Когато се върна назад във времето на 22 Февруари 1986 нямахме приятно изживяване, тъй като Ливърпул загуби от Евертън. В съблекалнята беше гробна тишина, защото … понякога просто няма какво да каже човек.

След мача отидох на вечеря с Кени Далглиш, аз като капитан на клуба, той в лицето на мениджър и му казах право в лицето, че това е най-лошият отбор на Ливърпул, в който съм играл през живота си.

Казах му, че този отбор никога няма да спечели нищо, защото и много по-слаб от предишните години.

Греъм Сунес ни беше напуснал, а през сезон 1984/85 играхме на финал в КЕШ и полуфинал за ФА Къп.

Поражението на финала от Ювентус означаваше, че Ливърпул завърши кампания без трофей за първи път от 10 години. Мениджърът Джо Фейгън си замина и борда  набързо потвърди Кени Далглиш за негов наследник.

Кени пое поста като играещ-мениджър, което бе уникално решение за клуб от висшите ешелони в света на футбола.

Възстановявайки се от трагедията на Хейзъл, играчите се завърнаха у дома в град затънала в икономическата нищета на хиляди съкратени от работа.

Така на тази вечеря, девет месеца след неговото назначение, Далглиш седеше с каменно лице и ме слушаше, как на Анфийлд е най-лошото поколение от играчи.

Но след като свърших, очите на Кени светнаха и ми каза, че имаме приличен колективен дух и ако победим в няколко последователни мача и наберем инерция, все още можем да постигнем нещо през сезона.

Казаното от него, дори 30 години по-късно може да върне оптимизма на човек, но тогава на следващата седмица играхме Тотнъм, показахме решителност и победихме на Уайт Харт Лейн.

Мисля, че това бе най-важната среща за Ливърпул през сезона, защото ако бяхме загубели този мач, никога нямаше да спечелим титлата. След това спечелихме 11 от последните си 12 мача, отбелязвайки 28 гола и допускайки само три.

От отбор, на който никога не можеш да познаеш резултата, се превърнахме в непобедим тим. Беше просто невероятно, а във футбола това чувство е прекрасно.

Всеки играч, който излизаше на терена в екип на Ливърпул си мислеше, че никой не може да ни победи, така че изместихме Манчестър Юнайтед на второ място и спечелихме лигата.

Когато Кени Далглиш отбеляза победния гол в последния ден от сезона срещу Челси на Стамфорд Бридж, се получи един от най-големите обрати в клубната ни история и беше просто страхотно.

Мисля, че това беше най-добрата титла, която спечелих, защото го направихме от нищото. Но седмица по-късно изпитахме още необуздана радост на Уембли, като победихме Евертън на финала в ФА Къп, които все още ближат раните си.

Помня, че преди мача ни държаха в тунела на Уембли – 10 или 15 минути, но когато излязохме усетихме невероятен шум. Все пак играехме за Ливърпул срещу Евертън.

Бих играл в четири Европейски финала, но никога не бях се докосвал до нещо подобно. Беше като лудница.

През сезона бях пропуснал само един мач и мисля бе един от най-добрите ми, но финалът за Купата на Англия винаги е бил един от най-тежките срещи, така че направи две – три грешки.

Бях опитен играч, но очевидно нервите ми не издържаха. Чувствах се много изморен, сякаш не можех да ходя и Евертън поведе с 1:0. След това, Ян Мьолби показа малко магия и спечелихме с 3:1. Той даде искрата и пое контрола в мача.

Разкъсваше ги от точни дълги и къси пасове и тормозеше Евертън по целия терен. Йън Шъш се възползва от това и изравни. Крейг Джонстън изведе Ливърпул напред с 2:1.

Тогава датското бижуто реши да плъзнете топката през краката на Хауи и подаде на Рони Уилън. Той намери Кени наляво, който намери Ръш за победния трети гол.

Това беше едно от най-големите постижения в историята на Ливърпул. Бяхме спечели Купата на Европейските Шампиони и титлата, но никога нямахме спечелен дубъл от титла и Купа на Англия.

Като капитан да вдигана тези два трофея, е най-доброто нищо, което съм правил в Ливърпул.

Беше страхотно и мисля, че празненствата след този дубъл бяха дори по-добри отколкото, когато спечелихме Купата на Европейските Шампиони в Рим 1984, Париж 1981 и Уембли 1978.

Просто Ливърпул възкръсна от нищото и спечели дубъл. Никой не очакваше от нас да спечелим нещо, след като на Анфийлд загубихме от Евертън. Но духът в отбора бе феноменален и ни спаси в този незабравим сезон.