Бил Шенкли е офицер на Ордена на Британската империя. Мениджър на Ливърпул от 1959 до 74 година. Шампион на Англия – три пъти: 1963-64, 1965-66, 1972-73, ФА Къп – два пъти: 1964-65, 1973-74, Уефа Къп: 1972-73, Шампион на втора дивизия: 1961-62, Чарити Шийлд – три пъти: 1964, 1965, 1966 години.

Ливърпул изпада от Първа дивизия 54 г. и е в изгнание до назначаването на Бил Шенкли за мениджър през 1959 година. Още с пристигането си той освобождава 24 играчи и започва да оформя състава по собствените си виждания.

Наследявайки руините на Ливърпул, Бил Шенкли заявява: „Ливърпул е футболен гигант, който е заспал от доста време“. През следващите 14 години начело на клуба той не само събужда този гигант, но и променя целия живот на града.

Назначен е на 1 декември 1959 г. и веднага Ливърпул започва да тренира и играе по начин, по който никой преди това в клуба не е виждал. Шенкс позволява на борда да определи състава за първия му мач, където отбора е унижен с 4:0 от Кардиф Сити на Анфийлд.

Следващият мач, вече изцяло под негово ръководство побеждава Чарлтън с 3:0.  Неизменни са и тактическите промени в играта на отбора, тъй като е жесток противник на практиката, да се превръщат футболистите в маратонски бегачи.

Той налага стил, който прави известен Ливърпул в цял свят. Тактиката му е да се подават точни пасове между съотборници, което си остава запазена марка на Анфийлд и до ден днешен.

Първата изява на Бил Шенкли на трансферния пазар е покупката на младия халф-бек Гордън Майлн от Престън за сумата от 12 000 паунда. Той гласува доверие на Йън Калахън от академията, който в последствие става играчът, играл най-дълго за тима в Ливърпул и 18 години доказва, че е неделима част от успехите му на тима.

Йън Калахан, Гордън Майлн, Рон Йейтс и Йън Сейнт Джон заедно с Роджър Хънт оформят ядрото на отбора, който през 1961/62 година печели титлата във Втора Дивизия. Ливърпул се завръща в елита и голямата игра и оттогава никога не е изпадало.

По-късно съставът е подсилен с включването на Томи Лоурънс, Томи Смит и Уили Стивънсън. Следващата кампания, Хънт оглавява голмайсторската листа с 31 гола. А Томи Лоурънс се превръща в един от най-добрите вратари в клубната история и „окупира“ фланелката с номер 1 за цели 8 сезона! Томи Смит командва защитата пред себе си в повече от 600 мача, през 15-годишния си престой в Ливърпул.

През 1964/65 момчетата на Шенкли завършват на 7-мо място. Последен шанс за спасяване на сезона се оказва финалът за ФА Къп, срещу силния тогава отбор на Лийдс.Това е и единствената купа, която липсва в клубната витрина.

Пет минути след започване на мача Гери Бърн чупи ключица, след сблъсък с противников играч. Бърн обаче решава да продължи да играе, без да съобщи за травмата. В редовното време резултатът е 0:0, а в продълженията точно Гери Бърн подава на Роджър Хънт, който открива резултата.

Лийдс изравнява скоро, преди Йън Сейнт Джон да вкара с глава победното попадение и да осигури Купата на Ливърпул. Рон Йейтс става първият капитан на Ливърпул, който вдига победоносно ФА Къп, а тимът е посрещнат по невероятен начин у дома от близо 500 000 фена.

Потресаващо е, че човек от скромен произход, може да стане личност с такова огромно влияние върху милиони. Тази огромна власт в грешни ръце, може да доведе до неприятни последици, а двадесетият век е бил свидетел на такива трагедии доста често.

Бил Шенкли е роден в миньорското селце Гленбък и израства при много тежки условия. Страстта на живота му е футболът, а не политиката и както 49 от неговите приятели-съселяни в края на 19-ти и началото на 20-ти век, става професионален футболист. Футболът в Гленбък е еликсира на живота, благословено облекчение от тежката работа в мините.

През 1932 той подписва договор с Карлайл Юнайтед и след година показва напредък, премествайки се в Дийпдейл – домът на Престън. Забележителната му кариера по крилото му донася седем участия за Шотландия, но е жестоко прекъсната от война през 1939 г. Професионалният футбол се завръща в Англия чак за сезон 1946/47, а тогава Бил Шенкли е на 33 и просто решава да стане най-великият футболен мениджър.

Когато Т.В.Уилямс го назначава за мениджър на Ливърпул, Шенкли има десетилетие в занаята зад гърба си без никакъв успех.Започва кариерата си в Карлайл, но стремглавото му пътуване по северните клубове го довежда до кормилото на Гримзби, Уъркингтън и Хъдърсфийлд, където дава шанс на 16 годишния младеж Денис Лоу.

Бил Шенкли винаги е склонен да изпада в противоречия с ръководствата на клубовете, понеже не чувства отдаденост от тяхна страна към тима. Напуска Карлайл и Гримзби, заради липсата на финансова подкрепа и често се вбесява на хора, които не споделят неговата страст към футбола.

Неговият ентусиазъм и отдаденост заинтригуват Т. В. Уилямс, когато бил на интервю за свободното мениджърско място в Ливърпул през 1951 г. Но изглежда тогава не бил достатъчно голямо име за клуба. Наблюдавайки го Уилямс обаче усеща, че Ливърпул и Шенкли са един за друг, въпреки посредствеността, в която е изпаднал клуба през 1959.

Ливърпул едва крета във Втора дивизия, с рушащ се стадион, жалки тренировъчни бази и много тромави играчи, които всеки бие като тъпани. Предизвикателството, пред което се изправя Бил Шенкли е огромно, но в лицето на Боб Пейсли и Джо Фейгън, клубът разполага с опитен и находчив щаб. Той няма никакво намерение да се разделя с тях, но се оказва катализаторът за тяхното израстване.

Тръгват бавно, но заедно с неговите помощници изправят Ливърпул на крака и публиката на Анфийлд усеща промяната.Трибуните на стадиона започват да се пълнят и бързо е спечелена промоция в Първа дивизия. Бил Шенкли изгражда състав около двама от ключовите играчи, които сам довежда. Това са шотландците – Рон Йеитс и Йън Сейнт Джон.

Отборът му печели с лекото титлата във втора дивизия през сезон 1961/62, завършвайки на осем точки пред втория, като събира 62 точки (при две точки за победа) и отбелязва 99 гола. Така първата му цел се превръща превъзходството над Евертън в града.

Той извежда Ливърпул на върха за шестата му титла, през сезон 1963/64 и Евертън предава титлата на своите съседи. Започва епична битка между двата мърсисайдски тима, които поставят град Ливърпул като №1 на футболната карта. Ужасната тренировъчна база – Мелууд, е превърната във висококласна база.

Бил Шенкли въвежда нова система, която определя философията му за футбола – „Подавай и се движи„. Въвежда и нова програма, при която играчите се събират и преобличат за тренировка на Анфийлд, след което се качват на автобуса за пътуване до Мелууд. След тренировка всички се връщат обратно на стадиона, за да се изкъпят и преоблекат.

По този начин Шенкли иска да е сигурен, че всичките му играчи са загряли добре и ще опази от контузии. През сезон 1965/66, Ливърпул става шампион, използвайки само 14 играчи, а двама от тях са изиграли само по няколко мача.

Първата Купа на Англия е спечелена през 1965, последвана от впечатляващи европейски успехи в Европа, а на въведеният нов стил от Ливърпул, завижда целият футболен свят.В центъра на всичко това стои точно Бил Шенкли, дирижиращ събитията на Анфийлд.

Има и съвършено разбирателство с феновете, знаейки колко горди са те с успехите на тима си. Никога не забравя откъде е тръгнал и казва на всеки който се интересува, че футболистите му играят с отборна етика.

Ако някой играч има слаб мач, Шенкли очаква неговите съотборници да го покрият и да му помогнат, както всеки би направил за свой съсед или колега и феновете на Коп-а разбират тази проста философия.

През 60-те години феновете виждат раждането на вторият му велик период. Хънт, Сейнт Джон, Йетс и Лоурънс напускат, а на тяхно място идват Кевин Кийгън, Стив Хеувей и Рей Клемънс. Следват успех след успех.

Първият европейски трофей – Купата на УЕФА през 1973 е спечелен заедно с осмата клубна титла. През 1974 ФА Къп също се завръща на Анфийлд, след спиращ дъха мач срещу Нюкасъл.

След което идва шокиращото оттегляне на Бил Шенкли от футбола под претекста, че иска да прекарва повече време с жена си Нес и семейството си, но знае, че оставя Ливърпул в много способни ръце.

Мениджърският щаб разполага с бившите играчи Рони Моран и Рой Евънс, а за нов мениджър посочва Боб Пейсли и клубът достига до още по-големи успехи в следващите години. Както често се случва, ученикът надминава учителят.

Няма съмнение, че ерата на Боб Пейсли е по-плодородна от тази на Бил Шенкли по отношение на спечелени трофеи. Също така е правилно да се каже, че много от успехите на Шенкли, са били невъзможни без влиянието и познанията на Боб Пейсли.

Но също така е вярно, че без енергичността и харизмата на Шенкли падението на Ливърпул е щяло да продължи, а може би без него Боб Пейсли , може би въобще нямаше да стане мениджър.

Градът е в шок, когато Бил Шенкли умира неочаквано през 1981 г. след прекаран инфаркт. Неговият добър приятел – Мат Бъзби е толкова разстроен, че не може да каже дори една дума, когато чува новината по телефона.

В първият мач след смъртта му е развят огромен флаг на Коп-а , на който пише: „Шенкли ще живее вечно„. И неговият дух все още живее на Анфийлд. Издигната е негова статуя пред Коп, а „Портите на Шенкли“ носят безсмъртните думи – „You’ll Never Walk Alone“.

Със сигурност Шенкли никога не е вървял, че ще е почитан от всички привърженици на Ливърпул , но това се вижда най-добре на 18-ти декември 1999 г., когато е отпразнувана 40-годишнината от пристигането му на Анфийлд.

Почти целите отбори, спечелили ФА Къп през 1965 и 1974 г. се събират на представянето в негова чест и след това маршируват към терена, където застават мълчаливо, докато двама гайдари изпълняват „Amazing Grace”. Дванадесет хиляди гласа нежно повтарят думата „Шенкли“ по мелодията, показвайки лицето му.

Версията на „You’ll Never Walk Alone“, се превръща в клубен химн, а духът на Бил Шенкли продължава да живее и в новото хилядолетие.