Брендън Роджърс е просто издънка!

Каквото и да ни говорят платените журналисти и „истинските“ фенове на Ливърпул, три години без трофей за този велик клуб означава само едно нещо – Брендън Роджърс е безхаберник.

Не може да има друг виновник и да се хвърля вината за всичко върху Стивън Джерард е липса на здрав разум.

Брендън Роджърс заяви, че Стиви Джи е бил отличен въпреки срамното поражение от Астън Вила, но това бе поредната му лъжа.

Стивън Джерард играе лошо, единствено и само под ръководството на този лъжец и изглежда объркан от различните роли и прищявките, които изпълнява за бездарника.

В края на краищата ако не беше Джерард и двата му гола, Ливърпул щеше да отпадне още от Уимбълдън с гол вкаран от 160-килограмов бидон за зеле.

Истината е, че Роджърс се надяваше Джерард пак да успее и да класира отбора на Уембли за финала, защото не е наясно как да спечели възлов мач.

Вместо да поеме вината и да си подаде оставката се появи след срещата и заяви, че Ливърпул бил играл достатъчно добре, за да победи.

След като не можеш да победиш насред Анфийлд, Мидълзбро, Блекбърн или Болтън най-логичното нещо е да не намериш място на финала.

Каквото и да говори от тук насетне, този виден Император на трансферите, Лорд оф Ингланд анд Юръп, три години без трофей, след като си пръснал 250 млн. паунда за трансфери, си е повече от зрелищен провал.

Лафовете за светлото бъдеще, новите покупки на най-великите резерви от испанските Б отбори, които имат шампионски манталитет и дух на победители може да си ги спести за следващия си клуб, ако намери достатъчно глупав собственик да го назначи.

Северно Ирландецът може и да е достатъчно умен да излъже феновете на Ливърпул, че е треньор, но срещу Вила ясно се видя, че не само не е така, а изглеждаше жалък и объркан.

На никой не е ясно, защо си мисли, че Ливърпул трябва да бъде отбор играещ без централен нападател, след като от него се очакват победи и съответно голове.

Не му харесват и пренебрегва Марио Балотели, Фабио Борини, Рики Ламбърт, Яго Аспас, Лазар Маркович, Луис Алберто, Адам Лалана – общо взето всички атакуващи футболисти за които е похарчил 100 млн. паунда.

Чудно как така никой не му задава въпроси, защо се купуват играчи, след като няма да играят или рядко се появяват на терена и не отговарят на класата на Ливърпул.

В същото време вече три години заплатата му от 4.2 млн. паунда се изработва от футболистите, които наследи от Кени Далглиш и все още не е успял да изгони.

Очевидно е, че не вярва на собствените си велики придобивки от трансферния пазар и реши да прехвърля вината на измисленият от него „Комитет по Трансфери“.

Въпреки, че за кратки периоди от сезона изглеждаше, че Филипе Коутиньо, Джордан Хендерсън и Рахим Стърлинг могат да изтеглят Ливърпул до топ 4, Роджърс успя да счупи още един брадат рекорд, като стана първият мениджър от сезони 1956-1959-та, без да спечели трофей в три сезона.

Трудно е да се съгласим, че Ливърпул трябва да бъде воден от мениджър, който позволява на Астън Вила да изглежда много по-можещ, мотивиран и амбициозен отбор, без капка страх, докато отбора на този болу-бог, откривател на футбола и красивата игра без капка оптимизъм.

Факта, че пусна Рики Ламберт в 90-та минута, при положение, че Ливърпул изоставаше в резултата от 54-та минута, говори сам по себе си за качествата на Брендън Роджърс.