.

В преиграването на Олд Трафорд Ливърпул печели с 3:1. Мърсисадци получават своя шанс да почете загиналите си привърженици на Хилсбъро във финала на FA Cup. Уембли бива препълнен с фенове на “червените”.

Това е един от редките случаи, в които феновете на Ливърпул и Евертън образуват едно цяло – “You’ll Never Walk Alone” е изпята преди минутата мълчание. Евертън и Ливърпул изиграват един от най-запомнящите се мачове в историята на турнира.

Той ще се помни с двата гола на влезлия като резерва Иън Ръш, оказали се победни за крайното 3:2. След спечелването на Купата, Ливърпул играе с Арсенал, за да си осигури дубъла, но шансът изневерява на “мърсисайдци”.

На Арсенал им трябва победа с 2 гола разлика, за да спечелят титлата. Ливърпул губи с 1:0 и по всичко изглежда, че е сигурен за спечелване на титлата, когато Майкъл Томас- бъдещ играч на “мърсисайдци”, отбелязва убийствен гол в даденото от съдията продължение, с което предотвратява дубъла на Ливърпул.

След пет години начело на клуба, Дъглиш спечелва 3 титли на Англия, 3 купи на Асоциацията и 3 пъти бива избиран за мениджър на годината – през 1986, 1988 и 1990г. Той напуска тима след запомнящ се мач- преиграване за FA Cup срещу Евертън на Гуудисън Парк, завършил 4:4.

Тогава за пръв път се случва Ливърпул да не успее да спечели мач, в който повежда 4 пъти. Дъглиш посочва “стрес” като причина за напускането си през Февруари 1991г. След оттеглянето на Крал Кени, в клуба настъпват смутни времена.

Сунес поема поста от временно назначения на поста- Рони Морган през април 1991г. Той бива големият фаворит за поста заради успехите си като мениджър на Глазгоу Рейнджърс. Той прави коренни промени в организацията на тима – купува много скъпи попълнения като Дийн Саундърс, Марк Райт и Найджъл Клъф.

Дийн Саундърс така и не се приспособява към отбора и бива продаден на Астън Вила. Съставът страда от непрекъснати контузии. Новият стил на игра, който е наложен от Сунес, подтиква играчите към по- твърди действия. Многобройните червени картони са също част от проблемите на Ливърпул през този период.

Никога в историята си клубът не е имал толкова дисциплинарни проблеми както тогава. Червените винаги са били прочути с джентълменската си игра. След 33 месеца начело на отбора, бордът решава да освободи Сунес от заемания пост. Въпреки че привържениците не го помнят като добър мениджър, Сунес остава като една от великите личности, предвождали Ливърпул.

Рой Евънс е още един от хората с дълга служба към клуба. За никого не е изненада, че именно той заема поста на Сунес. В първия му сезон като мениджър тимът завършва осми в краиното класиране. Но през първия му цял сезон като мениджър, Ливърпул печели Купата на Лигата на Уембли.

Рой Евънс попълва състава като взима таланти от младежката формация – Стив МакМанаман и Роби Фаулър. Налага и последнота покупка на Крал Кени – Джейми Реднап, които бързо се развиват и достигат до националния тим на Англия.

Ливърпул завършва четвърти през този сезон. През 1995г, тимът поставя нов рекорд за трансфер в Англия като купъва Стан Колимор от Нотингам Форест за 8,5 милиона лири.