Под ръководството на Брендън Роджърс, Стивън Джерард преживява същото, което аз преживях при Рууд Гулит.
Формата на всеки футболист при слаб мениджър пада, но е още по лошо когато той ти демонстрира сила и показва, че не си достатъчно добър или твърде стар за отбора му.
Нещо в главата на мениджъра не е наред, след като се е озовал в един от най-великите отбори в света и ръководи една от най-големите клубни легенди.
Стивън Джерард бе безцеремонно оставен резерва на Анфийлд в събота, навръх годишнината си, с цел Брендън Роджърс да демонстрира величието си и аз въобще не се съмнявам в това.
Няма никакво значение на каква възраст е или дали е отпочинал, аз познавам добре Стиви Джи и знам, че е в състояние да играе всеки мач на ниво.
Жеста на Роджърс е ясен и прост, като очевидно искаше да демонстрира, че е много по-велик от играча.
Спомням си, че имах същата ситуация в Нюкасъл, когато Рууд Гулит ме остави извън групата в най-важния мач за сезона – срещу Съндърланд.
Мушмурока дори нямаше смелостта да ми го каже в очите и аз го прочетох на дъската в съблекалнята, а сега Брендън демонстративно върши същото.
За всеки голям мач на Ливърпул, със сигурност феновете искат да видят на терена Стивън Джерард, а не Джо Алън, Лукас Лейва или Коло Туре.