Футболът се промени много, откакто Джеймс Милнър игра за първи път във Висшата лига.Той спечели всичко, за което мечтае всеки един играч, но си спечели и репутацията на пример за подражание. Това че е заместник капитан е предизвикателство, но съвпада перфектно с личността му. Халфът на Ливърпул навърши 35 години през януари и вече има 243 мача и 26 гола, след трансфера си на Анфийлд. 

„……………..Мисля, че всичко се дължи просто на волята ми за победа и стремежът бъдеш най-добрият. Който и да е играч, ако загуби това, трябва да се пенсионира бързо.

Обичам да се доказвам във всичко и да печеля, защото така доказвам на хората, че грешат за мен. Във всяко интервю, медиите ми задават въпроси за възрастта и ме чакат да умра от старост. Аз обаче все още се чувствам добре, така че не виждам защо да не играя.

Очевидно е, че това няма да трае дълго, щом съм на 35, най-малкото защото е възможно да се случи всичко във футбола, дори когато си по-млад. Но засега се чувствам добре.

Когато си в славен клуб като Ливърпул, където се търси победа във всеки мач, трябва да си на ниво. В противен случай няма да се задържиш дълго в отбора.

Откакто съм на Анфийлд казвам, че искам да оказвам влияние върху успехите на клуба, доколкото мога. Но понякога това може да се случи, дори когато не играеш.

Младите попиват отношението на опитните от тренировките, така че трябва всеки ден да се раздаваш на 100 процента, ако искаш да си част от успешен тим. Там всеки е част от голямата машина към успеха.

Стандартите в Ливърпул са високи, така че аз като опитен футболист, нямам право да бъда посредствен, а да изисквам нещо повече от останалите. Как мога да се карам на някой да работи повече или да го насърчи, след като той може да каже: „Ти защо ще го направиш?“

Ако събереш добри играчи, можеш да спечелиш някакъв трофей бързо и да се справяш добре за кратък период, но това не е така, ако искаш да печелиш в по-продължителен период.

Ливърпул  свърши много работа не само, когато прави трансфери, но и при избора им като хора, които дават пример. Понякога дори, това е по-важно от всичко останало, за да има хармония и правилно отношение в отбора.

Виждам момчетата от академията, че са добре образовани не само футболно, но и по отношението ми. Очевидно им се задават точните стандарти от мениджъра и футболистите от съблекалнята на първия тим.

Джордан Хендерсън се справя фантастично като капитан, защото има добро отношение и правилното мислене към тренировките и всичко свързано с клуба. Дава добър пример, но същото трябва да прави и всеки опитен играч в отбора.

Всеки трябва да носи отговорност, да няма проблеми в съблекалнята или да дава други примери с лоша дисциплина. От нас зависи да потушаваме всеки скандал в зародиш.

Когато аз започнах моята кариера не разполагахме с диетолози и не обръщахме внимание на дребните детайли. Но това, без съмнение помага да подобриш играта си.

Аз, за разлика от други, никога не съм пил алкохол, вместо това ходех във фитнеса. Но медицината и науката в спорта се развиха страшно много, което ми помогна за дългата кариера.

Вече имам 558 мача във Висшата лига, като преди мен са  само Гарет Бари с 653, Райън Гигс с 632, Франк Лампард с 609 и Дейвид Джеймс с 572 мача. Но едва ли ще мога да настигна моят приятел Гарет Бари, от който ни делят 95 мача. Той беше абсолютно неуморна машина.

Освен това не гледам чак толкова напред, сега съм концентриран само върху изявите ми с Ливърпул, за да остана възможно най-дълго в клуба. Никой не е започнал кариерата си с мисълта да изиграе много мачове, но се гордея с постижението си.

Имах късмета да играя в прекрасни клубове, но да си играч на Ливърпул е фантастично. Иска се да покажеш световна класа, за да облечеш екипа с Ливърбърда, или мениджъри да са някой като Рафа и Брендън.

Натискът винаги е налице, а това е едно от нещата, от които не бива да се плашиш, ако искаш славна кариера в топ клуб и да се бориш за трофеи. Щастлив съм, че бях част от отбора добавил трофеи към великата клубна история.

Продължавам да се изкачвам и в класацията по асистенции, където в момента съм осми с 85, а непосредствено пред мен са Стивън Джерард, Давид Силва и Денис Бергкамп.

Но не винаги през кариерата ми играех на по-атакуващи позиции. Когато бях там имах доста добър процент на асистенции, защото можех да творя. Сега просто покривам огромен периметър от терена.

Хубаво е да има нещо, в което се чувствам добър. Но основното е Ливърпул да печели трофеи. Ако асистенциите помага на клуба да печели трофеи, комбинацията е идеална.

Този сезон е много труден за нас, но хората не виждат колко труд полагаме в тренировките да оправим нещата. Не виждат и мъката в съблекалнята ни след загуба. А ние играчите сме не по-малко разочаровани от феновете.

Знаем, че искат да се справяме по-добре и получаваме най-добрата подкрепа в света, така че се опитваме отчаяно да им отвърнем със същото. В крайна сметка, феновете са били част от клуба много преди нас и ще бъдат дори когато нас ни няма.

Те са най-важната част от футбола и при всеки негативен резултат е разочароващо за нас, защото знаем, че сме ги подвели. Има такива периоди във футбола, но когато погледнеш назад, виждаш че в последните години бяхме на ниво.

Сега се чувстваме доста нелепо, но всеки спортист има спадове. Нищо в света не се движи еднопосочно, само нагоре. Просто трябва да се справим възможно най-бързо и да излезем от тази ситуация.

Нямам съмнение, че това ще се случи, защото виждам желанието в съотборниците си. При малко късмет, ще тръгнем отново нагоре. Всеки иска да завърши силно кариерата си, така че за мен най-важното сега е да спечеля още трофеи с Ливърпул…………….,“ завършва Джеймс Милнър.