Джейми Карагър: Наслушах се на глупости

През последните няколко седмици чух какви ли не версии от историята на Ливърпул в битките им за титлата. Преобладаващото мнение на тези псевдо-специалисти е, че очакванията на феновете са прекалено високи и това проваля тима.

Първо как Ливърпул на Жерар Улие е капитулирал пред непобедимият тим на Арсенал предвождан от Арсен Венгер, а след това и за провала на Рафа Бенитес срещу сър Алекс Фъргюсън.

Имаше и напомняния за провала на Брендън Роджърс срещу Манчестър Сити през 2014 г., когато изпуснахме шанса си, като загубихме от слабият Челси в края на сезона.

Всички тези примери работят срещу клуба и създават репутация на един вечно губещ Ливърпул, който никога няма да оправдае очакванията на своите фенове и винаги се проваля в момента на истината.

Твърди се, че Юрген Клоп трябва да се поучи от това и да избегне повторение на провала. Но за мен като участник в тези битки, това са абсолютни глупости и е време „писателите“ да започнат да разделят митовете от реалността.

При Жерар Улие, Ливърпул спечели 13 от възможни 15 мача след януари, а единственото ни поражение бе при гостуването на Тотнъм. Проблемът ни беше не напрежението или огромният натиск, а че преследвахме най-добрият отбор на Арсенал за всички времена.

През 2009 г. при Рафа Бенитес, края на сезона беше невероятен за Ливърпул. Спечелихме десет от последните си единадесет мача, като завършихме 4:4 с Арсенал. Юнайтед имаха Кристиано Роналдо и не можахме да ги настигнем, тъй като с качество и опит завършиха четири точки пред нас.

С Брендън Роджърс, водехме на Сити с пет точки по средата на кампанията, като отбора спечели 12 от последните си 14 срещи. Единствената ни загуба бе от Челси.

Това са 27 домакински мача през тези три сезона, като Ливърпул има едно единствено поражение.  Тези битки за титлата не бяха подкопани от емоциите на Анфийлд, а вдъхновявани и подкрепени от феновете на отбора.