По всичко изглежда, че Юрген Клоп е наистина изключителен мениджър. Казвам това не защото е мениджър на Ливърпул, а защото надигра тотално и победи Манчестър Сити.
Фактът, че Джо Харт беше избран за играч на мача говори много зле за тях. Победата беше страхотна, а тактиката на Клоп невероятна.
Знаех, че ще играем като на Стамфорд Бридж, но състава на Манчестър Сити на хартия изглеждаше много добър. Разбира се страдат от контузии, но и при нас липсват Джордан Хендерсън и Даниел Стъридж.
Така че в моите очи Юрген Клоп изглежда като изключителен мениджър, който зарази момчетата с ентусиазма си край тъчлинията. Просто той е нашият дванадесети човек.
Играчите вече показват етика и са наясно с неговата тактика. Всички работят здраво, защото ако не го правят ще изхвърчат от Анфийлд.
Така беше и когато аз играех за Ливърпул, като всеки един играч се страхуваше да не получи контузят или загуби форма, защото имаше опасност никога да не се завърне в тима.
До сега не бях виждал Филипе Коутиньо да се напъва толкова, а Адам Лалана е тотално различен играч. Липсват му само голове и асистенции, за да заприлича на футболист.
Ако успее с тези неща и добави малко повече креативност, ще се върне към формата, което виждахме преди няколко сезона.
Радвам се, че не се наложи да влиза в игра Даниел Стъридж. Той наистина умираше от желание да играе, но аз имам надежда, че ще бъде готов за следващата среща.
Спечелените точки на Етихад и Стамфорд Бридж, компенсират разочароващата загуба от Кристъл Палас, дори бих казал, че спечелихме повече точки като гости отколкото очаквах.
Подобно нещо никога нямаше да се случи, ако беше останал Брендън Роджърс и сега просто трябва да подобрим играта си на Анфийлд, което ще ни даде огромен шанс да влезем в топ четири.
Сигурен съм, че Юрген Клоп може да се намери решение и ще знае какво да направи по въпроса.
На Анфийлд пристига Суонзи, които са страничен отбор и ще ни предоставят достатъчно пространство.
Смешното е, че Гари Монк е под натиск, защото е добър мениджър, но за съжаление в съвременния футбол след слаб резултат се говори за криза.
Мартин Шкъртел не може да спре да бележи срещу Манчестър Сити и вкара своя четвърти гол. Но всеки играч има отбори, срещу които вкарва често.
Аз много обичах да играем с Барселона, защото има вкарах осем гола в шест мача, като шестте бяха на Ноу Камп.
Боли ме, че когато хората започнат да говорят за рекорда от 10 гола в последователни срещи и се споменава играч на Манчестър Юнайтед, а не играч на Ливърпул.
Радвам, че Джейми Варди изравни постижението на Руд Ван Нистелрой и се надявам да не спре на 10 гола, защото много напомня на мен самия.
Той заигра в елита идвайки от долните дивизии, точно като мен, а това винаги е страхотна история. Затова му пожелавам да счупи този рекорд!