ТРАНСФЕРИ
Помните ли онзи текст, в който заявих, че Ливърпул ми изглежда скучен. И бе така. Тогава понесох доста упреци от малка част привърженици на Ливърпул. Доста мои приятели, които са фенове на отбора с години ме подкрепиха в мнението. Абсолютно сигурно е, че ако сега видя същата игра, реакция ами няма да е различна.
В случая двубоите, които съставът играе вече месец и нещо ме накараха да променя позицията си. Най-лесното е да кажем, че Ливърпул се е променил.
За мен всъщност се случи нещо друго, което считам за по-важно. Точно заради това и съм решил да го напиша. В моите очи Брендън Роджърс се промени.
Винаги съм се радвал, когато видя един наставник да е достатъчно гъвкав, че да се интересува много повече от интересите на клуба, в който работи, отколкото на собствените си идеи и принципи. А Роджърс очевидно притежава точно това качество, за което трябва да бъде поздравен.
По време на подготовката Ливърпул започна с испански стил на игра, наречен от мнозина „смърт с 1000 паса„. Е, играта стана скучна, мудна, а на всичкото отгоре и неефективна.
В хода на сезона ме ядосаха много неща. Помня онова интервю, в което Роджърс заявяваше, че ще минат сезони преди Ливърпул да заиграе като Суонси.
Не знаех да се смея ли или да плача, въпреки че нямам нищо общо с Ливърпул. През лятото от клуба сякаш бяха отритнати всички покупки на Кени Далглиш без Луис Суарес.
Сякаш Брендън Роджърс искаше да покаже, че трансферите на Крал Кени са били уникални грешки. В хода на първенството се оказа, че Стюърт Даунинг и Джордън Хендерсън заиграха като титуляри, а заедно с тях и Хосе Енрике паснаха идеално на стила.
Оказа се, че сделките, които Кени Далглиш бе направил пробиха своя път до титулярния състав. Брендън Роджърс си призна грешката, чрез действията си. Няма лошо, както се казва.
По това време Суарес вкарваше изобилие от голове, но играеше на позицията централен нападател. Виждаше се, че той не е толкова ефективен там, въпреки попаденията.
Имаше моменти в хода на мачовете на Мърсисайдци, като пред Суарес се оказваше друг футболист и тогава се виждаха качествата на уругваеца. Покупката на Дани Стъридж отвори възможност да се пренареди състава.
Първоначално Роджърс опита да действа със Суарес на фланга във вариант 4-3-3. След това обаче видя, че така ще има проблеми с крилото в дефанзивен план..
Бяха видяни най-вече в лявата зона срещу Арсенал след почивката. Оказа се, че Роджърс отново може да моделира състава си, загърбвайки любимото си 4-3-3 и връщайки се към нещо, което не е чак толкова далеч от неговите разбирания, но в същото време е и удобно за наличните му футболисти – 4-4-1-1 срещу Манчестър С.
В тази нова роля Суарес получи свобода да е зад Дани Стъридж, двамата да си сменят местата и да кореспондират един с друг на игрището. Джерард зад тях пък ги допълваше. Има си двама флангови играчи, които са изключително дисциплинирани – Хендерсън и Даунинг. Лукас е пред защитната четворка.
И Ливърпул заигра прекрасен футбол – отворен, с мисъл за атаката, за зрелището. Това е вече Ливърпул. Един доста по-различен отбор и като стил и като поведение на терена.
Няма го затварянето в собствената половина. Търсят се головете и успехите. Ливърпул е много по-позитивен, отколкото бе лятото.
Само вижте един факт за Стъридж – той е отправил удар към противниковата врата на всеки 17 минути, което е трето постижение за сезона след Суарес и Балотели. Ливърпул има двама от нападателите, които стрелят най-често в лигата.
Ето тази разлика ме впечатляваща. Защото това е всъщност прогресът. Ако Брендън Роджърс бе продължи да мъчи състава си да играе задължително както той иска, щеше да е пагубно и за него дори.
Нямам идея дали Ливърпул ще влезе в четворката, пътят изглежда доста дълъг. Но едва сега ми се струва, че клубът е тръгнал в нормалната си посока.
Да, все още съм убеден, че беше грешка отстраняването на Крал Кени от поста му, но истината е, че вече няма нужда да се взираме назад.
По-скоро е редно да се гледа напред. Дано Мърсисайдци успеят да продължат с процеса на развитие, независимо от класирането.
СЛЕДВАЩ МАЧ
