1. Боб Пейсли е Шампион с Ливърпул – 1976, 1977, 1979, 1980, 1982, 1983
2. Печели още КЕШ – 1977, 1978, 1981
3. Купа на Лигата – 1981, 1982, 1983
4. Купата на УЕФА – 1976
5. Eвропейска Супер Купа – 1977
6. Чарити Шийдс – 1974, 1976, 1977, 1980, 1982
7. Мениджер на годината – 1975-76, 1976-77, 1978-79, 1979-80, 1981-82, 1982-83
8. Шампион на Англия като играч през 1947 и триумфира с ФА Къп през 50 год.

Боб Пейсли печели шампионската титла и Купата на УЕФА през втория си сезон начело на Ливърпул, през 1975-76. Следващия сезон се оказва дори по-добър, за тима от Анфийлд, който отново е шампион, и печели КЕШ за първи път и играе финал за Купата на Англия, като изпуска да направи требъл. През 1977-78 клубът защитава, спечеления през предната година КЕШ.

През 1978-79, Ливърпул отново е шампион, спечелвайки 68 точки (2 за победа), което е национален рекорд и допуска само 16 гола в 42 мача. През девет годишния период на управление на Боб Пейсли, клубът печели 21 трофея, включително: 3 КЕШ-а, Купата на УЕФА; 6 шампионски титли и 3 последователни Купи на Лигата. Единствения трофей, който му убягва е Купата на Англия.

Боб Пейсли беше уникален гений. Той никога не е искал да влезе в управлението. Но бъдейки убеден да поеме управлението на Ливърпул той успява да надмине постиженията на всеки друг мениджър в цялата история английския футбол. Блудния син от североизтока, на който му беше по-лесно в страни отколкото като централна личност беше безспорно мениджър на Милениума.

Боб Пейсли се оттегля през 1983, и също като Шенкли, е наследен от своят асистент – Джо Фейгън. И с наближаването на 21 век постиженията му щяха да останат завинаги като почет към великите му успехи Кени Далглиш, Алан Хансен и Греъм Сунес шотландското трио от световна класа доведено от него на Анфийлд и тримата без да хиперболизират без съмнение го поставят в мениджърките висоти.

„Имаше само един Боб Пейсли и той беше най-великия. Той мина през всички нива на футбола. Игра за Ливърпул, отнасяше се добре с играчите, тренираше ги, беше им мениджър и после стана директор,“ казва Кени Далглиш.

„Можеше да каже ако някой се контузеше, какво точно му има само след като види няколко стъпки на играча. Никога не беше хвален но имаше огромни футболни познания. Дължа на Боб повече отколкото на някой друг във футбола. Никога вече няма да има друг като него.“ потвърди думите на Кинг Кени – Алан Хансен.

“Минавам през историята на футбола и Боб Пейсли е мениджър №1 за всички времена. Когато се говори за велики мениджъри има само един човек, който оглавява листа и това е Пейсли,“ допълва Греъм Сунес.

Великата колекция на Пейсли от 19 трофея за 9 сезона, кара хората да си търкат очите невярващи. Това за много хора е мисия невъзможна…….

След всички публикации в медиите от мнения на публиката, как може някой да наследи Шенкли, изведнъж той пуска бомбата, че се отказа. Боб Пейсли е човекът, който всички в Ливърпул искат да го наследи, защото той е бил под крилото на великия шотландец, откакто напуска Хъдърсфийлд, за да промени съдбата на клуба от Анфийлд.

Връзката на Пейсли с Ливърпул е от 8 Май 1939, когато подписва с клуба за сумата от 10 лири и седмична надница 5 лири. Вдовицата му Джеси си спомня:

“Боб винаги се опитваше да си спомни какво наставника му му би казвал. А именно, че ако говориш меко и тихо на хората, те ще се опитат да чуят какво им казваш. А ако им крещиш те са склонни да си тръгнат.“  Тази психология ще безценна през годините му на Анфийлд, а Европа ще го определи, като човека в плоска шапка с велик футболен мозък.

По време на войната служил в Египет, което забавя дебюта му за Ливърпул до 1946-1947, когато спечели първия си от 10 златни медала с тима. Изпълнява различни роли на Анфийлд, заедно с британската звезда Били Лидъл и шотландският централен нападател Албърт Стъбинс.

И въпреки, че е готов да напусне клуба, след като е оставен от директорите извън състава за финала за ФА къп през 1950 той продължава да играе, като капитан на отбора, до до 1954, когато Ливърпул отпада от елита и става треньор на резервите.

После сам се учи и става физиотерапефт, заради страха на Бил Шенкли от контузии и стаята му за терапии става още по важна.

Боб Пейсли е дясната ръка на Шенкли и съвсем естествено бива препоръчан за треньор на Ливърпул от самият Бил.

Първият му сезон обаче е истинско бедствие, според стандартите, които сам е изградил. Отборът завършва на 2-ро място и отпада рано от Купата на Лигата, Купата на Англия и Купата на Носители на Националните Купи.

Наложило се е доста убеждаване от клуба и семейството му, да приеме да остане на поста. Той се справя страхотно, въпреки че е разочарован от второто място през първия си сезон.

През следващия сезон печели дубъл – Шампионската титла и Купата на УЕФА, като титлата идва в последния мач от сезона с победа 3:1 над Уулвс, докато купата на УЕФА печели срещу Брюж с общ резултат 4:3.

Все пак това е сезон предшестващ, коронясването му за Европейски Шампион, когато Ливърпул печели в Рим, за първи път КЕШ с победа над Борусия Мьонхедгладбах с 3:1.

Четири дни по-рано, отбора му губи финала за ФА Къп от Манчестър Юнайтед. Но разочарованието на Уембли е засенчено от страхотното представяне на червените във вечния град, който Боб Пейсли е помогнал да се освободи през Втората Световна Война.

Победата го превръща в първия англичанин с най-големия европейски трофей, след шотландското дуо Джок Стейн – Селтик 1967 и сър Мат Бъзби капитан на Ливърпул, който поема Манчестър Юнайтед и става най-добрият им мениджър.

На последвалото парти, Пейсли сяда в ъгъла на хотела и казва, че не иска питие защото иска да запомни всеки момент. „Папата и аз сме двамата трезви хора в Рим в момента.“

Римския карнавал ознаменува края на кариерата на Кевин Кийгън на Анфийлд, който оформя атаката на Ливърпул с Джон Тошак. Английския нападател е продаден на Хамбургер, но Пейсли, който налагаше тактиката, според талантите в отбора, скоро му намира заместник.

№7 на Кевин Кийгън е наследена от Кени Далглиш, който купува от Селтик за 440 000 лири – 60 000 по-малко от колкото получава за Кийгън. Никога не е имало по-добър трансферен бизнес, казва тогава президента на Ливърпул Джон Смит.

Гения на Боб Пейсли в изграждането на отбора, вече е набелазъл Фил Нийл, Тери Макдъмънт, Джоуи Джоунс и Дейвид Джонсън. Преквалифицирал е от централен нападател на ляв халф Рей Кенеди и започва да тероризира Европа. Дейвид Феърклъф пък се превръща в супер резерва.

Пейсли знае, че не е велик оратор и казва:“Оставям на отбора да говори на терена„. И момчетата успяваха да защитят тезата му. Алън Хансен, Йън Ръш, Греъм Сунес, Рони Уилън, Брус Гробелар, Алън Кенеди, Марк Лауренсън, Крейг Джонстън и Фийл Нийл, създават кошмари у противника.

Купува и Йън Ръш от Честър, но в първите си 9 мача за клуба, той не успява да се разпише. Тогава Боб Пейсли му дава прочутия съвет: „Ти си нападател – бъди по-голям егоист„. Това изглежда са магически думи, защото след тях Ръш се превръща в най-легендарния голмайстор от Анфийлд.

В края на 70-те години Ливърпул става и първият английски отбор, с рекламен надпис на фланелките. А през сезон 1981/82 тимът печели за първи път печели Купата на Лигата, побеждавайки Уест Хям в преиграването на финала.

Пейсли успява да пробие в стратосферата на мениджърските постижения, като печели още два КЕШ-а. На Уембли 1978 преодолявайки Брюж и в Париж 3 години по-късно побеждавайки Реал Мадрид.

Отборът му печели общо 6 титли на Англия, като най-забележителната през сезон 1978/79, когато постигат 68 точки по старата схема с 2 точки за победа, допускайки рекордно малко 16 гола в 48 мача отбелязвайки 85 и губейки само 4 срещи.

Постига и хет-трик от Купи на Лигата. Но постижения му се умножават, когато предава командването на Джо Фейгън, след като е спечелил цели 23 награди за мениджър на месеца.

Боб Пейсли обявява, че сезонът 1982/83 година ще е последният му начело на тима. С помощта на Дъглиш и новите попълнения Брус Гробелар и Крейг Джонсън последният сезон му е знаменателен.

Възвръщайки си титлата на Англия, клубът печели и историческата трета Купа на Лигата поред. По време на връчването на трофея, Сунес- капитанът, спонтанно извиква Боб Пейсли да се качи по легендарните стълби на Уембли, за да получи купата.

След като се отказва през 1983 е избран в борда на директорите и е съветник на първия играещ мениджър на Ливърпул - Кени Далглиш преди трагично да се разболее от Алцхаймер.

Постиженията на Боб Пейсли са обобщени от пастор Джон Робъртс на погребението му в катедралата Свети Петър през февруари 1996 когато го описва като обикновен човек с необикновено величие. Не само Ливърпул, но и футболния свят са обогати от приноса му в играта.

На 8 април 1998 г. Ливърпул официално открива входа Пейсли на стадиона като непреходен монумент на този велик човек.