Когато Бил Шенкли е начело на Ливърпул рядко дава интервюта, но през лятото на 1962 г. наричаният „Баща на модерния футбол„, решава да направи изключение и да говори за себе си.

Тогава иконата на Мърсисайдци току що е класирал Ливърпул от Втора в Първа Дивизия, след  осем годишно отсъствие от елита на Англия.

Редактора на списанието за Ливърпул – Крис МакЛоглин разказва за това интервю и се възхищава на величието и уникалния поглед върху играта на Бил Шенкли.

„Беше доста необичайно, че Бил Шенкли прие да ни даде интервю и бе представено на читателите точно след статията за финала в ФА Къп.“

„Освен за себе си, Бил Шенкли говори подробно и за това как се е борил да върне славните дни на Анифйлд и най-вълнуващото е, че всяка дума, която казва за бъдещето се сбъдна. Последваха купища трофеи за Ливърпул от ФА Къп, Шампионски титли и Купата на Уефа.“

Ето и накратко какво каза тогава великият Бил Шенкли: 

„Когато бях помолен от Ливърпул Ехо да напиша няколко статии за събитията на Анфийлд, реших да накарам местните медии да работят само и единствено в полза на Ливърпул, които ще поддържат интереса към футбола по време на сезона.“

„Аз не бях съгласен да пиша подобни статии, защото съм най-строгият критик на делата си и няма нужда разни неразбиращи от футбол журналисти да ми задават глупави въпроси.“

„Например след мача ни срещу Евертън, когато ми задаваха въпроси и когато видях репортажите след мача се чудих дали въобще говорим за един и същи мач.“

„Трябва да се знае, че край Мърсисайд са едни от най-запалените фенове в света, за които летата са доста дълги, защото футбола е тяхната страст.“

„Отдаде ми се възможност да застана начело на Ливърпул, след като се учех  занаята в Хъдърсфийлд през декември 1959 г.

„Тогава Ливърпул бе клуб, който дълго време не можеше да спечели промоция във втората лига, а по мое мнение мястото му не бе там.“

„Стори ми се, че това е шанс да издигна Ливърпул до върха и да изградя един Ливърпул, който да бъде сред водещите клубове в света.“

„В същото време разбрах, че въпреки страхотното предизвикателство пред мен, това бе хазартен ход с немалка доза риск, защото феновете приемат само едно нещо – успеха и славата.“

„По онова време водех един много спокоен живот в Хъдърсфийлд, а далеч нямаше да бъде така в Ливърпул.“

„Никой нямаше да може да ми гарантира успехи, но следователно мислех, че има голям шанс да бъда уволнен.“

„С тези мисли в главата си посетих Анфийлд и поговорих с екипа в клуба за работата, като проведения разговор и стадиона на отбора ми харесаха.“

„От това което видях и чух реших, че ще страхотно до водя Ливърпул, въпреки големия риск, който трябваше да поема, защото съм много амбициозен човек, като феновете на клуба.“

„Задачата ми бе да преценя възможностите на Ливърпул като клуб и нещата около него.“

„Първото нещо, което видях бе тренировъчното игрище на Мелууд, което наистина ме впечатли и ме направи щастлив.“

„Втората ми задача бе да говоря с играчите и екипа и да им кажа какво изисквам от тях.“

„На трето място, трябваше да видя директорите и да им обясня, че подкрепата от тяхна страна ще е много нужна.“

„Що се отнася до оценката за силата на клуба, беше доста трудна задача и трябваше доста бързо да реша от какви играчи се нуждае Ливърпул.“

„В същото време трябваше да продам всеки ненужен футболист и да бъда справедлив към тях в аванс.“

„Въпреки, че моята политика е да се запозная с футболистите и да прекарвам повече време с тях на тренировки, да вечеряме заедно, да поговорим, за да мога да преценя точно техните слаби и силни страни, преди да реша да ги продам.“

„Бях наистина щастлив, че до себе си имам хора като Рубен Бенет, Боб Пейсли и Джо Фейгън, не мога да спра да ги хваля.“

„Помежду си обсъждахме какъв план ще изготвим, за да подобрим съоръженията и условията на Мелууд и да реорганизирахме цялата система на тренировки наново.“

„С Боб Пейсли и Джо Фейгън всеки ден обсъждахме и обмисляхме внимателно какво да правим на днешната тренировка, така че да може играчите да функционират възможно най-добре.“

„Открихме, че е най-добре да обучаваме целия състав наведнъж, а не поотделно по редица причини, но на първо място, бе че можем да преценим всеки играч какво може.“

„Всеки играч имаше нужда от различен подход, но случаят не бе такъв и един от най-големите проблеми в тренировките, бе да поддържаме възможно най-висока физическа подготовка.“

„Лий например бе сравнително дребничък и изискваше различна програма от тази на по-едър човек като Джими Мелиа.“

„Този проблем го срещахме доста често, но ние правихме всичко възможно, всеки играч да бъде във възможно най-добра форма.“

„Знаехме, ме не е лесно да изкачиш върха без да си във върхова физическа форма, камоли да се задържиш там.“

„Друг важен аспект на обучението на играчите ни бе тактическата грамотност и да премахнем всяко недоразумение, което можехме.“

„Често им чертаех на черната дъска с обяснения, както един офицер обяснява на своите рицари плана си за атака.“

„А когато започна да обяснявам нещо, знам че всеки има какво да каже по въпроса и затова не съм им давал тази възможност, защото това никога не е давало резултат.“

„Когато изтъквах моите идеи и проблеми, с които да се справят, те трябваше да разберат, че каквото и да им обяснявам, то трябва да бъде изпълнено точно така както им го предавам, за да успеем в даден мач.“

”След като поех Ливърпул слънцето заблестя на Анфийлд за 11 мача и съвсем неочаквано на хоризонта се появиха черни облаци и загубихме един мач, но след завръщането на Рон Йетс отново бяхме сила за да посрещнем на Уолсол на Анфийлд.”

”Уолсол бе популярен тим, въпреки че бяха в колеблива форма, но като цяло не мислех, че ще имаме големи трудности да спечелим срещата на собствен терен.“

”Тогава автогол на Рон Йейтс даде възможност на Уолсол да поведе в резултата на Анфийлд, но ние ги ударихме яко и Роджър Хънт отбеляза хеттрик за смазваща победа с 6-1.”

„Отборът заигра атакуващ и агресивен футбол с без излишни пасове назад и на страни, които помогна да пребием от бой отбори с много голяма репутация от нас.”

Бил Шенкли пуска при победата над Престън с 3:1 тинеджъра Йън Калахън и той прави дебюта си за Ливърпул.

„Мач срещу всеки отбор от Ланкашър е почти местно дерби и естествено имахме този допълнителен стимул, за да спечелим, освен моята лична тревога, че се изправям срещу моя бивш клуб.”

„Тази среща бе в деня на откриването на сезона и младия Йън Калахън се наложи да играе като дясно крило поради контузията на Кевин Люис, въпреки че трябваше да играе в централната част на терена.”

„Пътувахме към Престън с най-голямата агитка от фенове, които до този момент са идвали при гостуванията ни и когато в крайна сметка пристигнахме в Престън бях убеден, че има повече фенове на Ливърпул отколкото на Престън.”

„Тази гостуваща агитка от наши фенове бе от голямо значение за отбора и ние бяхме много доволни от тях, защото вдигнаха нашата форма при гостуванията.”

„Усетих, че 19-годишния Йън Калахън напълно оправда мястото си в състава, тъй като освен, че отбеляза гол в дебюта си игра през цялото време на високи обороти.”

„Смятах, че Престън ще бъде твърде голямо препятствие и бяхме изключително доволни да напуснем терена с победа.

„Напускането на града не бе лесна задача, защото изглежда всички фенове на Ливърпул бяха пътували до Престън със собствените си автомобили и броя на превозните средства създаде невиждано задръстване.”

„Споменавам си това, защото ми мина през ума в момента, че ако успея да върна Ливърпул в елитната дивизия, какви ли задръствания можем да причиним през следващия сезон.”

„Това обаче се оказа, че не е притеснително, защото топ отборите бяха подготвени да ни приемат без проблеми, но все пак всички тези пътуващи с отбора фенове ни бяха като вдъхновение,” завършва Бил Шенкли.