Очевидно е, че Ливърпул има нужда от огнева мощ. Всеки може да си анализира мачовете ни както си иска, но това е истината.
Много се говори за схеми и модели на игра, различните формации на отбора и контузиите, но без топ нападател Ливърпул няма как да се бори за титлата.
За мен истината е, че нямаме кой да вкарва голове и в последните няколко мача това ясно се видя, като дори играчите в предни позиции се страхуваха да поемат риска да стрелят и вкарат гол.
Даниел Стъридж е вечно контузен, Рики Ламбърт, Марио Балотели и Фабио Борини за тотално безполезни, защото по една или друга причина така и не виждат терен.
Няма как в Брендън Роджърс да говори, че Ливърпул е голям гранд, когато водещият ти голмайстори има едва шест гола за сезона. Шест гола, а вече сме април.
Ако добавим Яго Аспас и Дивок Ориги става ясно, че Роджърс е пръснал почти 70 милиона паунда за трите си години, като нито един от играчите му не може да реши проблемите ни в атака.
Това е големият проблем, а не че през миналата година почти спечелили титлата, защото това получаваш, когато не знаеш как да харчиш трансферния си бюджет.
Това бе основната разлика между отбора на Ливърпул и победителите в последните две срещи Ман.Юнайтед и Арсенал.
Много хора посочиха възможността на Лазар Маркович, който изтърва при 0:0 и как щяло мача да бъде съвсем различен ако бяхме повели.
Но истината е, че аз не мога да си представя подобен шанс да се изтърве от Луис Суарес, Йън Ръш, Роби Фаулър или Майкъл Оуен!
Сега ни остана единствено турнира за ФА Къп и загубата от Блекбърн би било равносилна на истинска катастрофа за Ливърпул.
Може би се изразявам твърде драматично, Купата на Англия в момента е единствена и последна възможност за трофей.