Хари Уилсън се радва на най-добрият си сезон в Дарби Каунти и вече натрупа 12 гола в 27 мача, като води овните към плейофите за влизане в елита.

Наистина има признаци, че му предстои вълнуващо бъдеще като поредния играч на Ливърпул, излязъл от клубната Академия.

Катализаторът да покаже топ форма изигра престоя му в Крю Александра. Там изигра само седем мача, но натрупа безценен опит и получи прозрение какво му е необходимо, за да успее.

Сигурен съм, вероятно си е мислил, че ще стигне до Ливърпул по-лесно, но до тогава не беше получавал натъртвания. Времето му в Крю го накара да загуби вяра в себе си, но израстна много.

От там се върна много по-различен, с широко отворени очи. Много по-отговорен и готов да работи, стана по-силен и внимателен. Заработи за повече притежание на топката и удари към вратата.

Просто промени мисленето си и предприе правилните стъпки, за да постигне растежа и аз наистина се гордея с него, защото се опитва да стане по-добър. Пътя обаче на всеки играч до първия тим е уникален, просто няма правилен или грешен път.

Трент Александър-Арнолд например стигна до Ливърпул и Англия на Световно първенство, направо от академията.

Хари Уилсън е вече на 21 и му се наложи да играе под наем в Крю, Хъл и Дарби и още не се е наложил в тима на Клоп.

Например на Мо Салах му се наложи да натрупа над 250 мача в три – четири различни клуба, за да получи възможност да играе за Ливърпул.

17-годишният Мо Салах няма как да бъде поставен на мястото на 26-годишния Салах, това са фактите, без значение какъв потенциал имаш.

Следователно, без да премине през всичките трудни преживявания, той нямаше да стане играча, на който се радваме в момента.

Така, че е напълно нормално Хари Уилсън и Райън Кент да бъдат пращани под наем.

Може би трябва да натрупат около 150 мача, за са станат достатъчно добри, за да играят за Ливърпул.

С натрупване на този опит, всяка година стават все по-надеждни за първия ни тим.

Също така, има огромна разлика в зависимост от позицията на играча. Много по-лесно игрови минути печелят атакуващите футболисти, докато за вратарите и защитниците не е толкова лесно.

Играчите с дефанзивна роля, получават шанс много по-късно. Може би при бековете а малко по-различно, но централните защитници играят и на други постове като по-млади.

Например 20-годишният Вйрджил ван Дайк не може да се похвали с много мачове за първия отбор, а един Алекс Окслейд-Чембърлейн, беше титуляр на 18-19 годишна възраст и бе играч с опит на 20.

Ван Дайк стартира кариерата си по-късно, защото позицията изисква по-голямо доверие, опитът и физическите възможности. Това се придобива с възрастта.

Джейми Карагър също е добър пример. Той започна кариерата си в средата на терена, след това бе преместен като бек, докато в крайна сметка се наложи като централен защитник. Отне му доста време, да си проправи пътя и да се превърне в невероятен бранител.

Но да се върнем към Хари Уилсън, който се надявам през май ще се върне в Ливърпул и ще получи още един шанс да впечатли Юрген Клоп.

Смятам, че след периода му в Дарби, ще му бъде малко по-лесно, защото ще подходи с разбиране към задачата.

Той е наясно, че ще му бъде ужасно трудно да измести Салах, Мане или Фирмино, но ние от Академията не може да казва дали даден играч е готов или не за Ливърпул.

Това зависи единствено от мениджъра и екипа му. Те преценяват дали е покрива нужните критериите, за да бъде футболист от първия тим.

Така че, Хари ще се сблъска с това предизвикателството и трябва да докаже, че е способен да се справи.

Аз вярвам, че иска да играе за Ливърпул и може да достигне до нивото да се конкурира с играчи от световна класа.

Знам, че за него това ще е забавление, което доказва в какъв невероятен клуб се намираме, щом играчите мислят по този начин.

Когато имаш две много талантливи момчета типични № 9, не можеш да пратиш единият на пейката или да го караш да играе по крилото, трябва да намериш начин да заиграят заедно.

Точно такова беше ситуацията с Пол Глатзел. Страхотно е да работим с него. Всъщност, при младежите Ливърпул има трима много надарени голмайстори.

Но за Фидел О’Рурк не се говори толкова много. Той е местно момче, което е в академията от 3 години.

Фидел е с една година по-малък от Пол и не играе толкова много за отбора, колкото тях, но въпреки това е прекрасен младеж с огромен потенциал.

Просто има сериозна огнева мощ в Академията на Ливърпул. Пол Глатзел води с 21 попадения, но не са за подценяване качествата на 16-годишния Фидел О’Рурк.

Сигурен съм, че ще дойде време, когато и той ще блести редовно, особено след като Пол премина в отбора до 23 през следващите месеци.

Стиви Джи остави отпечатък, не само върху децата в тима до 18. Той направи по-мъдри и останалите младежи, които накара да играят със страст и да обичат клуба.