Джейми Реднап: Стивън Джерард се открояваше още като младеж!

Първите ми спомени за Стивън Джерард са още от времето, когато почистваше бутонките ми. Той беше късо подстригано кльощаво хлапе и когато се присъедини към тренировките на първия отбор си помислих, че е добре за него.

Но след като започва играта се опитах да премина през него, но той ми отне топката обърна се и със страшна сили изстреля фантастичен удар към вратата.

Просто още тогава разбрах, че ще стане много, много добър футболист и капитан на Ливърпул и той го направи.

Всеки играч се представя по различен начин, на тренировъчното игрище, но забелязах, че той винаги гледа по-опитните и искат да се учи.

Всяко местно момче знае какво означава да играе за Ливърпул и веднага си проличава, че ще стане един от нас, които ще ни изведе до върха.

Макар, че беше много тих младеж, започне ли да говори влияеше и на по-старите играчи, които на моменти го мислиха за твърде сериозен.

Разбира се имаше и много смешни моменти с него, но най вече си спомням непрестанните му травми.

Виждах го как придобива опит и мъдрост, стискайки зъби опитвайки се да се завърне в първия тим на Ливърпул.

Това е едно от нещата да бъдеш велик футболист, а не да се опитваш да впечатлиш останалите колко си добър.

Стиви Джи се открояваше от останалите млади играчи на Ливърпул и бе напълно различен от тях, защото имаше способност да борави добре с топката.

Не мина много време и той започна да играе все по-често в първия отбор и колкото и тих да бе преди мач в съблекалнята, получаваше жълти картони, дори бе изгонен в първото си Мърсисайдско дерби. Но това е нещото, което го отведе до върха.

Футбола се промени много, откакто той направи дебют, така че доста трябваше да се сдържа на терена и да намали темпото, но винаги е имал страстта и агресията, която притежават топ играчите.

Всеки има своя любим полузащитник, дали е Пол Скоулс, Рой Кийн, Патрик Виейра или Франк Лампард няма значение, но аз след като съм играл с него и срещу него, винаги съм казвал, че Стивъв Джерард е всичко това в едно.

Най странното е, че той самия не знае колко е добър. Винаги съм имал чувството разговаряйки с него, че не се мисли за суперзвезда. Той е толкова скромен сега, колкото когато го срещнах на 16.

Много хора заговориха, че не е печелил титлата, но има много футболисти от Манчестър Юнайтед, които спечелиха много трофеи, които не заслужават дори да ме лъскат обувките.

Трофеи не те определят колко добър играч си, а само правят по-цветуща автобиографията ти и това, че Стивън Джерард не е печелил Висшата лига не означава, чене е играч от световна класа!

Феновете на Ливърпул сме големи късметлии, че имахме такъв играч, защото той е специален, така че трябва да не забравяме великите си легенди.

Решението му да напусне Ливърпул, до известна степен не е взето от него, след като от клуба му отправиха смешна офертата, а Брендън Роджърс му каза, че не влиза в плановете му за светлото бъдеще.

Все пак си мисля, че Стивън Джерард ще бъде запомнен като един от най-добрите футболисти на Ливърпул, макар всичко да достигна своя край.

Не смятам, че това е край на кариерата му в Ливърпул, защото се надявам един ден да се завърне като мениджър на Анфийлд.

Едно нещо обаче е сигурно, на Анфийлд никога няма да има играч, който да направи това, което Джерард правеше за Ливърпул.