Нямам никакво желание да се връщам на мениджърски пост, най-вече защото прекалено много фенове вече разбират повече от футбол, отколкото мениджърите.

Освен това, играчите, които бягат от отговорност станаха прекалено много.Всеки вече е готов да вини треньора за собствените си неуспехи.

Има и хора, които се опитват да изобретяват наново колелото, измисляйки нова терминология.

Фрази като, нови нюанси във футбола, високи блокове, ниски блокове са ми много смешни.

Тези, само защото не разбират нищо от спорт, измислят разни термини, за да изглеждат в очите на останалите, сякаш са в челните редици на модерния футбол.

Футболът обаче е проста игра. Печелиш топката и се опитваш да вкараш гол. Междувременно използваш и тактическите си умения.

Нищо не се е променило в последните 40 – 50 години. Бил Шенкли говореше същите неща през 70-те години, като съвременните мениджъри.

Сега просто играчите са фалшиви. Готови са да печелят с измама, манипулация и се търкалят по земята при всяко докосване от противник.

Винаги ми задават въпрос, дали бих могъл да оцелея в съвременната игра. Моят отговор е много прост. Не смятам, че днешните играчи биха оцелели по наше време.

Днес терените са идеални, така че най-добрите играчи могат да се отърват от топката с едно докосване.

По наше време, дори най-добрите играчи се нуждаеха от две – три докосвания, за да обработят топката, тъй като терените бяха ужасни.

Освен това съдиите пестят звездите, много повече, отколкото едно време. Нямам и капка съмнение, че всеки голям играч през 80-те, би бил по-добър играч днес.

Не става дума само за техника, а и за отношение.Но като всяко нещо футболът е отражение на живота. Времената се промениха, както и играта.

Сега футболистите избягват да носят отговорност и се държат като скъпо платени леки женици, за разлика от времената когато аз бях на терена.

Може би само най-добрите играчи, като Меси и Роналдо са готови да носят отговорност.

Последният ми мач за Ливърпул беше в Рим срещу Рома. Финалът за купата на Европа през 1984 година.

Знаехме, че в този град никой не ни харесваше, макар да не сме им задавали такъв въпрос.

Но след вечерята преди мача, Джо Феган помоли сервитьорките да напуснат и затвори вратата, сякаш ще ни разяснява тактиката.

Изправи се и каза: „Голям мач ни предстои момчета. Те са добър отбор, но вие сте по-добър. Автобусът тръгва в пет и половина, не закъснявайте. „

Това беше всичко, но всеки един футболист на Ливърпул знаеше каква отговорност носи обличайки този свещен екип, затова спечелихме.

Сега слушам разни лигльовци да ми обясняват след загуби колко добре били подготвени, но ………….

Разбира се, като във всяко нещо в живота и във футбола имаш нужда от малко късмет, но никой не може да отрече, че след идването на Юрген Клоп тимът играе все по-добре и по-добре.

Вярвам, че Ливърпул ще спечели още трофеи с Клоп. Дори да беше загубил финала в Шампионската лига, пак щеше да важи това.

Още преди няколко месеца казах на Юрген Юрген, че е въпрос на време, отборът да започне да печели трофеи.Просто изглежда неизбежно.

Ливърпул загуби само един мач през целия сезон в Премиършип и то от Ман.Сити. Бях на този мач и смятам, че тима заслужаваше поне равенство.

Който и играч от Висшата лига да попитате, срещу когото не му харесва да играе, ще ви отговори, че това е Сити, защото им е трудно да се доберат до топката.

Но и всеки признава, че да играеш срещу Ливърпул е голям тормоз.

Аз също не бих се радвал срещу мен да са Джеймс Милнър и Джордън Хендерсън. Те разполагат с физика и те гонят през цялото време.

Просто те принуждават да сбъркаш и се радват на единоборствата. Вайналдум и Фабиньо също вършат чудесна работа. Повечето успехи се дължат и на тях.