Възхитен съм, че най-накрая Ливърпул стана световен клубен шампион, защото беше дълго чакане. Претърпяхме поражение през 1981, 1984 и 2005 г.

Спомням си много добре първия мач срещу Фламенго през 1981 г. Тогава имаха много силен отбор, докато ние се отнесохме напълно несериозно и Зико ни разпиля на терена.

През 2005 г. пък срещу Сао Паоло, трябваше да победим, но бяхме жестоко ограбени от някакъв ужасен рефер. Това можеше да се случи и в Катар, но за щастие заслужено победихме.

Нямаше изстрели към вратите на всеки десет секунди, но се получи подходящ финал на два много силни отбора, които искаха да спечелят. Ясно бе, че нещата ще се решат с миг магия или след грешка.

Започнахме добре, но загубихме центъра на терена, поради амбициозното решение на Юрген Клоп да играе с двама атакуващи халфа като Наби Кейта и Алекс Окслейд-Чембърлейн.

Едно от страхотните неща в Ливърпул ,е винаги да намира решение на проблемите и въпреки, че Фламенго доминираше териториално първото полувреме, постепенно наложихме волята си.

Играл съм много пъти срещу южноамериканци и знам, че са много подли, мръсни и хитри. Ужасно и да играеш срещу хора служещи си единствено с мръсни номера. Но отбора на Ливърпул се справи с всичко това много добре.

Неслучайно отново победихме с късен гол, това е знак, че отбора има вяра в способностите си. Чух много мнения, но не бива да подценяваме значението на този трофей за южноамериканците.

Бразилския тим бе представител на целия континент и се ползваше с тяхната подкрепа. Приемат го много сериозно, но както свикнахме този сезон, Ливърпул отново победи.

В последните десет минути, бразилците бяха сковани и ми стана ясно, че е въпрос на време да спечелим. Това се случи, защото вложиха всичките си усилия, но ние ги на земята и видяха, че не могат да се справят с нас. Просто убихме духа им.

Мисля, че Анди Робъртсън игра страхотно и лазеше по нервите на техните играчи. Имахме и много добри положения да ги победим с разлика, но за съжаление много пропускахме.

Те имаха само два чисти шанса да ни вкарат, но все пак не бяха толкова добри, като нашите. Наистина трябваше да им много повече голове и да решим мача в редовното време.

И едно попадение се оказа достатъчно, но ми харесаха снимките и видиоклиповете, как момчетата празнуват след успеха. Това води до глад за още трофеи, тъй като играчите привикват към това.

Имаха пет дни да се подготвят за мача в Лестър, така че се надявам да са празнували както трябва, след тежката работа. Вярвам, че това е важна част от живота, трябва да се насладиш на успеха, преди да се върнеш към задълженията си.

Зарадвах се на похвалите към Джордан Хендерсън, защото отново игра великолепно. Той беше играч на мача и в момента, трябва вече да се причисли към един от великите капитани на Ливърпул.

Всички си спомняме как се отнасяха към него разни псевдо специалисти през първите му години на Анфийлд, макар да беше твърде млад, за да се иска от него да носи тима на гръб.

Виждате, че става все по-добър и по-добър с напредването на годините и заслужава много по-голямо уважение за начина, по който се справя с тежестта на капитанската лента. Просто доказа още веднъж на критиците, че грешат.

Хендо свикна с ролята на капитан, а срещу Монтерей се жертва за тима и заигра на позиция, но която никога досега не е играл. Това показва и какъв талант е. Страхотен капитан за пример, а Ливърпул е късметлия, че го има в редиците си.

Ван Дайк е колос в защитата със страхотно присъствие, Алисон е прекрасен вратар от световна класа, Джеймс Милнър и Анди Робъртсън, също са играчи мечта за всеки мениджър.

Но все още не мога да повярвам, че има фенове на Ливърпул, които не оценяват ролята на Джордан Хендерсън и това, че се справя блестящо.

Но да се върнем на мача срещу Лестър. Знам от опит, че след спечелен трофей не се чувстваш толкова уморен. Дори спечелената титла в Катар може да бъде полезна, защото продължи инерцията, която Ливърпул бе набрал. Дано остане така до края на сезона.

Лестър е доста добър отбор, който не затрудни на Анфийлд. Дори бих казал, че спечелихме с късмет. Дузпа за 2:1 бе вкарана в последния момент от Джеймс Милнър.

През последните години постигнахме няколко добри резултата срещу тях, но Джейми Варди отново е в топ форма и трябва да сме на ясно, че ще е голяма заплаха. Трябва да намерим начин да го спрем, защото често бележи на Ливърпул.

Всеки нападател има любими отбори, на които неизменно вкарва, така че не очаквам да е забравил тези си умения. Прилича на мен, роден е победител, доста е агресивен и и добър голмайстор.

Лестър има и други футболисти, на които трябва да обърнем внимаваме и ако успеем да ги спрем, имаме голям шанс да спечелим мача. Наби Кейта и Джо Гомес се завърнаха в топ форма, а това ще ни помогне в тази интензивна програма.

Ще бъда изненадан, ако Юрген Клоп направи много промени. Той добре знае какво да прави в трудните срещи, като срещу Уулвс, Шефилд Юнайтед и Евертън и отборът ще е добре подготвен.

Надяваме се, че головете на Боби Фирмино ще продължат до края на сезона, след като придоби увереност в Карар. Все още не е вкарвал на Анфийлд този сезон, което си е направо ненормално за един централен нападател.

Все пак сме изпуснали само две точки, а той е неразделна част от цялата картина. Надявам се да започне да вкарва повече и да бъде по-голяма заплаха, но със сигурност е наясно, че това е само въпрос на време.

Понякога играе прекалено дълбоко изтеглен назад според мен и пропуска добрите пасове на Трент и Робо, защото не може да се добере до наказателното поле навреме. Навлезе ли в топ форма може да ни помогне да спечелим титлата.