Анди Робъртсън за лидерството на Джордан Хендерсън

Джордан Хендерсън беше много съсредоточен в спечелването на титлата и не мисля, че би повярвал ако някой е почукал на вратата с трофея и му бе казал, че Ливърпул го е спечелил.

През цялото време се грижеше никой да не подценим случващото се през сезона. В Мелууд влиянието му е огромно и буквално не трябва да казва нищо. Дори когато мълчи примерът му на тренировъчното игрище и в мачовете, казва достатъчно.

През декември и януари неговата игра бе изключителна, дори когато не бяхме в най-добрата си форма или състав, Хендо следеше да не се отпускаме и да играем добре.

Заслужаваше 9 или 10 във всеки мач и всички ние бяхме длъжни да отговаряме на това. Не можеш да скриеш или да си вземеш почивен ден, след като капитанът ти играе на топ ниво и затова се радвам, че получи признанието, което заслужава.

Винаги е бил подценяван и разпъван на кръст, откакто пое капитанската лента от Стивън Джерард, тъй като Стиви Джи може лесно да бъде заменен и Хендо знае това по-добре от всеки друг.

Но все пак заслужаваше да се отнасят с него справедливо,по заслуги, вместо постоянно да бъде сравняван с легендата на Ливърпул. Но накрая всички започнаха да виждат Джордан Хендерсън като Джордан Хендерсън, а не като Стивън Джерард.

Никой не може да замени Джерард в Ливърпул, като се има предвид всичко, което е постигнал, но Хендо вече се утвърди като капитан, който вдигна немалко трофеи и заслужено получава огромно уважение и статус на топ играч.

Той ни изведе до успехи в Шампионската лига и Висшата лига, нещо което скоро не бе постигано в клуба. Това, че бе избран за играч на годината, за всички нас е заслужено и виждахме как израстна с това признание.

Мое и да съм малко пристрастен, тъй като съм много близък с Хендо, но той има огромно влияние върху мен и начина ми на игра. Опитвам се да бъда капитан на Шотландия, какъвто е той.

Гледам го всеки ден и се опитвам да се уча от него, особено в опитите му да играе все по-добре и по-добре. Ни най-малко не преувеличавам, когато казвам, че той излиза за всеки мач, сякаш е финал за купата.

Целият му подход се приема от останалите играчи на Ливърпул. Той вдига нивото на отбора, вероятно дори без да го забележи и определено без получава заслуженото признание за това.