Бил Шенкли е Офицер на Ордена на Британската империя. Мениджър на Ливърпул от 1959 до 74 година. Шампион на Англия – три пъти: 1963-64, 1965-66, 1972-73, ФА Къп – два пъти: 1964-65, 1973-74, Уефа Къп: 1972-73, Шампион на втора дивизия: 1961-62, Чарити шийлд – три пъти: 1964, 1965, 1966 години.

Ливърпул изпада от Първа дивизия 54 год. и е в изгнание до назначаването на Бил Шенкли като мениджър на „Анфийлд“ през 1959 година. Още с назначаването си той освобождава 24 играчи и започва да оформя състава на „мърсисайдци„по собствените си виждания.

Наследявайки руините на Ливърпул, Бил Шенкли заявява: „Ливърпул е футболен гигант, който е заспал от доста време“. През следващите 14 години начело на клуба той не само събужда този гигант, но и променя целия живот на град Ливърпул.

Шанск, както бил по-известен, е назначен за мениджър на 1 декември 1959 г. Ливърпул започва да тренира и играе по начин, по който никой преди това в клуба не е виждал.

Шенкс позволява на борда на директорите да определи състава за първия му мач като треньор. Мачът се провежда на 19 Декември 1959 година, а противник е Кардиф Сити. Ливърпул е унижен с 4:0 у дома.

Следващият мач, вече изцяло под негово ръководство срещу Чарлтън е спечелен с 3:0.  Неизменни са и тактическите промени в играта на отбора. Шенкли е жесток противник на практиката да се превръщат футболистите в маратонски бегачи.

През годните той налага стил на игра, който прави Ливърпул известен в цял свят. Тактиката на Шенкли с подаване на точни пасове между съотборниците си остава до ден днешен запазена марка на Ливърпул.

Първата изява на Шенкли на трансферния пазар е младия халф-бек Гордън Майлн от Престън за сумата от 12 000 паунда. Той също така гласувал доверие на Йън Калахан от Академията на Ливърпул и го поставя да играе в мъжкия отбор.

В последствие Калахан става играчът, играл най-дълго за тима от Мърсисайд. В продължение на 18 години престой в тима той доказва, че е неделима част от успехите му.

Йън Калахан, Гордън Майлн, Рон Йейтс и Ян Сейнт Джон заедно с Роджър Хънт оформят ядрото на отбора, който през 1961/62 година печели титлата във Втора Дивизия.

Момчетата отново са в голямата игра и оттогава насам никога не са изпадали отново. По-късно съставът е значително подсилен с включването на Томи Лоурънс, Томи Смит и Уили Стивънсън.

След още един сезон Хънт оглавява голмайсторската листа на „червените“, този път с 31 гола. Томи Лоурънс се превръща в един от най-добрите вратари в историята на Ливърпул след като „окупира“ фланелката с номер 1 за цели 8 сезона!

Томи Смит командва защитата пред себе си в повече от 600 мача за „червените“ през 15-години от престоя си в Ливърпул.

През 1964/65 момчетата на Шенкли завършват на 7-мо място. Последен шанс за спасяване на сезона се оказва финалът за FA CUP, срещу силния отбор на Лийдс.

Това е единствената купа, която липсва в клубната витрина. Пет минути след започване на мача Гери Бирн чупи ключица след сблъсък с противников играч.Тъй като отборът няма право на смени, Бирн решава да продължи да играе. В редовното време резултатът е 0:0.

През продълженията Бирн подава на Хънт, който открива резултата. Лийдс изравнява скоро преди Ян Сейнт Джон да вкара с глава победния гол и да осигури Купата на „червените“.

Рон Йейтс става първият капитан на Ливърпул, който вдига победоносно FA Cup над главата си. Тимът е посрещнат по невероятен начин у дома от близо 500,000 души.

Tова е отрезвяваща мисъл – че мъж с такъв скромен произход може да стане личност с такова огромно влияние върху умовете на милиони други. Такава власт в погрешни ръце може да доведе до неприятни последици, и двадесетият век е бил свидетел на такива трагедии твърде често.

Трябва да сме благодарни че Бил Шенкли не е притежавал нито политическа мисъл, нито скритото зло на Хитлер и Сталин.

Роден в Еърширското миньорско село Гленбък, при много тежки условия, Шенкли е отдаден на заниманията на тревата.

Киър Харди – един от основните членове на Работническата партия е замесен от същото тесто, но за Бил, докато не изпуска поглед от хуманитарния си социализъм, футболът, а не политиката е страстта на живота му.

Както 49 от неговите приятели-съселяни, между края на 19-ти и началото на 20-ти век, Шенкли става професионален футболист. Футболът в Гленбък е еликсира на живота, благословено облекчение от тежката работа в мините.

През 1932 той подписва договор с Карлайл Юнайтед и след година показва напредък, премествайки се в Дийпдейл – домът на Престън Норт Енд. Забележителната кариера на крилото, която му донася седем участия за Шотландия е жестоко прекъсната от война през 1939г.

Когато през сезон 1946-47 започва организиран професионален футбол в Англия, Шенкли е на 33 и краят на кариерата му наближава бързо. Той просто решава, че ще стане най-великият футболен мениджър за всички времена.

По времето когато председателя на Ливърпул Т.В.Уилямс го назначава за мениджър на клуба през декември 1959, Шенкли е бил мениджър за повече от десетилетие с почти никакъв успех.

Той започва мениджърската си кариера в клуба, който му е дал шанс в професионалния футбол 17 години по-рано – Карлайл Юнайтед.Стремглаво пътуване по северните клубове го довежда до по нататъшна работа на кормилото на Гримзби, Уъркингтън и на Хъдърсфийлд, където той дава шанс на 16 годишния младеж Денис Лоу.

Шенкли изглежда склонен да изпада в противоречия с ръководствата на тимовете, понеже не чувства от тяхна страна същата отдаденост към тима.

Той напуска Карлайл и Гримзби ,заради липса на финансова подкрепа от директорите и често се вбесява на хора, които просто не споделят неговата страст към играта. Самата отдаденост и ентусиазъм заинтригуват Т. В. Уилямс преди години когато бил е на интервю за свободното мениджърско място в Ливърпул през 1951г.

Тогава изглежда, че той не е достатъчно голямо име за клуба, но този път Уилямс усеща, че Ливърпул и Шенкли са един за друг.

Не може да не се отбележи посредствеността на Ливърпул през 1959. Изпаднал в старата Втора дивизия, с рушащ се стадион, с жалки тренировъчни бази и с много тромави играчи, предизвикателството, пред което се изпрравя Шенкли е огромно.

Той освобождава 24 играчи. В лицето на Боб Пейсли, Джо Фейгън и Рубен Бенет, клубът разполага с опитен и находчив щаб.

Шенкли няма намерение да се разделя с тях. Новото при Шенкли е катализаторът, от който се нуждаят, за да израстнат и да се развият в техните роли в клуба.

Отначало бавно, а после със засилващо се темпо, Шенкли и неговите помощници изправят Ливърпул на крака. Публиката на Анфийлд усеща промяната.

Трибуните на стадиона започват да се пълнят и бързо е спечелена промоция в Първа дивизия. Шенкли изгражда състава около двама ключови играчи, които той дожежда, и двамата шотландци – Рон Йеитс и Йън Сейнт Джон.

„Червените“ печелят с лекота титлата във втора дивизия през сезон 1961-62, завършвайки на осем точки пред втория и събират зашеметяващите 62 точки (при две точки за победа) и отбелязват 99 гола.

Превъзходството над Евертън в град Ливърпул е първата цел на Шенкли, след като вече издига клуба на върха и през сезон 1963-64 Евертън предава титлата на своите съседи, като Ливърпул печели шестата си титла.

Започва битка между тях и двата отбора поставят града Ливърпул на футболната карта в средата на 60-те. Тренировъчното игрище в Мелууд, в ужасно състояние през 1959г , е превърнато във висококласна тренировъчна база.

Шенкли въвежда нова система, която определя философията му за футбола. „Подавай и се движи”, кредо, взето от ежедневните мачове, играни от миньорите в Гленбък преди години.

Той представя нова програма, при която играчите се срещат и се преобличат за тренировка на Анфийлд и след това се качват на автобуса за кратко пътуване до Мелууд. След тренировка всички се връщат обратно на Анфийлд да се изкъпят и преоблекат и да хапнат нещо.

По този начин Шенкли се уверява, че всичките му играчи са загряли добре, и че ще опази играчите си от контузии. И наистина през сезон 1965-66 Ливърпул става шампион, използвайки само 14 играчи, а двама от тях са изиграли само по няколко мача.

Първата купа на страната е спечелена през 1965, последвана от впечатляващи европейски успехи в Европа, като Ливърпул въвежда нов стил, на който завижа целият футболен свят.

В центъра на това стои Шенкли, дирижиращ събитията на Анфийлд. Той е в съвършено разбирателство с феновете, знаейки как те се отнасят към футбола и разбирайки гордостта, която този успешен отбор им дава.

Той никога не забравя откъде е тръгнал и би казал на всеки който се интересува, че футболистите му играят с отборна етика.

Ако някой играч има слаб мач, Шенкли очаква негов съотборник да го покрие и да му помогне, както всеки би направил за съсед или колега. „Всичко за благото на тима.” Феновете на Коп-а разбират тази проста филосифия.

60-те години виждат рождението на вторият велик период на Шенкли. Хънт, Сейнт Джон, Ийтс и Лоурънс напускат, а на тяхно място идват Кийгън, Хайвей, Ллойд и Клемънс. Следват успех след успех.

Първият европейски трофей – Уефа Къп през 1973 е спечелен заедно със осмата титла за клуба. През 1974 Купата на футболната асоциация се завръща на Анфийлд след спиращ дъха мач срещу Нюкасъл.

След това идва шокиращото оттегляне на Шенкли през Юли 1974, който иска да прекарва повече време с жена си Нес и семейството си. Той оставя клуба в много способни ръце.

Мениджърският състав, оставен в ръцете на бившите играчи Рони Моран и Рой Евънс е ръководен от нов мениджър – Боб Пейсли и клубът достига до още по-големи успехи в следващите години.

И както често става, ученикът надминава учителят. Няма съмнение, че ерата на Пейсли е по-плодородна от тази на Шенкли по отношение на спечелени трофеи.

Също така изглежда правилно да се каже, че много от това, което Шенкли постига нямало да е възможно без влиянието и познанията за играта на Боб Пейсли.

Но също така е вярно, че без енергичността и харизмата на Шенкли падението на Ливърпул е щяло да продължи дълго до 60-те, може би дори по-дълго и Боб Пейсли може би въобще е нямало да стане мениджър.

Градът Ливърпул е в шок, когато Бил Шенкли умира неочаквано през септември 1981г. след инфаркт. Неговият добър приятел Мат Бъзби е толкова разстроен, когато чува новината, че не може дори да отговори по телефона онази сутрин.

В годините след оттеглянето му отношенията му с клуба са станали някак обтегнати. В първият мач след смъртта му е развят огромен флаг на Коп-а , на който пише „Шенкли живее вечно”.

Неговият дух живее на Анфийлд до ден днешен, където е издигната статуя пред трибуната Коп и „Портите на Шенкли” носят безсмъртните думи „You’ll Never Walk Alone”.

Със сигурност Шенкли никога не е вървял сам и е почитан от всички привърженици на Ливърпул до ден днешен. Това е показано най-добре на 18-ти декември 1999г., когато е отпразнувана 40 годишнината от пристигането на Шенкли на Анфийлд, по начин, по който спира дъха.

Почти целите отбори, спечелили ФА Къп през 1965 и 1974г. се събират на представянето в чест на Шенкли и след това маршируват към терена, където застават мълчаливо, докато двама гайдари изпълняват „Amazing Grace”.

Дванадесет хиляди гласа нежно повтарят думата „Шенкли” по мелодията, показвайки неговото лице. Версията на „You’ll Never Walk Alone”, която следва се превръща в химн. Духът на Шенкли продължава да живее и в новото хилядолетие.