Не смятам, че Рой Ходжсън не е виновен за злополучния си престой на Анфийлд. Той бе начело на Ливърпул само шест месеца, преди да бъде заменен от Кени Далглиш, а за подобен период е трудно да постигнеш нещо.
Рой не получи почти никакви средства от Хикс и Жилет, тъй като клубът бе в процес на продажба.
Стивън Джерард беше контузен, Фернандо Торес мислеше само за трансфер, а Хавиер Масчерано напусна тима.
След като не получи и почти никакви пари за качествени попълнения, а Ливърпул не разполагаше с добри играчи, просто нямаше как нещата да се наредят.
Всеки треньор се нуждае от време, а на такива като Брендън Роджърс и Рафа Бенитес, нито много пари за трансфери, нито време помага, но запазват работата си дълги години.
Когато Рой дойде във Фулъм не успяхме да спечелим в първите му осем мача, но след това методите му заработиха и започнахме да играем по начина, по който искаше.
Знам, че е умен и тактически проницателен треньор и всеки футболист може да научи много от него, ако работи по-дълго време под ръководството му.
Но точно тогава, Ливърпул се нуждаеше от бързи решения и веднага нещата опряха до Кинг Кени, тъй като трибуните всяка седмица пееха за завръщането му.
Друг важен фактор се оказа, че Рей Ливингтън и Майк Кели, с който работеше добре във Фулъм, отказаха да го последват в Ливърпул, а всеки знае колко важно е всеки добър мениджър да има до себе си своите лейтенанти.