През 1997 г. бе първият мач на Ливърпул, който играх срещу Челси. Бях в полузащита с Пол Инс, а Рууд Гулит им беше мениджър. Патрик Бергер беше невероятен и победихме с 4:2
През пролетта на 2003 г. гостуването на Челси бе последния мач за сезона, а който спечелеше влизаше в Шампионската лига.
Битката беше жестока и ни победиха с 2:1, но този мач спаси Челси, тъй като Роман Абрамович, все още не беше поел отбора.
Говорих с Джон Тери и Франк Лампард. Бяха им казали преди мача, че ако не спечелят срещата, клубът ще има сериозни проблеми.
Есента на 2003 г. бе първия мач, след като Абрамович бе купил отбора. Спечелиха на Анфийлд с 1:2, нещо което не бе се случвало от години.
През 2005 г. играхме финал за купата в Кардиф и ни победиха с 3:2. Това бе първият трофей на Жозе Моуриньо с Челси и по това време се опитваха да купят Стивън Джерард.
Стивън мислеше за трансфер, а Челси бяха неудържими. Моуриньо по онова време беше най-добрият мениджър в света и всички играчи искаха да играят за него.
Но дори да бяхме на дъното, не се притеснявахме, че може да купи който си иска от Ливърпул.
Реванша в полуфинала на Шампионската лига през 2005 г., бе най-великата среща, в която съм играл на Анфийлд, от гледна точка на атмосферата.
Дори Моуриньо все още говори за това. Много се изговори за призрачния гол тогава, но всички забравят, че ако съдията не бе зачел гола, трябваше да бъде изгонен Петър Чех и Ливърпул да получи дузпа.
През 2006 г. макар че Челси победи Ливърпул с 1:0 изиграх един от най-добрите си мачове срещу Дидие Дрогба. Той много рядко вкарваше срещу Ливърпул, но тогава отбеляза.
Играхме с Челси около 20 мача и мисля, че той вкара около три гола. Беше един от най-добрите нападатели във Висшата лига, но голът му в тази среща беше от тези, в които нищо не можеше да се направи.
През 2011 г. никой в Ливърпул не искаше да спира трансфера на Фернандо Торес в Челси. Времето му на Анфийлд бе свършило, а 50 милиона паунда бяха повече от достатъчно.
Не можахме да повярваме и бяхме шокирани, че дават толкова много пари. Получи се така, че единствената му добра среща през сезона беше срещу нас на Анфийлд, когато ни победиха, а той вкара гол.
Знаехме, че това не е Торес, който пристигна за пръв път в Ливърпул и мислех, че Карло Анчелоти допуска грешка, като го пусна в игра. Той току що ни беше напуснал и трябваше да се изправи срещу стария си клуб.
Мача бе много важен и ние в никакъв случай не показахме съжаление към него. Получи много удари и мисля, че това в крайна сметка повлия на целия му престой в Челси.
През 2013 г., Ливърпул завърши с Челси 2:2, но не знаех нищо, докато не чух в съблекалнята, че Луис Суарес е ухапал Бранислав Иванович. Някой от момчетата го попитаха, но той не каза нищо.
Това ухапване струва титлата на Ливърпул през следващия сезон. Канибала получи наказание от шест мача. Беше най-добрият ни играч, който вкарваше във всяка среща, но пропусна първите четири мача.
Ливърпул загуби с 1:0 от Саутхямптън и се издъни срещу Суонзи, така загубихме пет точки, които ни струваха титлата. Ако Суарес бе играл, вероятно щяхме да спечелим и двата мача и нещата щяха да са различни.
Не вярвам Садио Мане да загуби контрол заради това, че Мо Салах не му е подал топката няколко пъти срещу Бърнли.
Разочарованието му е растяло от месеци, а тогава просто е намерил повод да избухне. Юрген Клоп не е от мениджърите, които позволява на играчи да правят неща и аз съм убеден, че вече е дискутирал случката с двамата.
Всички мениджъри се притесняват да не се оформят групички, които рушат отборния дух. Мениджърите на Ливърпул, с които поне аз съм работил, никога не биха позволили подобно нещо да се случи.