Каквото и да се говори, победата на Ливърпул над Манчестър Сити бе напълно заслужена. Играчите на Юрген Клоп бяха по-клинични и трите изключителни гола, доказват това.

Фабиньо зададе тон и бих искал да го виждам в тази роля по-често. Второто попадение също беше гол-мечта. Двата ни бека сътвориха нещо невероятно, което в много отношения обобщава начина на игра и силните страни на Ливърпул.

Вярвам, че в момента няма по-добра двойка бекове в световния футбол. Трент Александър-Арнолд и Анди Робърстън дадоха наистина ново измерение в атакуващ план.

За третия гол, Джордан Хендерсън има огромна част от заслугата, но бе чудесно да видим как Садио Мане вкарва с глава прекрасното му подаване.

Наистина добър следобед за Ливърпул, като единственият недостатък отново беше, че не успяхме да опазим мрежата си суха, а това е нещо, към което трябва да се стремим на Анфийлд.

Знаем, че Манчестър Сити са очевидно много добър отбор, но те не успяха да създадат достатъчно положения и ни отстъпваха значително на моменти.

Ливърпулсе брани добре, но много по-важното е, че показва морал. През целия сезон до сега изглеждахме много добри и те просто нямаше какво да направят, за да ни спрат и при трите голови положения.

Що се отнася до споровете около играта с ръка на Трент, все пак нека не забравяме, че топката рикошира първо в ръката на Бернардо Силва.

Няма никакво значение дали Ливърпул, трябваше да бъде наказан с дузпа, въпреки че ако Сити я бе вкарал, до сега щеше да бъде забравена играта с ръка на играч от отбора им.

Не знам как става така, че единият може да играе с ръка, а другият да не може. Не мога да разбера това, звучи ми абсурдно! И при двамата не смятам, че е било умишлено, така че не знам защо се вдигна такава врява.

Подобни спорове виждаме всяка седмица, откакто въведоха ВАР, но може би Сити от сега подковават общественото мнение, за решаващия мач срещу Ливърпул на Етихад през януари.

Много хора вече смятат, че за да се намалят загубите, федерацията трябва да бракува ВАР. Притеснително е да убиваш страстта във футбола за феновете, като ги плашиш или разколебаваш отпразнуването на гола.

Манчестър Сити до толкова свикнаха да получават всичко на готово и винаги в тяхна полза, което пожелаят в последните сезони, че не знаят как да реагират след загуба и се държат като разглезени деца.

Разбирам разочарованието им, защото съм бил в подобна ситуация много пъти през кариерата ми, но реакциите на Пеп Гуардиола, Артета, Стерлинг, Уокър и останалите, беше като на деца изхвърлени от детска количка.

Никой не обича да губи, но си има начин, по който да реагираш след загубите. Това важи в особена степен за мач на Анфийлд, който целият свят гледа. Сити по никакъв начин не си направиха услуга с тези лигави реакции.

Поведението пък на Рахим Стърлинг срещу Джо Гомес доказва, че Манчестър Сити ги тресе страх от Ливърпул. Няма съмнение, че тима от Анфийлд е влязъл в главите на играчите от Сити и изпитват огромно напрежение.

След натискът, който Ливърпул оказва над отбора им през последните дванадесет месеца, е нормално да се стига до това. Реакцията на Стърлинг доказва, че всеки път когато гостуват на Анфийлд ги тресе страх.

Може би от начина, по който той напусна Ливърпул, феновете смятат, че е напуснал за пари, а това не може да се прости или забрави лесно. Да, той е спечели титлата с тях, но ако беше останал при нас, щеше да е спечелил и Шампионската лига.

Той е от типа играчи, който са водене за носа от агента си, така че не бих се изненадал въобще, ако сътвори същия мръсен номер и на Сити и замине примерно за Испания.

Атмосферата на Анфийлд също беше перфектна, но нашите фенове винаги са знаели как да реагират, когато мениджърът има нужда от това.Наистина нямаше как да е по-добре.

Исказването на Пеп Гуардиола, че Анфийлд е най-горещият стадион в световния футбол, е просто показване на уважение от най-добрият треньор в света.

Той знае, че ако Сити имаха фенове като нашите, щяха вече да са стигнали до финала в Шампионската лига, защото това помага много. За негово съжаление, бетонната джунгла – Етихад, няма подобна атмосфера.

Осем точки разлика до Челси и Лестър и девет до Сити, но все пак не бива смело да се смята, че Ливърпул има огромен шанс да спечели този път титлата, за която силно копнеем.

Нека не забравяме, че сме в средата на ноември и остават две трети от сезона. Може и да ви звучи скучно, но играчите на Юрген Клоп не трябва да се отпускат.

Да, ще имат малко свобода на движенията с подобна преднина, но не бива да приемат, че вече са спечелили нещо. Очаква ни много тежко гостуване на Кристъл Палас, където никога не е лесно.

Виждали сме водещият отбор да губи и по-голяма разлика, но смятам, че Клоп е човек, който гарантира абсолютно, че това няма да се случи.