Джейми Карагър: „Все още имам бъдеще в Ливърпул“

Джейми Карагър прие да седне на резервната скамейка на Ливърпул през миналия уйкенд, срещу Челси, но също така вярва, че все още има главно роля в бъдещите успехи на Мърсисайдци и в завръщането на славните времена на Анфийлд. В дълго интервю, 33-годишният железен защитник, заяви че за първи път пропуска толкова важен мач на Мърсисайдци от 11 сезона насам. Джейми Карагър заяви и в редица интервюта, че рано или късно ще премине към мениджърската професия, но това не е сигурно, все още.

„Аз приемам, че не съм бъдещето на Ливърпул. Даниел Агер, Мартин Шкъртел и Себастиан Коатес са, но аз мисля, че все още мога да бъде важна част от настоящето на клуба. Футбола не е лесна игра и аз не случайно съм изиграл толкова мачове. Не мисля, че за мен това е края на кариерата ми”.

„През последното десетилетие не бях пропускал важен мач на Ливърпул, когато съм бил здрав. На мача срещу Челси бях здрав и трябваше да приема, че съм на пейката. Бях за няколко седмици контузен и момчетата се справиха наистина добре. Винаги съм казвал, че ума също е важен за играчите и това също бе един тест за мен”.

„В миналото при други менажери, ако Стивън Джерард или аз не играехме беше проблем, но сега виждате, че в последните три мача спечелихме, дори два като гости. Това е добре за Ливърпул и трябва да гледаме към бъдещето, сигурен съм, че Кени Далглиш и Деймиън Комоли правят всичко възможно да печелим всяка седмица. Говорихме си със Стиви, че ние ще помогнем на клуба да спечели трофеи, с каквото можем, независимо дали взимаме участие в мачовете или не”.

„Това винаги е била целта на Ливърпул, но аз все още искам да играят във всеки следващ мач, обаче знам, че този клуб е много по-важен от мен и никога няма да се отнеса неуважително и да поставя себе, или личната си амбиция над него. Ливърпул винаги е бил по-важен от мен самия. Това беше едно от нещата на, което ме научи Жерар Улие”.

„Аз съм изиграл близо 700 мача за Ливърпул, но не означава ако някой друг играя вместо мен за липса на уважение към мен самия, така че аз нямам проблем с това, за разлика от някой други. Аз съм в един от най-големите отбори в света , в който има играчи от цял свят. Не съм в клуб от типа “Мики Маус” в който има двама-трима класни играчи, които играят всеки път. А това че имам 700 мача е голямо постижение и говори само по себе си”.

„Винаги има разочарование, когато не си сред титулярите и бих искал да играя, но аз съм наясно, че моята ситуация ще се променя през следващите няколко години. Миналия уйкенд може бе един от първите признаци на това, че ще започна да се задържам на резервната скамейка.“

„Имам идея какво ще правя, след края на кариерата ми като футболист и имам две опции. Едната е да стана мениджър а другата е работа в медиите. Ще помисля какво е най-добре за семейството ми и за мен и ще реша. За сега не съм 100% сигурен, че ще стана мениджър. Няма да приема каквато и да е работа, само и само за да остана в играта. Писал съм разни работи за медиите, което ми харесва много, така че не се знае още”.

„През първата ми година, след като се пенсионирам, ще ми отнеме известно време да съм със семейството си и да разгледам как е в треньорската работа. Може би ще се опитам да стана следващия Пеп Гуардиола или Жозе Моуриньо. Може да поема пътя на Арсен Венгер, защото се опитвам, като него да анализирам всичко и винаги мисля за футбол”.

“Но знам, че да управляваш клуб е по-трудно от колкото си мислят повечето хора, защото всеки си има различно становище. Преди имаше критики към мениджъра само от пресата, обаче сега има стотици фен-сайтове, както и социалните мрежи “Twitter” и “Facebook”, където милиони се опитват да поучават всеки треньор”.

„Футболните фенове не разбират, колко трудно е за играчи, като Андре Вилас-Боаш, които веднага се захващат с треньорството. За да станеш добър мениджър отнема дълго време и дори да имаш квалификация, опит и знания от игра не е лесно. Стюърт Пиърс организира курс за лиценза ми в ФА през миналото лято и аз наистина се наслаждавах на прекараното време там.“

Ако един от най-големите играчи на Ливърпул продължат кариерата си като треньор и остане в играта, той иска да има собствен идентичност, а не да копира някой друг мениджър. Кара също така футбола в Англия да има идентичност и да се развива в собствена посока.

„Всички искат да играят като Барселона, но не може. Дори има хора твърде обсебени да ги копират. Сега в момента е добре да гледаме играта им, но те не винаги са имали тази философия. Когато те са се борили за класирания в Шампионската лига, Ливърпул вече е имал четири спечелени трофея и ги биехме в турнира за Купата на УЕФА. Сега просто имат играчи, които са по-добри”.

„Когато аз започвах с футбола, всеки говореше същото за Аякс, но Ливърпул за разлика от тях, винаги е бил величина в Европа. Някой винаги иска, нещо което вече е направено. Разбира се всеки има право да се учи от тях, но не нужна да се копира. Ливърпул трябва да развива нашата си собствена идентичност”.

„Прочетох интервюто на моят приятел Шаби Алонсо за това, че Испания стана Световен Шампион благодарение на Висшата Лига и качествата, които са придобили тук в Англия, но футбола ни е част от нашата култура и не е нужно да се променя културата на страната ни”.

„Всеки гледащ сина си да играе, иска да бъде велик футболист, играчите са със същото намерение, да не са страхливи на терена. Това е нашия манталитет и Арсен Венгер го обясни много добре, когато каза, че футбола в Англия винаги е война”.

„Не мисля, че е добре да се залага на чужди треньори. От всички мениджъри, които съм имал в Ливърпул, тези които искаха да играем футбол, бяха само приятелят ми Рой Евънс и Кени Далглиш.“

„При чужденците се опитвахме да играем не футбол с топка, а по-тактически. Това означава да се прави всичко възможно за да се спечели, дори ако се наложи прекрасни нападатели, като Емил Хески, който купи Жерар Улие, или Питър Крауч привлечен от Рафа Бенитес да не играят в атака”.

„Това е начин може би, който има известни успехи в Европа, но с него не можеш да спечелиш шампионската титла във Висшата лига. Не съм аз човека, който ще критикуват това, но това се правеше при нас твърде дълго време и то безуспешно. Във футбола има много начини да се постигне успех и това не е моя начин, по който искам да печеля,“ завършва Джейми Карагър.