Джон Олдридж: Доказателството за светлото бъдеще на Ливърпул?

Фантастичната игра на младите играчи на Ливърпул, при победата над Евертън може да е изненада за някои, но не и за мен. Неко Уилямс и Къртис Джоунс ме впечатляват с изявите си от доста време и следя напредъка им.

Знаех, че Къртис ще получи шанс да докаже, че има нещо специално в него, макар че му предстои много да учи.Останалите – Ларуци, Чиривела, Филипс и Елиът, също се представиха отлично, с което се гордеят сега феновете на Ливърпул и Юрген Клоп.

Напълно заслужиха похвалите след победата над Евертън, които с право получават вече втори ден. Алекс Инглеторп и Нийл Кричли от академията имат големи заслуги за възхода на тези момчета да играят за първия отбор. Вършат много работа и това, трябва да им бъде признато.

Най-много ме впечатлиха с това, че дори когато губеха от Астън Вила за Купата на Лигата, те показаха чудеса от храброст и не се отказаха до последната секунда на мача.

Вчера през първото полувреме на моменти също им беше много трудно, но търсеха топката и влизаха в битки с опонента. Това не е никак лесно в големите дерби срещи, срещу много по-опитни играчи, защото в тези моменти сърцето управлява главата ти. Тези деца не са допуснаха това и в крайна сметка заслужено победиха.

Няма какво да се лъжем, Юрген Клоп подходи наистина хазартно, тъй като се знаеше предварително, че Евертън ще играе с най-силния си състав.

Аз отгатнах предварително девет от единадесетте на Клоп, без Гомес и Чиривела. Джо Гомес отново беше превъзходен в отбрана, сякаш се наслаждаваше на ролята да командва на отговорността да отбраната и неопитния Нат Филипс.

Подобен тим съставен от деца, да победи силен отбор като Евертън, всеки трябваше да бъде близо до своя максимум. Показаното е доказателство за наистина светлото бъдещето на клуба.

Ливърпул има да изиграе още много срещи този сезон, тези момчета показаха, че са способни да свършат работата, ако се наложи. Аз не бих се притеснявал да заложа на Неко Уилямс или Ясер Ларуци във Висшата лига, ако искам да дам почивка на Трент или Робо.

Показаха срещу Евертън, че са повече от способни да свършат работа и най-важното, имат манталитета да се изправят срещу играчи от класа, което в известна степен е важно, колкото и техническите или физически способности.

Мърсисайдското дерби беше голямо изпитание за тим със средната възраст наполовина от противника. Но бях съвсем честен в началото, когато казах, че очаквам да победим. Мислех си, че в най-лошия случай може да се доберем до равенство и ще преиграваме на Гудисън Парк.

Може би за Евертън, това е най-лошото им градско дерби. С току що пристигнал нов мениджър и събрана инерция от добрата им игра до сега. Сигурно са си мислели, че лесно ще победят Ливърпул, след като са видели състава ни. И да те бият тези деца, сигурно боли доста.

Наистина не виждам как би паднал духът на евертънци по-ниско и сигурно доста ги боли в момента. Разбира се, Евертън можеше да поведе през първото полувреме, тъй като имаха много прилични шансове да отбележат.

Ако се бяха възползвали от тези възможностите, наистина можеше да ни победят. Но през втората част, просто усещах как ще им вкараме гол. Каквото и да бе казал Карло Анчелоти на играчите си на почивката, просто не им се получи.

Докато думите на Юрген Клоп, трябва да са били вдъхновяващи, защото момчета след първият съдийски сигнал печелиха почти всяка битка до края на мача. Видяхме един безмилостен Ливърпул, който разбива духа на опонентите си през този сезон.

Фактът, че подобен отбор от деца успява да окаже същото въздействие, като титулярите, показва че принципите на Юрген Клоп са насадени в клубната академия и треньорите там заслужават много похвали.

Тези млади играчи знаят, че който не се раздава остава извън терена. Знаят как трябва да играеш, след като си облякъл екип на Ливърпул и тренират това всеки ден.

Оставаше само да приложат наученото на терена и то в мач с високо напрежение, какъвто без съмнение е дербито на Мерсисайд. Щастлив съм че видяхме блестящата им игра.

Предстои ни един от най-очакваните мачове на Ливърпул във Висшата лига, този с Тотнъм. „Шпорите“ при Маурисио Почетино играеха футбола, но не виждам как това ще се случи при Жозе Моуриньо.

Сигурен съм, че той ще подходи дефанзивна и ще паркира отново автобуса, но Ливърпул вече свикна да играе срещу изплашени отбори с подобен стил.

Тотнъм са добър отбор, който игра срещу нас на финала в Шампионската лига и нямаше нужда Жозе да ни омайва, че сме най-добрият отбор в света, тъй като спечелихме Световното Клубно Първенство и това се знае.