Боб Пейсли (Bob Paisley) е Шампион с Ливърпул – 1976, 1977, 1979, 1980, 1982, 1983. Печели още КЕШ – 1977, 1978, 1981, Купа на Лигата – 1981, 1982, 1983, Купата на УЕФА – 1976, Eвропейска Супер Купа – 1977, Чарити Шийдс – 1974, 1976, 1977, 1980, 1982, Менаджер на годината – 1975-76, 1976-77, 1978-79, 1979-80, 1981-82, 1982-83 и е Шампион като играч 47 год. и триумфира с ФА Къп през 50 год.

Боб Пейсли печели шампионската титла и Купата на УЕФА през втория си сезон начело на Ливърпул, през 1975-76. Следващия сезон се оказва дори по-добър, за тима от Анфийлд, който отново е шампион, и печели КЕШ за първи път и играе финал за Купата на Англия, като изпуска да направи требъл. През 1977-78 клубът защитава, спечеления през предната година КЕШ.

През 1978-79, Ливърпул отново е шампион, спечелвайки 68 точки (2 за победа), което е национален рекорд и допуска само 16 гола в 42 мача. През девет годишния период на упраление на Пейсли, Ливърпул Печели 21 трофея, влючителни: 3 КЕШ; Купата на УЕФА; 6 шампионски титли, както и 3 последователни Купи на Лигата. Единствения трофей, който му убягва е Купата на Англия.Пейсли се оттегля през 1983, и също като Шенкли, е наследен от своят асистент – Джо Фейгън.

Боб Пейсли беше уникален гений. Той никога не е искал да влезе в управлението. Но бъдейки убеден да поеме управлението на Ливърпул той успява да надмине постиженията на всеки друг мениджър в цялата история английския футбол. Блудния син от североизтока на който му беше по-лесно в страни отколкота като централна личност беше безспорно мениджър на Милениума.

И с наближаването на 21 век постиженията му щяха да останат завинаги като почет към великите му успехи Кени Далглиш, Алан Хансен и Греъм Сунес шотландското трио от световна класа доведено от Пейсли на Анфийлд и тримата без да хиперболизират без съмнение го поставят в мениджърките висоти.

„Имаше само един Боб Пейсли и той беше най-великия,“ казва Кени Далглиш. “Той мина през всички нива на футбола. Игра за Ливърпул, отнасяше се добре с играчите, тренираше ги, беше им мениджър и после стана директор“

„Можеше да каже ако някой се контузеше, какво точно му има само след като види няколко стъпки на играча. Никога не беше хвален но имаше огромни футболни познания. Дължа на Боб повече отколкото на някой друг за играта. Никога вече няма да има друг като него.“ Алан Хансен потвърждава думите на Кинг Кени.

“Минавам през историята и Боб Пейсли е миниджър №1 за всички времена,“докато Сунес го хвали така :“Когато се говори за велики мениджъри има един човек който оглавява листа и това е Боб Пейсли“.

Великата колекция на Пейсли от 19 трофея за 9 сезона кара хората да си търкат очите невярващи. Това е вилик отговор на това за което много хора смятаха че е мисията невъзможна…….

След всичко след публикации и мнения на публиката как може някой да наследи Шенкли ? Когато Шенкли пусна бомбата и се отказа през 1974 Пейсли беше човекът който Ливърпул искаха да го наследи.

Той е бил под рамото на Шенкли след като великия шотландец е преминал от Хъдърсфийлд за да промени съдбата на Ливърпул през 1959.

Неговата собствена връзка с Ливърпул се простира две декади по рано когато пристига на Анфийлд като ляв халф на 8 Май 1939 със сума на подписване 10 лири и седмична надница 5 лири. Вдовицата му Джеси си спомня:

“Боб винаги се опитваше да си спомни какво наставника му му би казвал. А именно че ако говориш меко и тихо на хората те ще се опитат да чуят какво им казваш. А ако им крещиш те са склонни да не те послушат и да си тръгнат.“

Такава психология щеше да му е безценна през годините на миниджмънта му в годините когато Европа щеше да го определи като човека в плоска шапка с велик футболен мозък.

По време на войната служил в Египет и западните пустини забави дебюта му за Ливърпул до 1946-1947 когато спечели първия си от 10 златни медала в лигата за различните си роли които е изпълнявал в един отбор с шотландската и британска звезда Били Лидъл и централния нападател Албърт Стъбинс.

И въпреки че беше готов да напусне след като е оставен от директорите извън състава за финала за ФА къп през 1950 той продължава да играе и да е капитан на отбора докато не закача бутонките на пирона през 1954 след отпадането на Ливърпул, ставайки треньор на резервите.

После сам се учи да стане физио терапефт заради страха на Шенкли от контузии и стаята му за терапии става още по важна.

Боб Пейсли е дясната ръка на Шенкли и съвсем естествено бива препоръчан за треньор на Ливърпул от самият Бил. Първият сезон на Боб Пейсли е истинско бедствие за тима според стандартите, които си е изградил отборът завършва на 2-ро място в първенството и отпада рано от борбата за Купата на Лигата, Купата на Асоциацията и Купата на носители на националните купи. Имал е нужда от доста убеждаване от клуба и семейството си за да приеме предизвикателството на 55 годишна възраст.

И той се справя страхотно въпреки че е разочарован от второто място през първия си сезон. После галопира с дубъл през следващия сезон с победа в лигата и купата на Уефа като титлата идва в последния мач с победа 3-1 над Уулвс, доакто купата на Уефа е спечелена срещу Брюж с общ резултат 4-3.

Това беше сезон предшестващ климакса за който Пейсли казва „перфектния ми ден“ когато той и отбора му печелят за първи път КЕШ с победа над Борусия Мьонхедгладбах с 3-1 в Рим през Май 1977. четири дни по-рано след като е защитил титлата си отбора му губи финала за ФА къп от Манчестър Юнайтед.

Но разочарованието на Уембли е засенчено от страхотното представяне на червените във вечния град който Пейсли е помогнал да се освободи през войната. Победата поставя Пейсли като първия англичанин с най-големия европески трофей след шотландското дуо Джок Стейн Селтик 1967 и сър Мат Бъзби капитан на Ливърпул, който поема Манчестър Юнайтед и става най-добрият им менаджер.

На последвалото парти Пейсли сяда в ъгъла на хотела и казва че не иска питие защото иска да запомни всеки момент. „Папата и аз сме сме двама от малкото хора в Рим в момента, които сме трезви.“

Римския карнавал също ознаменува края на кариерата на Кевин Кийгън на Анфийлд, който оформя атаката на Ливърпул заедно с Джон Тошак. Английския нападател който в последствие щеше да поведе Англия като треньор замина за Хамбургер.

Но Пейсли, който успяваше да командва тактиката си спорд таланта в отбора скоро намери заместник на Кийгън и №7. подписвайки с Кени Далглиш от Селтик за 440 000 лири 60 000 по-малко от колкото получава за Кийгън.

Никога не е имало по добър бизнес от това казва президента на Ливърпул Джон Смит. Гения на Пейсли за изграждането на отбор вече беше забелязан след привличането на Фил Нийл, Тери Макдъмънт, Джоуи Джоунс и Дейвид Джонсън, преквалифицирането от централен нападател на ляв халф на Рей Кенеди където да тероризира европа и изпозлването на Дейвид Феърклъф като супер смяна. Пейсли знаеше че не евелик оратор и казваше:“Оставям говоренето на отбора на терена„.

И отбора му успяваше да го защити и придобивките му говорят за това Алън Хансен, Йън Ръш, Греъм Сунес, Рони Уилън, Брус Гробелар, Алън Кенеди, Марк Лаурънсън, Крейг Джонстън и Фийл Нийл. Иън Ръш е закупен от Честър, но в първите си 9 мача за клуба не успява да се разпише.

По-късно Пейсли му дава този така прочут съвет: „Ти си нападател – бъди по-голям егоист„. Това изглежда са магически думи, защото след тях Ръш се превръща в легендарния голмайстор от Анфийлд.

И той успява да пробие в стратосферата на мениджърските постижния като извоюва още две купи на КЕШ на Уембли 1978 преодолявайки Брюж и в Париж 3 години по-късно побеждавайки Реал Мадрид.

Отборите на Пейсли успяват да запишат общо 6 титли най-забележителната от които е 1978-1979 когато постигат 68 точки по старата схема с 2 точки за победа допускайки рекордно малко 16 гола в 48 мача отбелязвайки 85 и губейки замо 4 пъти.

Също постига и хет-трик от купи на лигата. И тези му постижения се умножават до 1983 коато предава командването на Джо Фейгън докогато е спечели масивните 23 мениджърски награди.

Към края на 70-те години Ливърпул става и първият английски отбор, с рекламен надпис на фанелките. 1981/82 е успешен сезон и Ливърпул за първи път печели Купата на Лигата, побеждавайки Уест Хям в преиграването на финала.

Пейсли обявява, че сезонът 1982/83 година ще е последният му начело на тима. С помоща на Дъглиш и новите попълнения Брус Гробелар и Крейг Джонсън последният сезон на Пейсли е знаменателен.

Възвръщайки си титлата на Англия, клубът печели и историческата трета Купа на Лигата поред. По време на връчването на трофея, Сунес- капитанът, спонтанно извиква Пейсли да се качи по легендарните стълби на Уембли, за да получи купата.

След като се отказва през 1983 е избран в борда на директорите и е съветник на първия играещ мениджър на Ливърпул Кени Далглиш преди трагично да се разболее от Алцхаймер.

Боб Пейсли и постиженията му бяха обобщени от пастор Джон Робъртс на погребението му в катедралта Свети Петър през февруари 1996 когато го описва като обикновен човек с необикновенно величие. Футболния свят не само Ливърпул са обогатни от приноса му.На 8 април 1998 Ливърпул официално открива входа Пейсли на стадиона като непреходен монумент на този велик човек.