Някой от нас станаха фенове на Ливърпул, защото беше клуб с традиции, които се спазваха, а изглежда от година на година тези традиции се погазваха и вече такива не останаха.
Вероятно за повечето фенове това не е проблем, но трябва да кажем с ръка на сърцето, че това не е нашият Ливърпул, защото иначе трудно бихме понасяли себе си и бихме се превърнали в безпринципни мижитурки, точно като Брендън Роджърс.
Тук не става въпрос, че ще спрем да подкрепяме Ливърпул, напротив ще го правим докато сме живи, дори да не спечели нито една точка от тук нататък.
Любовта ни към Ливърпул е в главата ни, след като сме направили своя избор в живота и сега го следваме, носим си кръста, дори да тежи.
Но няма как да гледаме как отборът се разпада и да продължаваме да подкрепяме някой, защото умее да говори мазни, нищо незначещи, общи фрази, да се хили неадекватно, докато търси вината навсякъде, но не и в себе си.
Нито вярваме на този треньор, нито в любовта му към Ливърпул, защото се интересува само и единствено как да прибира заплатата си от 4.2 млн., която го държи на висота в очите на метресата му.
Очевидно Ливърпул оперира с медицински случай на самозабравил се маниак в делириум, който бръщолеви пълни идиотщини, само и само да успее да си прибере жалката неустойка от 12 милиона паунда.
А и ни е много трудно да повярваме, че никой харесва това безпомощно и безхаберно поведение на велик клуб като Ливърпул. Основният виновник е ясен, но играчите, които той купи също са негова отговорност.
Абсолютно неадекватни действия на този човечец, купува играчи, които са със съмнителни качества, продаваме и раздаваме като баровци надеждни млади момчета от школата, общо взето всичко обратно на здравата логика.
Огромна част от играчите, които доведе нито имат място в отбора, нито някога са били достойни да бъдат на Анфийлд, като дори не е нужно сега да изброяваме имената на тези 25 играча.
Доказваха го мач след мач, колко са импотентни, мекички с нищо незначещи те си атаки и нула успеваемост, докато се насираха при всяка атака на противника.
Всяко търпение има граници и не сме много наясно към кое, трябва да продължим да бъдем толерантни, след това абсурдно, жалко, некадърно поведение на хората източващи милиони от Ливърпул.
За нас е ясно, че настъпи време разделно е, но по всичко изглежда, че американците не са узрели за подобни идеи, а и едва ли им дреме особено за светинята Ливърпул, след като тези неадекватни индивиди им пълнят джобовете.
Те обичат да използват фрази: ние сме едно семейство, забравят да споменат, че не сме фенове на Ливърпул, а на едно акционерно дружество, като тяхното семейство се надява да превърне нашето семейство в безгласен консуматор и клиент, за да могат да прибират 7 цифрени суми всяка седмица и да се радват на яхтите си.
В новините за Ливърпул вече се говори повече за пари и финансови баланси, отколкото за футболни неща, все едно сме счетоводна кантора. Макар, че капиталовите дружества не са точната причина да обичаме този клуб.
На всичко отгоре в отбора дори не остана и любим футболист, защото ако трябва да напишем критериите, по който даден играч заслужава да ни стане любим, то няма как да намерим такъв.
След като същото това акционерно дружество, реши да прогони идола на отбора, за това че станал с 2 десети от секундата по бавен. Просто вече не виждаме никакви шансове да се развият подобни легенди.
В бъдеще ни очаква да гледаме отбор съставен само от наемници, които просто мислят как по-удобно и лесно ще прекарат тъпата кариера, за да получават колкото се може по-дълго милионните си заплати.
Каквото и да си говорим, голяма вина за това има и Брендън Роджърс, след като в трите си сезона похарчи повече пари от всеки друг мениджър, а не спечели нищо за разлика от всички преди него.
Време да се понесе последствията, ако не от американците, то поне от феновете, защото е време да си събира тъпите клишета и празни приказки и да ходи да си пасе овцете на село, макар че като му гледаме овчата муцуна, май не само ги пасе.
Може да вземе със себе си и всички тези влюбени в него, който го подкрепят, за да има кой да му маха кърлежите от малките топчици.