Джон Олдридж сравни Алисон с Рей Клемънс

Мърсисайдското дерби на Гудисън Парк завърши със справедливо равенство. Не мисля, че това беше класиката, която очаквахме, но в нито една среща от Висшата лига, след рестарта на първенството, играчите не показаха свежест и топ форма.

Разбира се, видяхме усилия и от Ливърпул и от Евертън да се победят, но и двата тима не изглеждаха особено добре. Винаги е така, когато не си играл дълго време. Просто е невъзможно да покажеш на какво си способен.

При нормални условия в предсезонната подготовка се играят най-малко шест-седем мача, преди да се пристъпи към официалните срещи, така че очевидно има защо.

Освен това играчите обикновено почиват между четири – пет седмици, докато този път почивката беше по-дълга. Така че, няма как да очакваме да се в топ форма, ще им отнеме малко повече време.

Разочарован съм от Ливърпул за липсата на реални голови положения, но в това има заслуга и Евертън. Карло Анчелоти много добре знае как играем и беше съставил добра тактика изпълнена от играчите до съвършенство.

Не само успя да спре устрема на Ливърпул, но и за малко да ни победи. Добре, че Алисон отново показва високата си класа.

Вярвам, че той ще спечели златната ръкавица в битката с Дийн Хендерсън и Ник Поуп, които също имат по 11 сухи мрежи, макар да е играл осем мача по-малко от тях.

Нивото му на концентрацията е изключително и неслучайно Ливърпул играе съвсем различно и спокойно в защита, след пристигането му от Рома преди две години.

Алисон е на Анфийлд сравнително отскоро, но ако остане в клуба дълго, мисля че има всички шансове, името му да стои редом до това на Рей Клемънс, като един от най-добрите ни вратари.

Брус Гробелар беше фантастичен и аз го обичам, но не бе Рей Клемънс. Имали сме и други изключителни вратари като Илайша Скот и Томи Лоурънс, но и Алисон има качества на топ вратар.

Почти не пипна топката в продължение на 80 минути, но когато се нуждаехме от него показа високата си класа. Спасяванията му не изглеждат зрелищни, но допуска рядко голове, защото позиционирането му е прекрасно.

Иначе дербито беше доста странно и с нищо няма да го запомним. Мачовете без публика доказаха, че футболът не е същият без фенове.

Играчите правят всичко възможно, но без феновете се губи страстта и тласъка, който ти дават. С просто око се вижда, какво голямо влияние оказват пълните стадиони, което е съвсем естествено.

Единствените, които се радват на празните стадиони, може би са реферите. За тях е по-лесно да взимат решения без натиска на феновете и в този кръг видяхме много малко техни грешки.