За Джейми Карагър мога да кажа само едно голямо браво, защото да изиграеш 737 мача за един от най-великите тимове в света се случва много рядко.
Той слага край на кариерата си, въпреки че сина му всеки ден го моли да продължи.
Аз си спомням мача през 2003 година срещу Блекбърн, когато Лукас Нийл му счупи крака и той не искаше да напуска терена, върна се и се опита да продължи да играе със счупен крак.
Това сама показва колко обича да носи екипа на Ливърпул и колко брилянтен играч са имали в клуба.
Не знам дали можете да намерите нормален човек, който да каже нещо лошо за Джейми.
Аз имам само приятни спомени от времето прекарано с него и мога да кажа, че е много добро момче.
Ще му бъде много трудно да се справи като баща сега, защото сина му иска да продължи да играе за Ливърпул.