Да напусна Ливърпул не бе сложно решение, ако имаш здрав разум. Нуждаех се мачове, защото знаех, че само така ще стана играч и не съжалявам.
В действителност, бях много горд да нася екипа на Ливърпул, но след като дойде момента, да се запитам какво искам ми стана ясно, че докато съм около Брендън Роджърс, никога няма да стана футболист.
Аз всъщност не бях играч на Ливърпул, защото не фигурирах в тима. Бях в етап от кариерата, когато вярвах във възможностите си и исках да бъда на терена всяка седмица.
Без да играеш не можеш да поддържаш висок стандарт и да стигнеш до националният отбор на Англия и сега се радвам, че в Суонзи съм сред основните играчи.
Там доказах, че мога да нося отговорност и да продължа да подобрявам изявите си, което доказа, че напускането ми на Ливърпул бе правилно решение.
В Суонзи и в Англия при Рой Ходжсън продължавам да се развивам и съм доволен до къде стигнах – но знам, че все още имам много да уча, защото искам да се кача в самолета за Франция с националния отбор.
Не си правя илюзии, че мястото ми е гарантирано, но Рой ми предостави възможност, която мисля да не пропускам, а това означава да играя още по-добре за клуба си, за да се докажа.