Джеймс Лий Дънкан Карагър е роден на 28.01.1978г. Кара печели с Ливърпул ФА Къп два пъти, триумфира с Купата на Лигата четири пъти, два пъти вдига Къмюнити Шийлд и веднъж Шампионската лига и Купата на УЕФА.

Два пъти е носител и на Суперкупата на Европа. №23 - Джейми Карагър през кариерата си играе единствено и само за футболен клуб Ливърпул, втори капитан на тима след Стивън Джерард изигравайки за Мърсисайдци 737 мача, което го нарежда на второ място в клубната история.

Джейми Карагър  умее да играе еднакво добре във всяка зона на защитата и е един от незаменимите титуляри при всеки треньор.

Подписва своя професионален договор с клуба през октомври 1996 година, но преди това с юношеската формация на Ливърпул печели ФА Къп.

В дебюта си за мъжкия тим във Висшата лига, Джейми отбелязва гол с глава във вратата пред легендарната трибуна Коп на Анфийлд. Раздаването му на терена го прави любимец както на феновете така и на мениджърите.

В началото започва като полузащитник, но постепенно е преместен на десния бек и след това като централен защитник, където той показва своята най-добра игра и където се чувства най-добре.

През сезон 2004/2005 Джейми Карагър е избран за играч на сезона, и има основна заслуга при спечелването на петата Купа на Европейските шампиони в Истанбул срещу италианския Милан.

- Как се чувства Джейми Карагър преди последния си мач?
– Хората ми задават много пъти този въпрос, но аз просто искам да се концентрирам върху тази среща. Чакам я с нетърпение, като се надявам да завърша кариерата си с победа. След това ако ме попитате ще се върна в спомените си и ще ви дам по-добър отговор.

- Някой от Ливърпул помоли ли те да не се отказваш от футбола?
– Не, никой не е искал да оставам. Имах няколко разговора през сезона, но никой не ме е молил да остана и мисля, че взех правилното решение. Оказа се, че съм прав и вече се придържам към взетото решение, защото и аз нямам намерение да остана и да бъда пейка.

- Най-добрия ти спомен от кариерата в Ливърпул?
– Истанбул    защото нищо не е било по-важно от победата във финала на Шампионската лига. Няма смисъл да разказвам за мача, защото мисля, че всички знаят какво се е случи тогава.Всеки си има мнение дали си бил добър или слаб играч и дали си играл добре за Ливърпул, защото всеки вижда футбола по различен начин. Но мен ме е интересувало единствено мнението на феновете на Ливърпул. През всичките тези години и само тяхното мнение имаше значение за мен. Моята голяма мечта винаги е била да спечеля Висшата Лига, още от моя дебют през 1997 г. и смятам, че от тогава доста се промених като личност. Узрях с напредването на възрастта, но това важи за всеки играч, защото се трупа опит непрекъснато и се учи. Но никога не съм бил самонадеян и съм играл по един и същи начин.

- А какво е усещането да вдигнеш Купата на Европейските Шампиони?
– Много по-разочароващо за мен е, че с Ливърпул не успях да спечеля титлата на Англия. Ако бях успял щях да имам база за сравнение. Но в това което сме печелили – Купа на Англия, Карлинг Къп или Купата на УЕФА, по нищо не може да се сравняват с успеха в Шампионската лига.

- Изключва ли Джейми Карагър да стане мениджър в бъдеще?
– Не, но не съм си го поставил и за цел. Ще вида къде ще ме отведе живота, но ако съм добър в това може и да пробвам. Играя футбол през целия си живот и сега очаквам с нетърпение да правя нещо различно.

- Какви емоции очакваш, след последния ти мач за Ливърпул?
– Нямам намерение да плача!

- Какво би искал да постигнеш още във футбола?
– Искаше ми се да спечеля титлата и винаги съм давал всичко от себе си, но футбола е отборна игра и много неща зависят от мениджъра и дали той може да се справи добре.

- Бил си част от семейство на Ливърпул много години и изведнъж това ще се промени…..
– Да хората си мислят, че дома ми е на Анфийлд, но аз мисля, че е Мелууд. Там съм всеки ден откакто бях на девет години. Анфийлд просто е като черешката на тортата, където в края всеки две седмици, Ливърпул трябва да побеждава и не знам как ще запълня тази празнина.

- Ливърпул остави ли вратата отворена за Джейми Карагър?
– Попитайте Брендън Роджърс в петък, нали уж той е босът. Но и без него аз съм сигурен, че ще бъда добре дошъл в моя дом, като разбира се надявам да правя.

- Кога за първи път осъзна, че е време да се откажеш от футбола?
– Миналия сезон Кени Далглиш ме оставяше често извън титулярите, но не се бях замислял тогава. Но след като сложиха Брендън Роджърс начело на Ливърпул, веднага разбрах, че това ще бъде последния ми сезон.

- Ако някой ти беше предложил това при дебюта ти, щеше ли да се съгласиш?
– Ако някой тогава ми беше предложил да играя за Ливърпул до края на кариерата си, да спечеля всичко, което постигнах, нямаше да повярвам. Аз наистина съм много щастлив, че съм играл с много големи играчи и съм постигнал много. Да бих се съгласил.

- Защо Ливърпул не успява да спечели титлата?
– Много просто е. Ливърпул не е достатъчно добър. Финансовата причина, която всеки изтъква е плод на фантазии или търсене на извинения. Просто останалите отбори са по-добри от Ливърпул. Няколко пъти сме били близо до Ман.Юнайтед или Арсенал, но така и не успяхме и ако погледа назад, винаги има нещо, което не сме успявали да направим като хората, но парите нямат нищо общо с това.

- Двамата със Стивън Джерард винаги сте заедно, но сега имаш ли притеснения, че в Ливърпул не се налагат Скаузъри?
– Притеснява ме факта кой ще седне до мен в автобуса на път за вкъщи, защото миналия уикенд на връщане от Фулъм, когато го нямаше бях сам! Вижте във всеки клуб се говори, че трябва да се налагат момчета от академията, защото там са вложени много пари. Но първо там  трябва да имаш достатъчно добри играчи, за да се наложат в първия тим. А когато не разполагаш с брилянтни младежи, просто няма как да се случи. За всеки един тим е добре да има местни момчета в отбора си и това не се отнася само за Ливърпул, това е целта на всеки тим.

- След като Алекс Фъргюсън се е пенсионира, ще може ли друг отбор да заеме мястото на Манчестър Юнайтед?
– Мисля, че Фърги очевидно бе топ мениджър – досието му говори достатъчно. Но сега Юнайтед взеха Дейвид Мойс и аз съм сигурен, че ще свърши страхотна работа за тях. В Манчестър Юнайтед вероятно са наясно с това, така че съм сигурен, че няма да им се отрази чак толкова зле рокадата.

- Вълнуваш ли се за бъдещето на Ливърпул?
- Глупав въпрос. Всеки знае, че винаги мисля за Ливърпул, макар в последните няколко години да не сме топ клуб и да и пропускаме Шампионската лига, надявам се още през следващия сезон това да се промени.

- Как би се справил във Висшата лига един отбор воден от Джейми Карагър?
– Ще прави всеки мач 0-0!

- Кои бяха най-добрите играчи по време на престоя ти в Ливърпул?
– Когато дойдох в отбора това беше Джон Барнс. Той бе капитан на тима и страхотен играч – един от най-добрите играчи на всички времена за Ливърпул. След това мисля, че е Стивън Джерард, въпреки че е по-млад от мен. Той е вдъхновението за тима и по-младите играчи. Но за един играч няма значение дали е млад или стар, а просто гледате играта му. За Ливърпул Стиви Джи спечели няколко много важни трофея съвсем сам и помогна за увеличаване на моята колекция от трофеи! Затова бих казал, че Барнс и Стиви са двамата най-добри с които съм играл.

- От кой научи най-много да играеш добре в защита?
– Най-добрия централен защитник, с който съм играл е Сами Хуупия и мисля, че беше готов на всичко за Ливърпул, но Рафа реши, че не ни е нужен. Научил съм много неща може би от времето, когато треньор ни бе Фил Томпсън. Трудно е да посоча само един човек, защото съм получавал помощ от много хора, дори и от сухара Бенитес.

- Има ли нещо, за което ще съжаляваш, че не си професионален футболист?
– Да, чувството което изпитваш след всяка победа, но предполагам, че ще е същото и да съм само фен.  Гледаш и не можеш да направиш нищо по въпроса и ако резултата не е добър за Ливърпул, ходиш с наведена глава няколко дена.