Аз приемам, че не съм бъдещето на Ливърпул. Даниел Агер, Мартин Шкъртел и Себастиан Коатес са, но аз мисля, че все още мога да бъде важна част от настоящето на клуба.

Футбола не е лесна игра и аз не случайно съм изиграл толкова мачове. Не мисля, че за мен това е края на кариерата ми.

През последното десетилетие не бях пропускал важен мач на Ливърпул, когато съм бил здрав. На мача срещу Челси бях здрав и трябваше да приема, че съм на пейката.

Бях за няколко седмици контузен и момчетата се справиха наистина добре. Винаги съм казвал, че ума също е важен за играчите и това също бе един тест за мен.

В миналото при други менажери, ако Стивън Джерард или аз не играехме беше проблем, но сега виждате, че в последните три мача спечелихме, дори два като гости.

Това е добре за Ливърпул и трябва да гледаме към бъдещето, сигурен съм, че Кени Далглиш прави всичко възможно да печелим всяка седмица.

Говорихме си със Стиви, че ние ще помогнем на клуба да спечели трофеи, с каквото можем, независимо дали взимаме участие в мачовете или не.

Това винаги е била целта на Ливърпул, но аз все още искам да играят във всеки следващ мач, обаче знам, че клуба е много по-важен от мен.

Никога няма да се отнеса неуважително и да поставя себе, или личната си амбиция над Ливърпул , тъй като винаги е бил по-важен от мен самия.

Това беше едно от нещата на, което ме научи Жерар Улие. Изиграл съм близо 700 мача за Ливърпул, но не означава ако някой друг играя вместо мен за липса на уважение към мен.

Аз нямам проблем с това, за разлика от някой други фигури подвизавали се на Анфийлд. Аз съм в един от най-големите отбори в света , в който има играчи от цял свят.

Не съм в клуб от типа “Мики Маус” в който има двама-трима класни играчи, които играят всеки мач. А това че имам 700 мача е голямо постижение и говори само по себе си.

Винаги има разочарование, когато не си сред титулярите и бих искал да играя, но аз съм наясно, че моята ситуация ще се променя през следващите няколко години.

Миналия уйкенд може бе един от първите признаци на това, че ще започна да се задържам на резервната скамейка. Но имам ясна идея какво ще правя, след края на кариерата ми като футболист и имам две опции.

Едната е да стана мениджър а другата е работа в медиите. Ще помисля какво е най-добре за семейството ми и за мен и ще реша.

За сега не съм 100% сигурен, че ще стана мениджър. Няма да приема каквато и да е работа, само и само за да остана в играта. Писал съм разни работи за медиите, което ми харесва много, така че не се знае още.

През първата ми година, след като се пенсионирам, ще остана със семейството си и ще разгледам как е в треньорската работа.

Може би ще се опитам да стана следващия Пеп Гуардиола или Жозе Моуриньо. Може да поема пътя на Арсен Венгер, защото се опитвам, като него да анализирам всичко и винаги мисля за футбол.

Но знам, че да управляваш клуб е по-трудно от колкото си мислят повечето хора, защото всеки си има различно становище.

Преди имаше критики към мениджъра само от пресата, обаче сега има стотици фен-сайтове, както и социалните мрежи, където милиони кухи лейки се опитват да поучават всеки треньор.

Футболните фенове не разбират, колко трудно е за играчи, като Андре Вилас-Боаш, които веднага се захващат с треньорството.

За да станеш добър мениджър отнема дълго време и дори да имаш квалификация, опит и знания от игра не е лесно.

Стюърт Пиърс организира курс за лиценза ми в ФА през миналото лято и аз наистина се наслаждавах на прекараното време там.

Напоследък е мачта на всички искат да играят като Барселона, но не могат. Дори има хора страшно обсебени да ги копират.

Сега в момента е добре да гледаме играта им, но те не винаги са имали тази философия. Когато те са се борили за класирания в Шампионската лига, Ливърпул вече е имал четири спечелени трофея и ги биехме в турнирите като тъпани на циганска сватба.

Просто в момента имат малко по-добри играчи. Например, когато аз започвах с футбола, всеки говореше същото за Аякс, но Ливърпул за разлика от подобни медийни балони, винаги е бил величина в Европа.

Някой винаги иска, нещо което вече е направено. Разбира се всеки има право да се учи от тях, но не нужно да си обсебен до степен да копираш това.

Ливърпул трябва да развива собствената си идентичност, вместо да слуша мненията на разни екзорсисти, самообавили се за мениджъри.

Прочетох интервюто на моят приятел Шаби Алонсо за това, че Испания стана Световен Шампион благодарение на Висшата Лига и качествата, които са придобили тук в Англия.

Футбола ни е част от нашата култура и не е нужно да се променя културата на страната ни, само защото медиите надуват някакъв си испански балон.

Това е в нашия манталитет и Арсен Венгер го обясни много добре, когато каза, че футбола в Англия винаги е бил война.

Не мисля, че е добре да се залага на чужди треньори. От всички мениджъри, които съм имал в Ливърпул, единствените които искаха да играем футбол, бяха само Рой Евънс и Кени Далглиш.

При чужденците се опитвахме да играем не футбол с топка, а с тактика. Това означава да се прави всичко възможно за да се спечели, като дори да имаш прекрасни нападатели, да не играят в атака.

Това е начин, който има известни успехи в Европа, но с него не можеш да спечелиш шампионската титла във Висшата лига.

Това се правеше в Ливърпул твърде дълго и се доказа като безуспешно. Във футбола има много начини да се постигне успех и определено това не е моя начин, по който искам да печеля.