Тъй като бе последната ни нощ, Рафа Бенитес ни каза, че можем да пием по бира на вечеря. Разбира се някои от нас пиха по повече от една.
Имахме самостоятелна стая в караоке бар и Крейг Белами ми каза да отивам да пея. Аз му отвърнах че няма, защото просто не мога, но той продължаваше да ме дразни и да ме подканя.
По едно време грабна микрофона и продължи да вика отивай да пееш, тогава отидох до него и му извиках в лицето да спре. След което напуснах и се прибрах в стаята си.
Бяхме в една стая с Даниел Агер и чух, че вратата се отваря, затова се помислих, че и той се прибира, но изведнъж светлините ми угаснаха и аз се озовах по гръб.
Изправих се, докато Крейг Белами викаше с радостно – “ Сутринта в 9 часа да си пред стаята ми.“
Отидох там още в 8.45 и изчаках до 9, но него го нямаше. Следа това на закуска всички момчета като ме видяха започнаха да се смеят, а когато влезна Белами започнаха да му ръкопляскат.
Разбира се, мислех да скоча и да му скоча, но в крайна сметка оставих нещата така, защото не съм побойник.
Също така бях притеснен, че ако реагирам лошо, може да сложа край на кариерата си в Ливърпул.
Но както и да е, Рафа Бенитес изгони Белами след пет месеца в Уест Хям, като го продаде само за 7.5 милиона паунда.
Аз харесвах стила му на игра, както и него като личност, защото беше човек, който показва емоциите си.
Мисля, че просто се нуждае от още малка време, за да заиграе на топ ниво и през следващия сезон със сигурност щяхме да видим това.
Все още съм фен на Ливърпул. Но това е нормално, след като прекарах седем прекрасни години в клуба, които никога няма да забравя.
Няма по-прекрасен стадион от Анфийлд и винаги ще обичам да се връщам там. Дори сега след като докосна табелата в тунела, целия настръхвам.
Все още съжалявам, че Рафа ме прогони, но той похарчи над 7 милиона за някакъв си Андреа Досена и ми заяви, че той ще бъде първи избор.
Макар да беше анонимник, знаех че ще получи най малко четири – пет месеца по левия бек като титуляр, за може Бенитес да оправдае парите.
Нямаше как да седя на пейката и да чакам този велик играч да се доказва, но не съжалявам, че напуснах.
Оттогава Ливърпул се опитва да намери качествен играч за тази позиция, но все не успява. Мисля, че сега в лицето на Алберто Морено виждам мой тип ляв бек.
Хората говорят, че не може да играе добре в защита, но мисля, че това не е вярно. Надявам се да спечели много трофеи за клуба, както направих аз.