Мениджърът на Оксфорд Юнайтед – Карл Робинсън, който започна треньорската си кариера в академията на Ливърпул, предупреди че много от младите таланти на Англия ще изгорят, ако се продължи в този безумен натоварен график.
Босът на Оксфорд настоя пред футболните власти да разредят мачовете, тъй като дори неговият отбор от Първа лига, вече е играл в четири турнира през сезона и очаква четвъртфинал за Карабо Къп срещу Ман.Сити.
Карл Робинсън бе един от треньорите, „виновни“ Трент Александър-Арнолд да стигне от академията до първия състав на Ливърпул и е наясно, какви психически качества са необходими на всеки млад играч да стигне до върха.
„…………Мисля, че за да успееш в топ нивото на футбола, трябва да бъдеш психически подготвен, а в определени моменти да имаш арогантност.
Не говоря за вредна арогантност или високомерие, а такова да ти позволи да се справиш на най-високо ниво.
В момента Деле Али преминава през труден период, но нека не се забравя, че той е просто човек. Момче само на 23, а е играл близо 300 мача на високо ниво.
Разтревожен съм за момчета като Трент Александър-Арнолд, Деле Али и останалите млади английски играчи, че играят твърде много за годините си.
Не ми пука, че получават толкова много пари, а че играят страшно много мачове. Колкото по-добри стават, толкова по-добре играят, но и хора искат да ги гледат по-често.
Те са превърнати в стока, а това неимоверно ще се отрази на тяхната игра в бъдеще. Ако прегорят и се провалят, няма да е по тяхна вина, защото договорите им ги задължават да са на терена.
Спомням си, как Стив Хейуей в академията на Ливърпул ни казваше като млади треньори, че когато сезона приключи, трябва да караме млади играчи да си отдъхнат от футбола.
През лятната почивка от 3-4 седмици да играят различен спорт и въобще да не мислят за футбол. Винаги казвам това на моите играчи преди паузата. Да си починеш от футболната индустрия, ти позволява да презаредиш батериите.
Сега Ливърпул ще трябва да играе два мачове за два дни и то на два различни континента. С Вила за Карабо Къп и полуфинал в някакво си Световното клубно първенство. А това са неистови натоварвания за играчите.
Но не забравяйте, че на върха на всяка футболна пирамида стоят много хора, които печелят много пари от нашата индустрия.
Тях не ги интересува колко често играем, не им пука за физическото и психическо здраве на играчите и мениджърите, не ги интересува финансовото състояние на феновете, на които прибират парите. Просто е нелепо, но ние сме роби на развлекателна индустрия.
На даден етап от кариерата, тези млади момчета ще има спад в играта си, поради тези пренатоварвани и естествено ще обвинят тях, без да имат вина за това.
Играчите ще поемат вината, но хората на върха, които печелят милиарди от футбола, никой няма да ги обвини. Дори няма да се спомене за тях публично.
Хората ще чуят отново дежурното: „Това е просто футбол“ и ще насърчават клубовете да похарчат милиарди за нови играчи, но футболистите също имат съпруги, деца и семейства.
Да, парите в бранша са феноменално много, но играчите влагат много от времето и живота си. Има психическа и физическа умора, а феновете даващи парите си за билети искат да са сигурни, че играчите ни са готови на 100%,………“ завършва Карл Робинсън.