- Брайън кажи ни защо Ливърпул означава толкова много за теб?

- Тази есен празнувам 50 години от както съм фен на Ливърпул и гледам отбора, което си е доста значим юбилей за мен и леко се притеснявам, тъй като това показва, че съм най-малко на 50 години!

- Гледал съм Ливърпул още във втора дивизия още преси да станат шампиони на Европа и да станат това, което много фенове в момента наричат световна марка. Така, че аз съм от хората видели растежа на клуба, преди да има репутацията на най-добър клуб в Англия си да стане толкова глобално известен.

- Гледал съм някои фантастични мачове на Ливърпул в ерата когато имаше фантастични футболисти. Странно е но покрай това и пътуванията съм видял и всякакви странни и прекрасни места.

- В началото представяли ли сте си, че Ливърпул ще ви отведе на толкова много пътувания и ще стане неразделна част от живота ви?

– За мен клуба е източник на забавление – а не просто Ливърпул. Аз съм много ангажиран с Ливърпул, но аз всъщност обичам много и играта. Тя е много важна част живота на много хора.

- Разкажете ни за първия си спомен на Анфийлд …

– Първите ми спомени са от Ливърпул срещу Лейтън Ориент от октомври 1961 г.. Хората вероятно си мислят, че първия ми мач е бил велик, но странното е, че аз не помня втория, третия или четвърти.

- През първите няколко години, прекарах по-голямата част от времето си в гледане на резервите на Ливърпул. Баща ми беше полицай и можеше да ме води и да ме връща на мачовете им, защото той обикаляше страната.

- В автобиографията си казвате, че подкрепяте Ливърпул от 1960?

– Това бе много специално време, и да си част от него беше велико изживяване. Бил Шенкли е нещо е реално за мен.

-Аз съм благословен, че наблюдавах на живо някои от най-сериозните и големи имена в световния футбол, но аз винаги поставям Бил Шенкли начело на хората, които съм срещал и, които са ме вдъхновявали.

-Работата ми е свързана с публично говорене, и аз често съм говорил за лидерство. Но не съм срещал друг човек, който да ме вдъхнови толкова много като Бил Шенкли.

– Аз не съм играл за него, а просто гледах неговия отбор. Шенкли винаги идваше при нас да си говорим. Тогава си мислих, че сме говорили по 20 минути, но вероятно разговорите продължаваха две минути.

- Но това бяха едни наистина специален две минути за мен, и се прибирах вкъщи, а когато майка ме питаше „Какво прави днес? „, аз отговарях – “Говорих с Бил Шенкли, и той каза, че Роджър Хънт не може да играе в събота поради контузия в глезена! „

– Аз по-късно го видях и в различна светлина, когато ходих на негови лекции в Университета на Ливърпул. Мястото бе пълно с хора, някой от които най-добрите юридически мозъци, но той просто внасяше настроение.

- Той не говори на това, което сега се нарича „корпоративен жаргон“. Бил наистина вдъхновяваше хората към мародерството.

- Фактът, че когато Ливърпул се прибираше от “Уембли” с ФА Къп, той можеше да спре пеенето и шума на тълпата от фенове с пръст.

- Това бе доста забележително всъщност – не мога да си представя някой да успее без дистанционно.

- Предполагам, че за 50 години, сте виждали почти всички велики играчи на клуба. Кой се откроява из между тях и кои са вашите фаворити?

– Кени Далглиш за мен бе най-добрият играч в продължение на няколко причини. Той бе фантастичен футболист и второ, той играеше всяка седмица.

- Мисля, че го казвам и в автобиографията си. Тогава нямаше ротационен принцип, той е участваше всяка седмица в мачове на Ливърпул!

- Трето, той успя и като мениджър – и повярвайте ми дубъла, който спечели през сезон 1985-86 с Ливърпул бе невероятен. Така, че аз ще сложа Кени на върха.

– Бях прекалено млад, за да гледам Били Лидъл. Но мисля, че и Били Лидъл ще бъде много близко до върха.

- След това са може би Джон Барнс, който бе много, много специален футболист, и Стивън Джерард. Стиви все още има няколко години и след като сега работи с Кени може да се превърне б следващия от големите.

– Когато сте на 11 – 12 годишна възраст играчите ви изглеждат осем метра високи. Но моите любимци тогава бяха и Лорънс, Бърн, Милн, Йейтс, Стивънсън, Калахън, Хънт, Томи Смит, Питър Томпсън. Обичах Роджър Хънт, защото той вкарваше много голове.

- Той пропускаше и странни, но винаги бе в състояние да вкара. Разбира се, той стана и Световен Шампион с Англия.

– Другият ми любим играч от тази епоха е Питър Томпсън. Той бе брилянтно  крило, които винаги намираше начин да подаде голов пас по два-три пъти на мач!

- Той бе и шоумен. Харесваше ми и Томи Смит – фантастичен защитник, който игра цели два епохи. Тогава имаше много големи футболисти, също и Йън Ръш, които просто вкарваше, вкарваше и вкарваше.

- След като сте свидетел на толкова много величия, сте свидетел на много велики мачове. Кои се открояват за вас?

– Любимия ми мач е от ноември 1970 г., Ливърпул – Евертън 3:2 на Анфийлд. Евертън бяха действащ шампион и пребиха Ливърпул с 2:0 в предишния сезон.

- Ливърпул беше започнал промени, така че игра с млад отбор. На полувремета бе 0:0 и нищо интересно не се бе случило, тогава Роъл и Уитъл вкараха за Евертън, както направиха и в предишния мач.

– Чак в 69-ата минута на мача Ливърпул върна един гол чрез Стив Хейуей и всички си помислиха, че е щастлива случайност, но по-късно Стив направи същото и във финала за Купата.

- После Джон Тошак отбеляза за 2-2. Спомнам си как КОП подивя. Тогава и Крис Лоулър вкара от 18-ярда за Ливърпул в 84-та минута, така че тогава вкарахме три гола за 15 минути и обърнаха мача с главата надолу.

- След тома любимите ми мачове са тези в Рим и Истанбул – забележителни мачове.

- Гледайки напред към бъдещето, като фен на Ливърпул развълнуван ли сте?

– Да, аз мисля, че има позитивно настроение около клуба в момента, както на терена така и извън него.

- Ливърпул от години има своите проблеми, но мисля, че Кени е доказал на играчите и феновете, че може да оправи нещата. Мисля, че и собствениците подкрепят решенията на Кени и Деймиън Комоли.

– Вече имаме добър набор от играчи и още играчи, които трябва да напуснат клуба. Сега вече ми харесва баланса в Ливърпул.

- През последните няколко сезона си мислих, че мениджърите купуват само пейки, но погледнете сега вече имаме реални възможности да се борим за трофеи.

- Бих искал да направим добра серия във Висшата лига. Все още е рано да се мисли за титла и вероятно ще трябва да се примирим с факта, че има други отбори, които са по-зрели и развити от нас, които разполагат и с много повече пари.

– Едно от нещата, което ще помогне през втория полусезон на  Ливърпул е, че не играе в Европа.

- Вероятността Манчестър Юнайтед, Арсенал и Челси да стигнат напред в Шампионската лига не е малка. Манчестър Сити – кой знае?

- Това означава, че те ще играят много повече тежки мачове и това може да даде шанс на Ливърпул за титлата.

- Мисля, че място в Шампионската лига би трябвало да бъде минимално изискване пред гранд от калибъра на Ливърпул.

– Бих казал също, че имаме сериозен план да спечелим поне идна от купите в Англия на новия Уембли.

- Ливърпул все още не са играли там, а стария Уембли носеше прозвището „Анфийлд от Юга“ и аз мисля, че е време Ливърпул да стигна до финала за купата. Това е мястото, където трябва да се цели клуба всеки сезон.