Надявам се този път Ливърпул да използва по-добре парите от трансфера на Рахим Стърлинг, за да замени икони като Стивън Джерард и Джейми Карагър.
Брендън Роджърс, трябва да се научи да харчи разумно, а не само да говори, защото е за предпочитане да купиш един играч, който наистина ще окаже влияние за много пари, вместо да доведеш 25 плашипутарника.
Наслушахме се, как Ливърпул има нужда от дълбочина и широчина на състава и как покупките му щели да окажат голямо влияние след две – три години, но истината е, че той няма да бъде на Анфийлд до тогава.
Това лято ни трябват един или двама, но които отговарят наистина на класата на клуба, защото трансферната ни политика е да купуваме по-млади играчи, които ако покажат нещо, да продадем на печалба.
Още с пристигането си в Ливърпул, Брендън Роджърс започна да губи елитни играчи и да ни разочарова с глупави трансфери, които са далеч от нивото на Стивън Джерард, Луис Суарес и Джейми Карагър.
Дори футболисти като Джонджо Шелви, Анди Керъл, Стюърт Даунинг и Чарли Адам, които прогони имаха реално много по-голямо присъствие на терена, отколкото тези кокошкари за които плати 250 млн.
Не виждам проблем, ако се продаде Рахим Стърлинг, защото съм виждал достатъчно по-добри от него млади таланти, които така и не стигнаха до върха на световния футбол.
Той никога нямаше да стане икона на Анфийлд, каквито бяха Джейми Карагър, Стивън Джерард, Стив Макманамън, Роби Фаулър или Майкъл Оуен, защото бяха еталон за професионализъм.