Няма нападател в ​​историята на Висшата лига, който да е вкарвал толкова бързо голове като Роби Фаулър и макар да са минали две десетилетия, съотборниците му Тревър Синклер и Джейми Реднап описват събитията с кристална яснота и головете на които са били свидетели.

Тревър Синклер за Роби Фаулър:

През 1993 година игаехме срещу Сан Марино. Пропих отляво и отправих един много лош пас, като топката дори не попадна в наказателното поле. Роби Фаулър обаче се наведе и отбеляза с глава от 18 ярда.

Как го е направи и аз не знам, но беше невероятен гол. Превърна един мой лош пас в прекрасен гол и аз бях шокиран колко е добър и талантлив.

По-късно заиграхме заедно в Манчестър Сити и ми стана ясно, че макар Висшата лига винаги да е имала изобилие от качествени голмайстори, няма играч който да превъзхожда Фаулър.

Той не беше като Анди Коул, който вкарва, след като топката го удряше без да иска в коляното. Техниката на Роби бе изключителна и беше най-точният нападател в света.

Макар да не бе във върхова форма, когато дойде в Сити, просто не ми се налагаше да се движа много, за да му подам и той да отбележи. Тренирал съм с хиляди футболисти, но никой не беше като него.

Без значение дали му подаваш топката за ляв, десен крак или с глава, Роби Фаулър винаги вкарваше със странна точност. Беше като робот и всеки негов съиграч разбираше още на тренировка, че ще вкара много голове.

За съжаление, контузиите възпрепятстваха кариерата му и винаги го поставяха н тежко положение. Ако беше здрав през цялото време, нямаше да има играч с повече голове от Роби.

Джейми Реднап за Роби Фаулър:

Първите ми впечатления от Роби Фаулър не бяха добри. Не не нито висок, нито атлетичен. Имаше смешно къси крака, шкембе, като дори не излъчваше реална сила, ако го сравним с породистите нападатели. Но никой – никой дори не може да се доближи до умението ме да бележи гол след гол.

В навечерието на дебюта му имахме тренировка с младежкия отбор на Ливърпул. Роби Фаулър бе в предни позиции, като през целия мач не направи нищо, но след като топката стигна до него и той се обърна, премина покрай един от защитниците вкара от 20 ярда.

Аз стоях с отворена уста и гледах като гръмнат. Мислех си, това дете явно може да бележи, но след това треньора му каза нещо, което не харесва и Роби му се озъби. Отидох да него и му казах: „Хей, не можеш да говориш по този начин на треньора“, а той ми помаха глуповато.

На следващия ден играехме срещу Фулъм за Купата на Лигата и той се качи на автобуса с първия тим. Мислех си, хубаво е че идва с нас да понатрупа малко опит.

Но Роби се озовава в стартовите единадесет и откри резултата. В реванша след две седмици, той вкара пет гола, което беше абсолютно изумително.

Много бързо ни стана ясно, че Ливърпул имам голям талант, който ще пише собствена история. Играл съм с много играч и съм хвалил доста от тях, но само Роби Фаулър изумяваше дори собствените си съиграчи и ги оставяше онемели.

Статистиките и цифрите ни помагат да си обясним защо получи повиквателна от националният отбор, след като бе вкарал цели 80 гола в 135 мача за Ливърпул.

Роби бележеше скандално много в епоха, когато Англия разполагаше с прекрасни нападатели, като Алън Шиърър, Анди Коул, Йън Райт, Лес Фердинанд, Стан Колимор и Теди Шерингам,  спечели първата си повиквателна толкова късно.

На Евро ’96, Фаулър дори седеше на пейката, след като вкара цели 36 гола за Ливърпул през сезона.

Въпреки появата на Майкъл Оуен, след това интернет популярността на Фернандо Торес и Луис Суарес за феновете на Ливърпул, те не бяха нищо особено в сравнение с Роби Фаулър.

Оуен беше детето чудо на Ливърпул, но до навършване на 21-години има на сметката си 55 гола във Висшата лига и се нарежда втори. Уейн Рууни игра като тийнейджър на Евро 2004 и също бе определян като такъв на има едва 44 гола до навършване на 21.

Фаулър е далеч пред тях със своите 64 гола преди 21-вия си рожден ден, като дори засенчи легендата на Ливърпул Йън Ръш, с който си партнираше на Анфийлд.

Десетилетия е легенда и мечта за феновете на Ливърпул, които все още го обожават. Просто имаше невиждан кураж за битки, беше добър във въздуха и с топка в крака, готов да влезе в битка като боксьор.

Макар да нямаше бързината на спринтьор, не му беше нужно нито минутка да се адаптира във Висшата лига, макар да идваше директно от детската площадка.

След петте му гола срещу Фулъм, вкара първия си хеттрик в петия си мач срещу Арсенал през 1994-та и започнаха да го сочат за наследник на Джими Грийвс. Поне баща ми винаги го в сравняваше с Грийвс.

Лошото е, че приличаше на мен и често страдаше от контузии. Вкара повече от 30 гола в три последователни сезона още като младеж, но на 23, след като започнаха травмите, така и не успя да прехвърли 20-гола.

Някои играчи, дори да нямат класа печелят трофеи и се радват на това, но никой не може да се похвали с класата на Роби Фаулър. Това за мен в никакъв случай не ги прави по-добри от него.

Попитайте който нападател си изберете и ще ви каже същото, защото всички изпитваха страхопочитание към таланта му. Аз не обичам да използвам думата гений за футболист, но Роби Фаулър беше истински гений.