Гари Гилеспи беше част от Ливърпул, когато за последен път грабна титлата, но легендата за КОП-а вижда прилики с шампионския отбор и вярва, че ще успеят да върнат трофея на Анфийлд.
Шотландецът влезе във фолклора на феновете, които го помнят като един от най-добрите защитници в клубната история, заедно с Алън Хансен и Марк Лауренсън.
„Ливърпул не е печелил титлата от 30 години, но отборът през последните години става все по-добър и по-добър. Трупа репутация, което е радващо за мен като фен.
Мога да ви кажа само, че всеки играч от 1990 г. насам, иска да спечели отново титлата, защото така името му ще бъде записано в клубната история със златни букви и ще се превърне в легенда.
Няма нужда да обяснявам какво означава това за феновете и как се чувстват. Има футболисти от моята ера, които се превърнаха в легенди, защото спечелиха много трофеи.
Играчите в момента могат да получат същия статут, ако успеят. Феновете просто ще ги издигнат над останалите. Просто титлата ти дава шанса да се превърнеш в легенда.
През сезон 1989/90 вкарах гола за победата над Дарби. Беше страхотна среща и имах страхотно чувство, но това дори не се помни. Просто всичко това се забрави, защото беше засенчено от последния мач на великият Кени Далглиш.
Признавам си, че тогава дори не можех да си помисля, че Ливърпул няма за спечели титлата в следващите 29 години. Особено след господството, което имахме през 70-те и 80-те години.
Имахме играчи като Хансен, Далглиш, Ръш, Макмеън, Уилън, Никъл , Мьолби, Биърдсли и Барнс. Те оказваха огромна влияние върху по-младите и бяхме приятели.
Учех се от опитни играчи като Алън Хансен и Рони Уилън, които насочваха и останалите младежи в правилната посока, как да издържат на напрежението в битките на най-високо ниво.
Всяко сутрин хващахме автобуса от Анфийлд до тренировъчната база заедно. Имаше страхотен дух в отбора. В момента забелязвам същото в състава на Юрген Клоп, затова вярвам, че могат да пренапишат историята.
Има прилики в много отношения. Състава е силен и има нужната дълбочина. Качеството се забелязва, дори извън титулярните 11. Изглежда имат и увереност, че могат да постигнат нещо като отбор, а не само в отделни футболисти.
Мисля, че има достатъчно силни характери, като по мое време. Така че е прекрасно, ако могат да прекъснат липсата на трофеи на Анфийлд, въпреки силния състав на Манчестър Сити.
Натиска е огромен, тъй като се очаква да спечелиш всеки мач, но точно там, трябва да се намеси мениджъра и помощниците му. Важна разбира се е и предсезонната подготовка.
Мисля, че през лятото Клоп изгради отбор. Добрите резултата сплотяват, но е важно да са заедно на турнета. Това усилва връзката и играчите, започват да вярват един в друг.
От моя опит знам, че има моменти, когато трябва да се довериш напълно на съотборниците си. А отборът на Клоп показва, че го има това. Както знаете, загубихме няколко мача, но не и вярата си. Няма по-важно нещо във футбола.
Върджил ван Дайк може да бъде най-добрият защитник във Висшата лига, но му трябват няколко трофея, за да подчертае таланта си. За да се случи това, той не само ще трябва да вдигне титлата с Ливърпул този сезон, но да спечели няколко трофея.
Много хора ме питаха в последно време къде бих поставил Ван Дайк в компанията на Джон Тери, Рио Фърдинанд или Яп Стам, които са сред най-изявените централни защитници в историята на Премиършип.
Честно казано, най-мъдро е да го поставя на върха, защото разполага с абсолютно всички нужни на един централен защитник качества. Но за да станете легенда на Ливърпул, трябва да печели редовно трофеи.
Тери и Фърдинанд имаха качества, но и дълголетие в шампионски отбори. Докато Върджил ван Дайк е много пред тях технически и тактически, но няма как да го докаже без трофеи.
Прочетох изказванията на Върджил за посрещането от бившите клубни легенди, като Кени, Сунес и Нийл. Там ясно си личи, че има кой да го получава.
Те станаха легенди, заради желанието си да печелят титли и го постигнаха с Ливърпул. Аз съм сигурен, че и Върджил се чувства така.
Юрген Клоп разчисти доста състава и сега преобладават силни характери, които могат да печелят титли. Определено Ван Дайк е един от тях,“ завършва Гари Гилеспи.