ТРАНСФЕРИ
Не можех да повярвам на очите си как размазахме Лестър и продължихме марша си към титлата, въпреки изтощителното пътуване до Катар.
Трент Александър-Арнолд и Анди Робъртсън играят ключова роля за забележителното участие на Ливърпул във Висшата лига. Не мисля, че бих разменил двата ни бека с който и да е футболист по света.
Да разполагаш с Върджил ван Дайк е прекрасно, защото е великолепен защитник и позволява на двата ни бека да се впускат в атаки по крилата, което поставя противника под напрежение.
Няма отбор, който иска да го нападат толкова често и защитата му да е под постоянен натиск. Мразя да повтарям, че Анди Робъртсън е най-добрият ляв бек в света, но просто не виждам по-добър играч в тази роля за Ливърпул.
Много ми хареса как Анди се разви на Анфийлд и се бори мъжки за кауза. Тук не става въпрос за физическо сила, а за умствена сила и манталитет. Дойде в Ливърпул и показа, че конкурента му никога не може да бъда по-добър от него.
Това ми напомни на моите години във футбола и отношението ми към играта. Ако имаш манталитет на шампион, не се примиряваш да търкаш пейката. Всичко останало са празни приказки за наивници.
Мисля, че е Трент Александър-Арнолд е със същия характер. Не се примирява с несвършена работа и доказа това срещу Лестър. Проби сам и вкара четвъртия гол.Точно заради тези момчета Ливърпул побеждава като отбор.
Макар да е малко вероятно, вярвам че тимът на Юрген Клоп може да завърши сезона във Висшата лига непобеден и да грабне първата си титла след 1990 г.
Разбира се работата за сега е свършена наполовина. Предстоят ни много трудни срещи и при най-малко колебание или пък ако в отбора започнат да си мислят, че вече са спечелили, може да им изиграе лоша шега.
Например мача с Уулвс няма да е никак лесен. Философията им е подобна на Лестър. Играят добър за наблюдаване футбол, но работят на терена много по-здраво.
Хората все още говорят за моята ера, когато Ливърпул печелеше всички трофеи в Англия и Европа, но пред този тест е изправен всеки успешен отбор.
СЛЕДВАЩ МАЧ
