-
Мачове на Ливърпул
-
Предстоящ Мач на Ливърпул
-
-
Академия и Резерви на Ливърпул
Анкета
Loading ...
-
Легенди на Ливърпул
Роби Фаулър (Robbie Fowler)
1994/1995 – Купата на лигата .
Избран е за млад футболист на годината в Англия.
2000/2001 – Купата на лигата .
2000/2001 – Купата на Футболната Асоциация (ФА Къп)
2000/2001 – Купа на УЕФА
2001/2002 – Суперкупата на Европа
Роби (Бог) Фаулър дебютира за Ливърпул през 1993 г. като за 8 години отбелязва 171 гола за родния си клуб от „Анфийлд“ (120 от които в Премиършип). Освен за Ливърпул, Роби, който на Анфийлд наричат „Бог“ е четвъртият най-добър реализатор в историята на Висшата английска лига (Премиършип) след Тиери Анри, Анди Коул и Алан Шиърър. Има 26 мача за националния отбор на Англия, в които е отбелязал 7 гола.
Като малък Роби Фаулър бил ревностен фен на градския съперник на Ливърпул – Евертън. На 11 години започва да тренира в детската школа на Ливърпул по настояване на Джим Аспинал. Става професионалист през 1992 г. на 17-годишна възраст. За първи път Фаулър попада в официален мач на Ливърпул на 13 януари 1993 г., когато е неизползвана резерва в мача за ФА Къп срещу Болтън Уондърърс. Вкарва гол в дебюта си на 22 септември 1993 г. в мача срещу Фулъм в първия кръг на турнира Кока-Кола Къп (сега Купа на лигата). На реванша на Анфийлд – Роби Фаулър вкарва 5 гола, по този начин става едва четвъртият футболист в историята на Ливърпул който вкарва 5 гола в един мач! Първият хет-трик на Фаулър в първенството е срещу Саутхемптън.
През сезон 1994/1995 Роби Фаулър участва във всичките 57 мача на отбора, един от които e срещу Арсенал от Премиършип в който отбелязва хет-трик за 4 мин. и 33 сек. (рекорд на Висшата Лига (Премиършип) за най-бърз хет-трик. Напълно заслужено идват и двете му последователни награди за млад играч на годината в Премиършип – 1994/95 и 1995/96. За първи път е извикан в мъжкия национален отбор на Англия през 1996 г. за мача срещу България, в който влиза като резерва и записва първия си мач. Следващият мач е и неговото първо участие като титуляр – в мача срещу Хърватия. През 1996 г. е част от националния отбор на Англия на Евро ’96 в което записва 2 мача. В средата и края на 90-те Роби Фаулър се превръща в най-големия реализатор в Англия по това време вкарвайки повече от 30 гола в три последователни сезона – 1994/95 г., 1995/96 г. и 1996/97 г. Стан Колимор (партньор на Фаулър в нападението на Ливърпул) заявява, че Роби е най-добрият футболист с когото някога е играл.
През 1997-ма г. спечелва наградата на УЕФА за феърплей, след като си признава, че не е фаулиран от Дейвид Сиймън в мача срещу Арсенал на Хайбъри, въпреки че съдията е отсъдил дузпа. През 1999 г. Футболната асоциация го глобява със 60 000 паунда за симулиране на употребяване на кокаин, след като е вкарал гол в 4-тата мин. по време на мач срещу Евертън. По този начин Фаулър иска да отговори на слуховете разпространявани от фенове на Евертън, че употребява кокаин.
На 27 януари 2006 г. Роби Фаулър се завърна в Ливърпул и подписа контракт до края а сезона. За негово съжаление любимата му фланелка с номер 9 бе заета от Джибрил Сисе и той взе фланелката с номер 11. В първия му мач след завръщането Фаулър вкара гол срещу Бирмингам Сити, но съдията на мача отмени гола заради положение на засада. В следващите няколко мача на Ливърпул на Фаулър са отменени още 2 гола, отново заради засади. Първият му гол след завръщането бе срещу отбора на Фулъм (отбора срещу когото Фаулър отбеляза първия си гол за Ливърпул 13 години по-рано). Следващият му гол (срещу Уест Бромич Албиън) го нареди на 5-то място в голмайсторската класация на Ливърпул за всички времена, изпреварвайки легендата Кени Далглиш. На рождения си ден – 9 април 2006г, Роби „Бог“ Фаулър вкарва поредния си гол за Ливърпул срещу Болтън Уондърърс.
Интервюто на Роби Фаулър при завръщането на Анфилд
Роби, предполагам, че мечтите стават реалност нали?
„Да, предполагам, че ако се молим достатъчно. Всъщност аз съм доказателството, че може да се случи. Аз съм абсолютно възхитен от завръщането си. Чувствам се като хлапе събудило се на Коледа. Невероятно е , че нещо, което исках от толкова време се случи. Доволен съм, че това се случва отново. ”
Кога за пръв път ти дойде на ум, че сделката ще се получи?
„Вероятно в сряда вечерта. Очевидно, че имаше слухове наоколо и разбира се аз исках те да са реалност. Петък, когато се случи, беше наистина невероятен ден. Рик Пари сложи договора пред мен, аз не трябваше да го чета дори. Бях сигурен какво правя и се чувствах в много добро положение. Да имаш шанса да се върнеш е много добре. Надявам се, че ще мога се отблагодаря на мениджъра за доверието му в мен.”
Имаше ли пролети сълзи, защото беше емоционално нали?
„Не, ако трябва да съм честен, нямаше сълзи, но можете да видите само изражението на лицето ми колко много означава за мен да се завърна. Това е нещо, което исках да се случи от дълго време. Винаги е добре да се завърнеш при първата си любов и сега аз съм тук. ”
Това идеалната мотивация ли се оказа за теб и твоята кариера?
„Ще бъде грешно ако кажа, че не съм бил мотивиран и в другите клубове, но очевидно, когато клуб като Ливърпул дойде за теб… мисля, че е нормално да искам да съм в този клуб и очевидно не съм различен от всеки друг играч, но заради миналото ми тук означава повече, отколкото би значело за друг играч.”
Можеш ли да ни кажеш какво би дал в момента за Ливърпул или в какво физическо състояние се намираш?
„Аз трябва да правя това, което мисли и смята за добре мениджърът. Той може да прецени на терена и на тренировките. Решението е изцяло негово и на никой друг.”
Няколко думи за Манчестър Сити, защото разбрахме, че Стюърт Пиърс е изиграл решаваща роля за твоя трансфер.
„Да, така е. След като разбрах за интереса на Ливърпул, казах на Пиърс и изпълнителния директор на Манчестър Сити и само като ме погледнаха в очите разбраха какво наистина искам. С тяхната помощ и разбира се с помощта на Рик Пари и Рафаел Бенитез, трансферът стана факт.”
Като се разхождаш покрай Анфилд, се чува „Богът се върна”. Хората се радват много, ти срещна ли се с някои от тях наоколо?
„Ами в петък телефонът ми не спря да звъни. Като се завърнах не предполагах, че ще предизвикам и на половината от интереса от страна на обществеността и медиите. Стана нещо като малка магия и аз съм много, много благодарен за това.”
Беше ли забравил напълно за първото си пребиваване тук? Очевидно, че не ти беше особено приятно когато напусна преди четири години.
„Разбира се всичко е минало, след като вече се завърнах. Бях много тъжен, но сега съм тук и всичко е наред. Сега ми предстои да гледам само напред, да облека отново червения екип и да изляза от тунела ще бъде нещо наистина велико.”
И разбира се многото познати лица, които остави тук преди четири години.
“Да, но има и много нови играчи, които дойдоха с мениджъра. Без неуважение, но този отбор е по-добър от този, който аз оставих. Мисля че всеки играч, който дойде ще бъде удивен от атмосферата в съблекалнята и на тренировки. ”
Мениджърът каза, че чувства, че ти можеш да помогнеш на отбора да премине на по-горно ниво. Мислиш ли, че с твоето пристигане това може да се случи?
„Това, което постигнаха миналата година беше невероятно, а и тази година постигнаха рекорд за недопуснати голове. Ако аз мога да помогна по някакъв начин, това ще бъде добре за мен и за клуба.”
Ти спомена, че си бил в Истамбул в онази нощ. Съжали ли, че не взе участие?
„В онази нощ аз бях просто като всеки друг привърженик, който е искал да бъде на терена. Мислех, че всичко свърши на полувремето и не знам какво е казал Бенитес на почивката, но сега ще мога да разбера как точно разговаря с играчите и да се надяваме, че ще има същият ефект и върху мен.”
Как е в съблекалнята? Върна ли си стария номер?
„Не, не съм. Много хора ме питаха кой номер ще взема, но аз не съм притеснен от това. Номерата не означават нищо за мен. Емблемата отпред е това, за което ме е грижа и което означава много.”
Ще играете с Манчестър Юнайтед за FA Cup. Какво мислиш за този мач?
„Това е много, много голям мач. Всички се радват за жребия и ако искаш да печелиш трофеи, трябва да побеждаваш и големите отбори, така че няма значение в кой кръг ще ги победиш, стига да се случи разбира се.”
Да вървиш и около теб да е пълно с фотографи не е много приятно, но мислил ли си какво ще е като излезеш и се изправиш пред The Kop?
„Всъщност не. Не мисля, че ще мога докато не се случи, но да може би ще знам като се случи. Ще го почувствам.”
Нормално ли ще е всичко за теб? Ще се чувстваш ли като у дома си като видиш табелата „Това е Анфилд”?
„Всъщност за момента не, защото ми предстои. По принцип не съм нервен човек, но като отивах на тренировка в неделя бях както казах и преди, дете на Коледа би било далеч от емоциите, които ме обзеха.”
Как са семейството и приятелите ти? Обсъждал ли си го с тях? Какво мислят те за твоето завръщане?
„Всички са много радостни за мен, но и те винаги са искали да се завърна. Ако трябва да съм честен, никога не съм си мислел, че ще се случи, но това е за което са се молели. Аз съм тук и сега ми стискат палци да се справя добре.”
Наясно ли си със себе си какво искаш и можеш да постигнеш този път?
„Не мисля много за това, което искам да постигна аз. Тук не става въпрос само за играча. Целта на всеки, който играе за Ливърпул е да печели трофеи и да печелиш, както и отбора, възможно най-много мачове. Колкото повече мачове спечелиш, толкова повече трофеи.”
Договорът ти е за шест месеца. Казвал ли ти е някой какво трябва да направиш, за да си осигуриш по-дълъг договор?
„Не, никой не ми е казвал какво трябва да правя. Мисля, че знам какво трябва да направя. Зная, че съм с кратък договор, но се надявам да съм добър и да мога да остана за по-дълго време. Ако играя добре, мениджърът и господин Пари ще седнат, за да разговаряме за бъдещето ми. В момента не ме е грижа за това, имам шест месеца да се докажа. За сега, просто искам да се наслаждавам на времето си тук.”
Роби е великан! Четох в Дейли Мейл, че има вариат да застане начело на Престън като треньор, ще се радвам да го видя
Роби не е великан а най големия великан . Беше велик играч с невероятно пласиране пред гола . вкарваше от невъжможни позици стреляше от кадето му падне с крак или с глава. Сега нападатели от неговата класа се броят на пръстите на ръцете
God Fowler
Честит Рожден Ден на „Бог“ Роби Фаулър!!!
ROBBIE IS THE ONE…………..
Това е чисто пристрастие, но за мен винаги ще бъде най – великия футболист играл с червената фланелка.
Десет години от напускането на Ливърпул на Роби Фаулър