Новината за уволнението на Брендън Роджърс ми дойде като гръм от ясно небе, защото мислих, че ще води Ливърпул още поне 20 години.
Очевидно критиката в социалните медии беше много голяма, макар че ние бившите играчи на Ливърпул се опитвахме да го защитаваме с конструктивна критика.
Разбира се се виждаха признаци за предстоящо уволнение, но такива неща се случват във футбола.
Вече всичко е бизнес, а през следващия сезон Ливърпул ще играе пред почти 10 000 фена повече на Анфийлд, а нямаше как да се запълнят местата с подобна бездушна игра.
Фенове също са прави да искат незабавен успех, защото говорим за огромен клуб в световен мащаб като Ливърпул.
Когато нещата не вървят, собствениците се поддадоха на големия натиск, а това е жалко.
Ливърпул имаше традиции да не уволнява мениджъра си, а през последните 10 години сме свидетели на четири уволнения, а това е твърде много.
Все пак неуспехите диктуват, че това е логично, след като толкова славен тим не се бори нито за трофеите в Англия, нито за купа в Европа.
Стига ми да погледна как се справят играчите в последните няколко мача, за да ми стане ясно, че Брендън Роджърс е загубил контрол над съблекалнята.
Сигурно собствениците са наясно кой ще назначат, защото подобна стъпка не се прави без да имаш готов човек за поста.
Това може да бъде Юрген Клоп, Карло Анчелоти или друг от споменаваните имена в медиите.