Фил Чиснъл: Да играеш за Мат Бъзби и Бил Шенкли?

Когато бях млад съперничеството между Ливърпул и Юнайтед не бе толкова яростното, като днес. Живеещите в Манчестър през петдесетте години, ходехме да гледахме едната седмица мачовете на Юнайтед, а следващата на Сити. Тогава Мат Бъзби бе поставил началото на отпечатъка си във футбола, но и Сити имаха страхотен отбор.

Присъединих се към Юнайтед, след самолетна катастрофа в Мюнхен, помня че нямаше подобно съперничество с Ливърпул, защото тима от Анфийлд бе във Втора дивизия, докато ние в Юнайтед бяхме доминиращ отбор в Англия и не смятахме Мърсисайдци за заплаха.

Дебютирах за Юнайтед през 1961/62, а Ливърпул все още бе във Втора дивизия, въпреки че бяха много популярни. Бил Шенкли вече бе станал мениджър и се забелязваше невероятното израстване на Анфийлд.

Това продължи и те спечелиха първата си титла през 1963/64, когато ние от Манчестър Юнайтед им бяхме подгласници. Но през април 1964 г., Бил Шенкли отправи оферта за мен и аз се присъединих към Ливърпул.

С Ливърпул вдигнах ФА Къп през 1965 г. и отново станах Шампион през 1965/66 и мисля, че точно тогава започна голямото съперничество, защото тима  започна да печели твърде често важните трофеи и изведнъж се превърнаха в двата най-големи отбора.

Манчестър и Ливърпул са два големи града, а феновете им са от работническата класа и са горди със собствените си отбори, но в последно време това се превърна в още по-яростно съперничество.

Моят трансфер в Ливърпул, не бе голяма работа, но подобно нещо не може да се случи днес, защото много хора си мислят, че футбола е на живот и смърт. В стремежа си да се продават вестници нещата се обрисуват днес, все едно е най-важното нещо на света и хората им вярват, а футбола е само една игра.

Въпреки, че имам само девет мача за Ливърпул, в един от тях играх за тях на Олд Трафорд, където загубиха с 3-1, като не си спомням да са ме освирквали и със сигурност с мен не се случи, като при Майкъл Оуен, който бе псуван от част от феновете на Ливърпул при завръщането си на Анфийлд.

Днес футбола е напълно различен, а медиите и феновете третира играчите като знаменитостите и богове. А когато аз играех, повечето от нас ходихме заедно със Сър Мат Бъзби след всеки мач на по бира с феновете за да обсъдим срещата ни и се прибирахме по домовете си с автобус.

Натъквахме се и на някои разочарован фен, който най-много да ни попита какво се е объркало, ако бе след загуба. Днес дори не можеш да видиш играчите, защото карат скъпи коли със затъмнени прозорци, което е абсурдно!

Трансфера бе изненада за мен, защото ме извика Мат Бъзби и каза, че е получил оферта от Ливърпул. Трябвало да отида при тях, за да поставим началото на нещо голямо и мога да им помогна. Бях само на двадесет и една години и тогава нямахме агенти и съветници, както е днес, а се разчиташе на собствения ни ум и ние сами вземахме решенията си.

Не мислих за пари и в Ливърпул получавах по 35 паунда седмично, което беше повече от това, което получавах в Юнайтед. Беше добра заплата, може би два пъти над средната работна заплата в Англия и няма нищо общо с днешно време, да се дават милиони на всеки нарекъл себе си футболист.

Когато аз дебютирах на Олд Трафорд, спечелих 12.50 и след десет мача започнах да получавам бонуси и се покачи до 17.50 паунда. 2 бонус за равенство и 4 паунда при победа.

В Ливърпул трябваше да играя с Роджър Хънт, Йън Сейнт Джон, Питър Томпсън и Йън Калахан, така че конкуренцията бе доста по-жестока и нямаше да ми е лесно да бъда на терена. Но бях много щастлив, че играя за два от най-добрите отбори в Англия и приех факта, че нямаше да бъда твърд титуляр.

Беше невероятно време, да бъдеш част от Ливърпул и аз съм страшно щастлив, че съм играл за трима от най-великите мениджъри на всички времена – Мат Бъзби, Бил Шенкли и сър Алф Рамзи за Англия.

Всички те бяха брилянтни. Рамзи не показваше страстта и ентусиазма на Бил Шенкли и бе по-скоро като учител обаче, очевидно знаеше какво прави.

Също така имах уникалната възможност да бъде в една стая с Мат Бъзби и Бил Шенкли и да обсъждам бъдещето си, въпреки че тогава бях млад и не се замислях за подобни неща.

Бил Шенкли се отнасяше с голямо възхищение към Мат Бъзби и отношенията им бяха, като баща и син. Като в самото начало на кариерата си в Ливърпул, Шенкли често идваше на Олд Трафорд да иска мнението на Бъзби.

Те бяха толкова земни хора и мисля, че е това ги прави толкова велики мениджъри. Знаеха, че са големи късметлии, защото са добре платени и се занимава с футбол.

Това даде техния глад към успехи и мисля, че Фъргюсън и подобен човек. Трябва само да погледнеш какво е постигнал, за да ти стане ясно колко е добър.

Мат Бъзби бе тих човек, но помощника ме Джими Мърфи, бе огнен Уелсец и се допълваха взаимно. Положението в Ливърпул бе подобно с Бил Шенкли и Боб Пейсли, където Шенкли бе вечно раздразнен, а Пейсли успокояваше нещата.