Боби Дънкан: Вървя по стъпките на Стивън Джерард

оби Дънкан продължи блестящото си представяне през сезона и отбеляза своя 32-ри гол за Ливърпул във финала за младежката ФА Къп срещу Манчестър Сити. Мърсисайдци спечелиха за последен път този трофей два поредни сезона, през 2006 и 2007, но от 12 години, все им се изплъзваше.

„Невероятно е да отбележиш гол във финала и е невероятно, че Ливърпул спечели. Сега емоциите са смесени, но се почувствахме облекчени, след последната дузпа.

Сити също игра добре в тази невероятна среща, но ние имахме малко повече решителност да победим. Играл съм с доста от футболистите на Сити, тъй като бяхме заедно от деца.

Уважавам клуба и играчите, но да ги победя с Ливърпул е невероятно. Сити ме държаха без клуб цяла година, преди да се присъединя към любимият ми клуб и ми беше трудно да гледам отстрани.

Но не можех да направя нищо по въпроса. Искаха ме много други клубове, но мечтата ми бе единствено да играя за Ливърпул. Току що разбрах, че си е струвало чакането.

На седмото небе сме, защото Ливърпул не е играл финал от 10 години. Показахме характер и сме щастливи, че победихме наистина силен отбор. На полувремето мениджърът ни каза, че играем прекалено далеч от тях, така че трябваше да бъдем по-агресивни.

Големите играчи изпъкват в големите мачове, за да осигурят победи. Но през първото полувреме не играх добре. Пропуснах и едно чисто положение, но накрая за щастие, въпреки че ях уморен, успях да оплета топката в мрежата.

Тъкмо бях тръгнал да бия шестата дузпа, но се оказа, че няма нужда. Момчетата бяха безпогрешни. Да работиш с толкова талантливи футболисти е просто невероятно.

Това е първият ми сезон с Ливърпул и просто нямаше как да е по-добър. Борим се за титлата, а току що спечелихме Младежка ФА Къп. Ако някой ми беше казал в началото на сезона това, нямаше да повярвам.

Знам, че Стивън Джерард така и не успя да вдигне младежката ФА, но е спечелил толкова отличия и е легенда на Ливърпул. Така че по никакъв начин не мога да се сравнявам с братовчед ми за сега. Надявам се в бъдеще да се доближа до това което е направил,“ завършва Боби Дънкан.