Борим се за титлата, но следващата година!

Когато Андре Маринър наду свирката две трети от феновете на Ливърпул бяха напуснали Уембли. Напуснаха столицата гневни и разочаровани, след поредната унизителна загуба.

Може би удобно при загубата от Ман.Сити, изгонването на Садио Мане се прие като смекчаващи обстоятелства, но истината срещу Тотнъм лъсна. Днес не се намериха никакви извинения за безпроблемната победа на Шпорите.

Разбира се те са чудесен отбор, но дори не им се наложи да се напъват достатъчно, за да правят за смях селекцията на Юрген Клоп. Просто капитализираха постоянните грешки в защитата им.

Феновете вече стигнаха до подигравки, след неотдавнашното твърдение на мениджъра, че отбора няма проблеми в отбранителната си линия.

Статистиката обаче не лъже. Ливърпул е допуснал 16 гола от началото на сезона и трябва да се върнете чак до 1964/65, когато за последен път сме били толкова „успешни“ в защита.

Единствено изпадащите Стоук Сити (20), Евертън (18) и Кристъл Палас (19) се радват на толкова плодовити защити. Като най-дразнещо е, че това беше ясно дори на феновете, преди да започне кампанията.

Наскоро чухме Клоп да казва категорично, че нямало защитник по света, с който да надгради започнатото. Ако това е така, трябва да се запитаме за възможностите му, тези на спорния директор Майкъл Едуардс, собствениците или скаутите на Ливърпул.

Разбира се не е чудно, че проблемите от ерата на Брендън Роджърс продължават, след като Юрген Клоп за две години взе само един централен защитник – Джоел Матип, който не му струваше дори стотинка.

Да, купи се и Рагнар Клаван, но бе известно, че момчето просто ще запълва дупки. Сега просто плаща цената, че проспива трансферния прозорец, вече второ лято.

Защото макар Джо Гомес да е голям талант, той е едва на 20 и няма как да се разчита само на него. Това само говори за липса на опции, класа и е гаранция за комедия от грешки.

Дори бих казал, че Ливърпул имаше невероятния късмет, не загуби с много по-голям резултат, тъй като липсата на организация и манталитет бяха абсурдни дори за отбор от Чемпиъншип.

Също така, прехвалените Коутиньо и Фирмино доказаха, че не могат да се мерят с Кристиан Ериксен и Деле Али, макар това да беше един от най-слабите им мачове, които съм гледал.

Още в деветия кръг титлата на Англия се превърна в мираж и се очертава нов сезон без трофей, но какво ли друго може да очакваме, след като Ливърпул продължава да играе страхливо, без нападател – дори на Анфийлд.

Разбира се веднага отново пак ще минем под общия знаменател „хейтър“, тъй като в нашето либерално общество този етикет се слага на всякаква форма на градивна критика, бунтарски дух, гражданско самосъзнание или национална солидарност.

Вече не можеш да критикуваш и нямаш право да посочваш грешките, дори когато държавата ти е налазена от пълчища фенове на приложния тероризъм. Просто постепенно, трябва да свикваш с вдъхновяващо хуманно течение.

Модерната добре платена преса знае как да създава илюзия и комфортен климат, в който виреят само техните покровители. Макар това да са просто удобно култивирани идиоти, отгледани във фермата на масово мнение.

Без значение дали вън пече слънце или валят лайна, трябва да грееш от щастие и не е редно да протестираш. А ако дръзнеш да не се зарадваш на падащите акита – това е „хейтърство“ и ставаш гадняр, носещ негативна енергия.

Те така, собствениците и мениджърите на Ливърпул се превръщат нещо като другарката Ангела Меркел, която урежда собствените си жени с милиони талибански еректирали пениси, без да е на ясно как може да опази красивите им вагини.

След това същият този лидер-специалист със своята компетентност поставя цивилизационни ултиматуми към феновете, че нямат право на собствено мнение към тези престъпници и трябва задължително да им се кефят.