За съжаление ВАР ни отдалечи да гледаме една завладяваща и вълнуваща среща, изпълнена с гняв и страст. Казвам това като футболен фен, независимо от лоялността ми към Ливърпул, тъй като видях глупости в доста мачове.
Определен кръг от хора позволиха на тази система да развали футбола в стремежа им към съвършенство. Очевидно е, че ВАР не върши работа както трябва и използването и става чак напълно безсмислено и нелепо.
Правило за засада, което не допуска грешки изсмука живота от мърсисайдското дерби. На Гудисън видяхме как радостта от късното попадение на Ливърпул бе убита от глупостта.
Не знам какво значение имат няколко милиметра, че Садио Мане бе в засада, но се съмнявам и тези „велики мислители“ да знаят, дали със сигурност Мане и бил със сантиметър пред защитника на Евертън.
Уж ВАР беше въведен, за да коригира очевидните грешки и пропуски от съдията, но се вижда, че не работи както трябва и дори е неправилно използването му.
Ако всички инциденти се отсъждаха правилно Джордан Пикфорд щеше да бъде изгонен за влизането си в краката на Върджил ван Дайк, инцидент, а той дори не беше предупреден.
Всеки, който познава добре футбола ще ви каже това. Но за мен тя повече обърква играта отколкото да помага. Аз лично се чувствам ограбен, защото почти всеки мач вече се разваля от тази технология.
Твърде много станаха грешките. Сякаш преди ВАР във футбола сме играли без правила. Аз съм фен на футбола, защото обичам еуфорията в подобни моменти.
Харесва ми естественият футбол и головете, а решението да се отмени победният гол на Джордан Хендерсън, изсмука живеца от мен и ме накара да се чувствам на 100 години.
Наслаждавах се на мача, но в в края че почувствах ограбен и отвратен. Ако това не е убийство на футбола, не знам какво е.
Ливърпул беше по-добрият отбор, след като Юрген Клоп върна в игра Тиаго Алкантара, Садио Мане и Джордан Хендерсън и нямаше нищо общо с отбора загубил унизително със 7:2 от Астън Вила.
Атакуващото трио игра като през миналия сезон, а ако Ван Дайк не се беше контузил, мисля че Ливърпул щеше да спечели. И двата гола на Евертън дойдоха след удари с глава, които холандецът щеше да спре.
Хареса ми и играта в полузащита на Тиаго. Той има продуктивни подавания. Малко ми напомня на Пол Скоулс, срещу който ако застанеш те убиваше с топки.
Евертън може да се гордее с начина, по който отвърнаха на два пъти. Отборът изглежда по-добре, отколкото през последните години, но сега в лицето на Джеймс Родригес имат играч от световна класа.
Все пак номер едно в мача беше Анди Робъртсън, който беше истинска заплаха през цялото време. Все пак, Ливърпул поведе след негова асистенция към Мане.
Юрген Клоп сега ще е разтревожен, че няма да може да използва Алисон и Ван Дайк дълго време, но пък Жоел Матип се завърна и изглежда е в много добра форма.