Дани Ингс: Чувствам се добре, но имам нужда от търпение

След тежката травма, когато ми съобщиха, че сезона за мен е приключил избухнах в сълзи за пръв път, откакто бях дете.

Но не искам никой да изпитва съжаление към мен, защото в крайна сметка контузиите са част от футбола.

Случват на много играчи в наши дни, защото срещите са много бързи, така че единственото от което се нуждая е търпението, а не съжаление.

Всички в Ливърпул са невероятни и позитивни, така че за мен остава да се върна там, до където бях стигнал и искам да бъда.

Знам, че нещата няма как да се променят за една нощ, след толкова лоша травма и трябва да си внимателен, без да се пресилваш. Но всичко ще стане стъпка по стъпка.

Важното е, че всички в Ливърпул ми помагат и подкрепят, а аз съм готов да направя следващите стъпки, защото вече се чувствам по-добре.

Работех през лятото, когато момчетата бяха във ваканция, така че напреднах през това време, което ми дава възможност да се върна малко по-рано от очакваното.

Щастлив съм от този факт, затова правя всичко възможно във фитнеса. Тестовете за сила и бързина са добри и скоро ще се присъединя към момчетата.

Пропуснах страшно много мачове, както и да се развия, но да ги гледах непрекъснато се учих от тях, опитвайки се да се върна по-добър от преди.

Много лесно даден играч може да загуби вяра в себе си и да провали кариерата си, при травми като моите, но това че има добри хора около мен в клуба ми помогна.

Те ме мотивираха да продължавам, след отрицателните емоции, за да се върна на терена по-добър, отколкото бях.

Семейството ми също много ме подкрепя, а агента ми е един от моите най-големи мотиватори. Но той по-скоро ми е приятел, отколкото агент.

Играчите и Юрген Клоп, също бяха около мен през цялото време, което е освежаващо и не се чувстваш изолиран. Оценявам тази помощ.

Често говоря с мениджъра. Той се интересуваше през цялото време как се справям. Но вече всичко е много различно, защото се завръщам у дома на Мелууд.

Имахме и нови момчета, с които е важно да се опознаем. Те бързо се адаптират и вече се чувстват като част от отбора. Това е добре, тъй като не е лесно да смениш клуба си.

Едва ли бихте ми повярвали, колко голямо е желанието ми да се завърна и да започна да бележа, но предполагам това иска всеки нападател.

Усещането при гол не може да се сравни с нищо друго. Просто забравяш всичко и адреналинът ти започва да се изпомпва.

Виждаш как фенове и съотборниците ти празнуват попадението, докато тичат към теб, за да те прегърнат… няма нищо по-добро от това чувство.