Алекс Инглеторп: Първите ми спомени за Ливърпул

Първият ми спомен за Ливърпул е от времето, когато на вратата бе Рей Клемънс, а в защита Фил Нийл и Фил Томпсън, точно след като Емлин Хюз напусна Анфийлд. Спомням си, че тогава това беше най-великият отбор в света, който разполагаше още с Алън Хансен, Марк Лауренсън, Рони Уилън, Йън Ръш и Кени Далглиш.

Тренирах в Уотфорд като ученик и бях само на 11 години, но си спомням, че гледах фантастичните докосвания на Крал Кени и великолепните му пасове към Йън Ръш, който не пропускаше да се разпише.

Един от първите мачове, които гледах по телевизията беше Ливърпул срещу Астън Вила. Тогава тъкмо започнаха на живо да излъчват мачове от лигата и Йън Ръш вкара хет-трик.

В днешно време има огромно пресищане от футбола, като можеш да гледаш мачове по цяла нощ по различни канали, но тогава даваха само мачовете от ФА Къп и големият мач в неделя от лигата.

Имаше и един мач в събота, но той обикновено беше твърде късно и не винаги ми позволяваха да го гледам.

Така че, тогава беше различно време и изпитвахме голям глад за футбол, като мачовете на Ливърпул в петък вечер, бяха голяма радост за мен и никога не ги пропусках.

Спомням си как Ливърпул доминираше и във финала за ФА Къп, който по онова време бе главно срещу Евертън и там имах щастието да гледам Крейг Джонстън и Стив Никъл.

Но имам и много тъжен спомени от Ливърпул, защото моят приятел Рей Люис, с който израснахме заедно в Лондон бе свидетел на трагедията Хилзбъро, който ми разказа за бедствието и това беше много емоционален момент за мен.

Футболът не е само висоти и трофеи, а има и много невероятно тъжни истории оставели траен отпечатък върху млади хора, въпреки че играта много се промени оттогава.

Промените са очевидни дори в Академиите и мисля, че вече всеки клуб се грижи много добре за младите си играчи и средата е благоприятна за тях.

Няма го ритуалът с чиракуването при по-старите футболисти, като в наше време, както и всичко останало, което ние трябваше да преодолеем.

От нас се очакваше да си мълчим, да чистим обувките на старите играчи и да правим всичко, за до може да ни се отдаде възможност за игра.

Но аз вярвам, че трябва да има баланс и младите играчи също трябва да поемат отговорност, като добре осъзнават къде се намират и сами да спечелят привилегиите си.

Сега стават богати и лакоми във футбола още като деца, но трябва същевременно зачитат основните ценности и първо да се научат да бъдат хора.

Откакто съм в Ливърпул съм наистина приятно изненадан от работата, която се върши с младежите и ми харесва, че децата от академията посещава приюти за бездомни.

Хората в приюта не знаят кои са играчите, не мисля и че искат да знаят, защото изпитват трудности, но нашите младежи им помагат, не защото има хора от пресата, а защото виждат какъв късмет са имали с живота си да попаднат в Ливърпул.