Героят за Ливърпул от Истанбул Владимир Смицер знае от собствен опит, значението на думите “винаги трябва да си готов да се възползваш от всяка възможност във футбола”.
Бившият плеймейкър сложи край на кариерата си на Анфийлд по най-добрия възможен начин. Той влезна като резерва на финала в Шампионската лига през 2005 година за да отбележи гол срещу Милан на “Ататюрк” и помогна на Мърсисайдци да спечелят купата за пети път.
10 дни по-рано Влади Смицер дори не бе в групата на Ливърпул за последния мач от сезона на Висшата лига срещу Астън Вила на Анфийлд.
„Човек никога не знае какво може да се случи утре във футбола, така че никога не трябва да смъква стандартите си и винаги трябва да бъде готов за игра.
Винаги след нещо лошо, идва нещо добро и вместо да се оглеждате надясно или наляво в търсене на виновници, първо погледнете себе си, защото един професионален футболист винаги трябва да бъде готов.“
„Няколко дни преди финала през 2005 г., аз дори не бях в групата за мача срещу Вила, а след това играх мач, която би се отразил в живота на всички един играч. Беше много странно за мен, че Рафа Бенитес ме пусна в игра, но мисля показах, че заслужавах този шанс”.
„Ако не бях тренирал добре, може би нямаше да ме пусне. Ние вече губихме с 1-0 и си казах,“ това е последният ти мач за Ливърпул, който е финала в Шампионската лига. Какво повече може да иска човек и в мен нямаше абсолютно никакво напрежение”.
„На полувремето си мислех, че Рафа не би направил толкова много промени, въпреки че губехме с 3-0, но когато вкарах бях сигурен, че ще вкараме и друг гол.
Това което се случи с мен, е красотата на футбола. Всeки футболист трябва да вярва, че един ден мениджърът, ще го повика, той трябва да бъде на сто процента готов да грабне шанса си.“
Владимир Смицер изигра 184 мача за Ливърпул по време на шест-годишният си престой на Анфийлд, но той признава, че е много трудно да се приспособиш към изискванията в Мърсисайд.
„Играех за среден отбор във Франция и изведнъж се оказах в огромен клуб, като Ливърпул, където очакванията на феновете са отбора винаги да печели. Това е нещо с, което се свиква постепенно. Колкото повече време минаваше, разбирах по-добре какво е Ливърпул”.
„Всеки един футболист решил да се присъедини към Ливърпул не трябва да мисли за по-добър договор и за пари, а как да помогне на Ливърпул да върви нагоре. Също така трабва да е наясно и да разбира, че има отговорност към феновете на Ливърпул.“