Чувствах, че трябва да напусна Ливърпул. Бях щастлив на Анфийлд с момчетата, но не достатъчно щастлив. Сега в Саутхямптън се наслаждавам на футбола и головете отново.
Момчетата в Ливърпул искаха да остана, но аз знаех, че трябва да си тръгна. Просто чувството, че няма да си титуляр ме убиваше, тъй като това продължи прекалено дълго.
Разбира се през цялото време прикривах това, защото не исках да внасям негативност в отбора, но когато се приберях вкъщи, дори кучетата ми разбираха, че съм разстроен.
Исках да играя в клуб, където мога да бъда себе си, а не другият Мо Салах, Боби Фирмино, Садио Мане, Джордан Хендерсън или Джеймс Милнър.
Исках да бъда важен играч за клуба си, който феновете ценят и един от моментите, който разби сърцето ми бе финалът в Шампионската лига в Киев.
Всеки играч, който играе някаква роля за клуба си иска да блесне на финала, така че беше доста гадно да не съм част от това. Разбира се, не само това ме накара да се реша на трансфер.
Атакуващото трио на Ливърпул, безспорно е сред най-добрите в Европа, защото се разбират помежду си невероятно добре и знаех, че няма как да ги изместя.
Но имаше моменти, когато можеше да бъда титуляр или поне да влизам от пейката. Но след като не се случваше, се прибрах вкъщи с мисълта, че можеше да дам много повече на отбора в конкретния случай.
Изпитвам уважение към Юрген Клоп и му пожелавам да спечели възможно най-много трофеи с Ливърпул, защото знам, че има дух, характер и иска да се справя добре с работата си.
Когато напусках Ливърпул, Мохамед Салах ми предложи да се обзаложим кой ще вкара повече голове и аз приех. Надявам се, че и двамата да вкараме много, но ще е брилянтно, ако успея да го победя.
Разбира се това по-скоро е шега и няма да ми купи кола или нещо голямо, макар че ако иска може да си го позволи. Така че нека хората не си мислят, че ще се напъвам заради парите.
Поставил съм си цел и не искам да се ограничавам, а да ставам все по-добър. Освен това ще съм щастлив, ако отборът ми побеждава, а аз бележа.